Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                          Номер 1077        Година 16.05.2013          Град Бургас

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на осемнадесети април  две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2. Веселин ЕНЧЕВ

Секретаря Г.Ф. 

Прокурор Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 682 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 100/2013г. постановено по н.а.х.д. № 4068 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя изложените от районния съд мотиви довели до отмяна на наказателното постановление, като намира, че неправилно е приложен материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „Садат” ООД, гр.***, представлявано от С.К., редовно уведомен, оспорва касационната  жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 149/30.05.2012г. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.186, ал. 1, т.1, б. ”а” ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 и чл.186, ал.1 от ЗДДС, на „Садат” ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на дружеството, както и че твърдяното нарушение е недоказано. В подкрепа на този извод е посочено, че АУАН е съставен в нарушение на императивните правила по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като липсва покана до управителя на дружеството да се яви за съставянето му, а последващото предявяване и връчване не може да санира допуснатото при съставянето му процесуално нарушение. На следващо място съдът е преценил, че при определяне на правната квалификация на твърдяното като факти административно нарушение, актосъставителят и административнонаказващият орган са допуснали нарушение на материалния закон, тъй като в акта деянието е квалифицирано като нарушение по чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗД ДС, а в издаденото НП е квалифицирано само като такова по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.186, ал.1, б.„а”от ЗДДС. Съдът е изложил подробни мотиви, че посочените норми от Наредбата са от подзаконов порядък, намират се в подзаконов нормативен акт – наредба, издадена на основание чл.118, ал.2 и ал.4 ЗДДС и чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгл. §11 от ПЗР, поради което същите не се прилагат самостоятелно, а само във връзка със съответните законови разпоредби. Доколкото в правната квалификация на деянието в акта и в постановлението липсва посочване на чл.118, ал.1 от ЗДДС, то това обуславя материалната незаконосъобразност на същите. Освен това съдът е намерил твърдяното административно нарушение за  недоказано, тъй като от наказващия орган не са ангажирани годни доказателства обосноваващи съставомерност на констатираното деяние, като след анализ на доказателствата  - разносен лист, отчет на дистрибутор, складова разписка и стокова разписка е преценено, че те не представляват изобщо документи, доколкото не носят подписи или друга идентификация на лицата, които са ги издали, и не биха могли да се ценят като първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗСч, тъй като не притежават реквизитите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗСч.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо нейното повторно възпроизвеждане.

На първо място касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че не споделя изложените от районния съд мотиви за допуснато съществено процесуално нарушение досежно съставянето на АУАН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение според наказващия орган е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай санкционираното дружество се е възползвало в от тази възможност, поради което настоящия съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита, в какъвто смисъл са мотивите на районния съд.

Правилно районният съд е преценил, че в правната квалификация на констатираното нарушение от административнонаказващия орган е допуснато съществено нарушение, което обуславя материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, но на мотиви различни от изложените.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от същата „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.”. От цитираните разпоредби е видно, че текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС действително е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, поради което няма пречка при квалифициране на извършеното деяние да бъде посочена само съответната норма от Наредбата.

Въпреки това, в случая е допуснато съществено процесуално нарушение доколкото в мотивите на наказателното постановление нарушението е описано, като извършено при „осъществен разнос”, а е посочена като нарушена нормата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-8, докато редът за издаване на фискална касова бележка при разносна търговия е предвиден в ал.2 на същия текст, съгласно който „При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането”. При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно е санкционирано, за деянието описано в мотивите на наказателното постановление или за неизпълнение на задължението посочено в нарушената правна норма. В допълнение следва да се има в предвид, че дори и да се приеме, че правилно е посочена като нарушена нормата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-8, от наказващия орган не е посочена коя от предвидените самостоятелни хипотези в т.1 и т.2 е приложима в случая, което също е съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на лицето да разбере за какво точно е санкционирано.

На следващо място следва да бъдат споделени и изложените от съда обстойни мотиви относно недоказаност на установеното деяние.

Видно от представената в първоинстанционното съдебно производство стокова разписка, в същата няма отразени съществени реквизити, като не е посочен изпълнителя, получателя, датата на нейното съставяне, лицето което я е съставило, съответно тя е без дата и не е подписана и от нея не би могло да се установи, че тя действително е издадена от името на санкционираното дружество. Така изложеното се отнася и до представения разносен лист, в който единствено е посочен като дистрибутор „Живко” и платени пари в отделни населени места, в ден – сряда, но от него не се установява за кой точно ден се отнася този разнос, какви продажби са извършени, на кого и кога е станало това и за какво точно са платени пари, като отново липсва каквото и да е отбелязване посредством което да се установи, че този разносен лист е свързан по някакъв начин с дейността на дружеството. Същевременно от представената стокова разписка, която също не е подписана се установява, че на 01.12.2011г. от склада са изписани стоки на обща стойност 56,06 лева, но не и че е извършена продажба, за която не е издадена фискална касова бележка.

Видно от изложеното, от така ангажираните по делото писмени доказателства не може да се направи еднозначния извод, че описаното административно нарушение е действително извършено от санкционираното дружество и след като констатациите на проверяващите и на административнонаказващия орган почиват изцяло на предположения, то правилно първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление поради недоказаност на деянието.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/2013г. постановено по н.а.х.д. № 4068 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

              

 

                                                           2.