Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, № 1214 / 03.07.2014г.

 

                                                                     

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

      СЪДИЯ:

  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар

М.В.

изслуша докладваното

от съдия

АЛЕКСАНДРОВА

по адм.д. № 681/2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.

Жалбоподателката Ж.И.А. ***, чрез представител по пълномощие адвокат Д.Д.,***, е оспорила ревизионен акт №201302537/09.01.2014г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, частично потвърден с решение №58/28.02.2014г. на директора на дирекция „ОДОП” Бургас, в частта, в която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО и ЗО. Жалбоподателката твърди, че ревизиращия орган неправилно прилага спрямо нея разпоредбата на чл.124а от ДОПК влязла в сила на 15.02.2011г. Според жалбоподателката тази разпоредба е материалноправна и няма обратно действие, а ревизиращия орган, прилагайки я е определил задължения за осигурителни вноски за периода 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г., т.е. преди датата, когато разпоредбата на чл.124а от ДОПК е влязла в сила. Иска ревизионния акт да бъде отменен в тази част. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) 1302349 от 21.10.201Зг издадена от началник сектор „Ревизии” при дирекция „Контрол” на ТД на НАП Бургас, изменена със ЗВР №1302537/11.11.201Зг. издадена от същия орган (л.288) е възложена ревизия на жалбоподателя, която обхваща задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г.–31.12.2010г., вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2007г.–31.12.2010г., вноски за здр.осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2007г.–31.12.2010г. и вноски за ДЗПО и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2007г.–31.12.2010г. Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 1302537/09.12.2013г. Ревизионният акт № 201302537 от 09.01.2014г. е издаден от органите по приходи, определени съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК - органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в срока регламентиран там. Същият е обжалван пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас при ЦУ на НАП, който е отменил частично РА за периода 2007г. относно определените задължения по чл.48 от ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски за същия период и е потвърдил РА в останалата част, като не е приел наведените в жалбата възражения за основателни.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт, в обжалваната част е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

Жалбоподателката оспорва само частта от потвърденият ревизионен акт, с която са й определени допълнителни осигурителни задължения по реда на чл.124а от ДОПК. Тя счита посочената норма за материалноправна, която няма обратно действие и след като е влязла в сила на 15.02.2011г. не може да се прилага по отношение на задължения, възникнали до този момент. Жалбоподателката счита, че нормата е материалноправна, защото според нея се въвежда нов вид фискални задължения – осигурителните и това придава материалноправния характер на разпоредбата.

В хода на ревизионното производство е съпоставено притежаваното от жалбоподателката имущество и получените от нея доходи и за данъчни периоди 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. е установено несъответствие, което е довело до определяне на публични задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007г. в размер на 1 146,26 лв. главница, за 2008г. в размер на 639,65 лв., за 2009г. в размер на 186,48 лв. и за 2010г. в размер на 266,10 лв. Данъкът за тези периоди е определен по реда на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице не съответства на получените доходи.

Според чл.124а от ДОПК, разпоредбите на чл.122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Ревизиращият орган е изложил мотиви като е посочил, че тази разпоредба има процесуален характер, препраща към реда за определяне на данъчни задължения по чл.122 до чл.124 от ДОПК и представлява специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци, задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”. Разпоредбата, според органа е процесуална, защото има за предмет уреждането на специално производство за установяване на релевантни за ревизионното производство факти. Действието на процесуалните норми е за в бъдеще, т.е. прилага се спрямо всички ревизионни производства, които са висящи, както и тези, които са образувани след влизане в сила на разпоредбата.

Спорът по делото е правен и се свежда до това дали нормата на чл.124а от ДОПК е процесуална или материално-правна, което обуславя приложимостта й в процесният случай с оглед факта, че тя е произвела действие на 15.02.2011г., а ревизиращия орган, прилагайки я, е определил задължения за осигурителни вноски за периода 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г.

Нормата на чл.124а от ДОПК е препращаща и позволява особения ред за облагане по чл.122-124 да се прилага и по отношение на задълженията за осигурителни вноски при наличието на предпоставките визирани в разпоредбите, към които препраща. Тази норма не определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права, нито променя правните характеристики на съответните субекти на такива права, а само дава възможност на ревизиращия орган при провеждане на особеното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК да определя освен задълженията за данъци, и задълженията за осигурителни вноски по този ред. Както от гледна точка на нормите, към които препраща, така и от гледна точка на препращащата си природа, разпоредбата на чл.124а от ДОПК е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила тя е приложима както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези образуване след влизането й в сила. За това е без значение за резултата от настоящия спор факта, че процесната ревизия обхваща установяването на данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски за данъчни периоди преди влизане в сила на чл.124а от ДОПК, тъй като определящ за приложението на тази разпоредба е факта, че ревизионното производство е образувано след датата, на която тя е влязла в сила.

Неоснователно е възражението относно материалноправния характер на разпоредбата. Обратно на твърденията в жалбата, с разпоредбата на чл.124а от ДОПК не се въвеждат нови фискални задължения задължения за осигурителни вноски, тъй като материалноправната предпоставка за тяхната дължимост е регламентирана в чл.4 от КСО и чл.40 от ЗЗО, в частност дължимостта на процесните задължителни осигурителни вноски произтича от чл.4, ал.3, т.1,2 и 4 от КСО и чл.40, ал.1, т.5 и ал.5 от ЗЗО. С чл.124а от ДОПК се въвежда допълнителен процесуален ред за установяване на задълженията за осигурителни вноски, но материално-правните предпоставки за тяхното възникване са регламентирани другаде.

В хода на ревизията за жалбоподателката е установено, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – факт, който не се оспорва по делото, поради което основата за определяне на данъци и осигурителни вноски е установена по специалния ред – чл.122-чл.124а от ДОПК. Установено е, че за процесните периоди не са подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно не са попълвани таблици 1 и 2 в тях за определяне на окончателния осигурителен доход, с изключение на декларираният годишен доход в размер на 3 844,80 лв. получен като управител на „Ж и М" ООД, върху който доход са декларирани и осигурителни вноски. Този факт е бил съобразен от приходният орган при определяне на задълженията за 2007г. предвид измененията в размера на тези задължения извършени от решаващият орган.

Жалбоподателката не е подала декларация за упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице в „Ж и М" ООД, където същата е съдружник. В хода на ревизията не е представила доказателства за произхода на средствата (установеното несъответствие), поради което правилно органа по приходите е приел, че това са средства от трудова дейност, за която се дължат осигуровки в качеството на самоосигуряващо се лице.

Размерът на задълженията за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. е функция на задълженията, определени по чл.48 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. Съдът не установи изчислителни грешки на ревизиращият орган при установяване размера на дължимите здравни и осигурителни вноски.

По изложените съображения жалбата на Ж.И.А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода от спора в полза на ответника, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който съда определя в размер на 953 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Ж.И.А. ***, със съдебен адрес гр.Сливен, к-с Печ, ет.1, офис №11, против ревизионен акт №201302537 от 09.01.2014г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, частично потвърден с решение 58/28.02.2014г. на директора на дирекция „ОДОП” Бургас, в частта, в която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО и ЗО, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ж.И.А. да заплати на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 953 (деветстотин петдесет и три) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                  

 

                              СЪДИЯ: