Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           443               от 09.03.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.С. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 67 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, чрез процесуален представител – старши юрисконсулт С. Н. против против Решение № 160/17.11.2017 г., постановено по НАХД № 464/2017 г. по описа на Районен съд Айтос. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 02-001096/11.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на Земеделския производител Т.А.А. ЕГН ********** ***, в качеството й на работодател е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Т.А.А. ЕГН ********** ***, редовно призован се явява лично и процесуалния си представител – адв. К. Т. от АК Бургас, който оспорва касационната жалба и заявява твърдение, че оспореното решение на Районен съд Айтос е правилно и законосъобразно, поради което формулира искане за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по жалба на Т.А.А. против Наказателно постановление № 02-001096/11.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на Земеделския производител в качеството й на работодател е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.  Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд Айтос е приел, че административно наказващия орган е санкционирал лицето, без да е доказано по безспорен начин съставомерността на осъщественото административно нарушение, като изцяло липсват доказателства за осъществяване на твърдяното административно нарушение.

Решението на Районен съд Айтос е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че против земеделския производител Т.А.А. е съставен АУАН № 02-001096/30.06.2017 год. за това, че при извършена на 22.06.2017 год. около 11.30 часа проверка на място на обект Черешова градина (около 21 дка), находящ се в с. Поляново, общ. Айтос, стопанисван от Т.А. е установено да работи лицето Х. М. И. с ЕГН **********, като селскостопански работник, който извършва дейност като такъв по време на проверката – бере череши. При извършена документална проверка на 26.06.2017 год. в Д „ИТ“ Бургас е установено, че земеделския производител, в качеството му на работодател не е уредил като трудови правоотношенията по предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Х. М. И., което е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

От установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка се установява, че на посочената дата – 22.06.2017 год. контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас изобщо не са били допуснати до оградения обект – черешова градина, поради което не са успели, лично, пряко и непосредствено да установят кои точно лица са полагали труд във въпросната черешова градина. Данни за тези лица са били предоставени на по-късен етап от земеделския производител Т. А., но липсват доказателства, дали тези данни съответстват на действителното фактическо положение. В хода на проведеното съдебно следствие, съда пряко и непосредствено е констатирал факта, че посочения като работник – Х. М. И. с ЕГН ********** е със здравословно състояние, което не би могло да му позволи да осъществява дейността по бране на череши. В този смисъл са и свидетелските показания на Х. М.И., който е заявил, че не е ходил да бере череши, доста години не ходи никъде и цял ден лежи в къщи.

Предвид горното, правилно и законосъобразно първоинстанционния районен съд е приел, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства, които по безспорен начин да удостоверят извършеното от земеделския производител административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. За пълнота на изложението, настоящия касационен състав намира, за нужно да отбележи, че от събраните доказателства безспорно би могъл да се изведе извод за друго налично, но несанкционирано от контролните органи административно нарушение. Безспорно Т.А. е осуетила извършването на проверка от контролните органи, като е заключила вратата и не ги е допуснала до черешовата градина (обстоятелство, което самата тя е декларирала в подадена на 26.06.2017 год. декларация), което обосновава наличието на административно нарушение по чл. 415, ал. 2 от КТ, съгласно който работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая, административнонаказващия орган е санкционирал земеделския производител А. за административно нарушение, за каквото липсват доказателства и не е санкционирал лицето за действително осъщественото административно нарушение.

По изложените съображения, съда намира, че решението на първоинстанционния районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/17.11.2017 г., постановено по НАХД № 464/2017 г. по описа на Районен съд Айтос.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                           

 

 

 

                                                                                                                   2.