О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Бургас, 1282  / 2012г.

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, състав, в открито заседание на трети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д.№ 67 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 161 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Жалбоподателят „Мина Балкан – 2000” ЕАД с ЕИК ***, адрес за кореспонденция гр.Твърдица, обл.Сливен, кв.Индустриален, представлявано от З.Т.Н., в качеството на изпълнителен директор, е оспорил ревизионен акт № 02251100060 от 14.09.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № РД-10-418/13.12.2011г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП.

С определение №556/23.03.2012г., постановено по настоящото дело, жалбата е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено.

С частна жалба против това определение адресирана до ВАС, жалбоподателят е поискал да бъде възстановен срока за обжалване на ревизионния акт и да бъде указано на Административен съд Бургас да разгледа жалбата по същество.

С определение № 6773/14.05.2012г. по адм.д.№5874/2012г. състав на ВАС е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Административен съд Бургас за произнасяне на искането за възстановяване на срока за обжалване на ревизионния акт.

В частната жалба се съдържат мотивите на жалбоподателя, обосноваващи искането му за възстановяване на срока. Според тези мотиви влошените метеорологични условия настъпили в периода от връчване на съобщението за изготвеното решение на директора на Дирекция „ОУИ” са препятствали възможността на жалбоподателя да подаде навреме жалбата. Освен това според жалбоподателя следва да се отчита факта, че от 16.12.2011г. до 30.12.2011г. има общо пет почивни дни, което според него допълнително скъсява срока за обжалване на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, не ангажира доказателства, не изразява становище.

Представителят на ответника, чрез процесуалния си представител, счита че искането е неоснователно, а наведените твърдения са неотносими.

От правна страна съдът намира следното:

Искането изхожда от надлежна страна, подадено е в 7-дневния срок по чл.161, ал.1 от АПК с оглед пощенското клеймо на л.5 от административното дело образувано пред ВАС, поради което искането е процесуално допустимо.

Разгледано по същество следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

Възстановяване на срока за обжалване съгласно чл.161, ал.1 от АПК е възможно при наличие на една от визираните в разпоредбата предпоставки – особени непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Твърдения за наличие на поведение на администрацията, въвело в заблуждение жалбоподателя не са наведени. Двете възражения, съдържащи се в частната жалба имат отношение към твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства довели до пропускането на срока за обжалване.

На първо място жалбоподателя твърди, че в 14-дневния срок за обжалване (16.12.2011г. -30.12.2011г.) в гр.Твърдица е имало влошена метеорологична обстановка изразяваща се в силен снеговалеж. Снегопочистващата техника е обработвала само централните части на града, без индустриалната зона, където е седалището на жалбоподателя, а снеговалежът, който е продължил с дни, напълно блокирал достъпа на служителите до административната сграда на предприятието. На първо място следва да се посочи, че доказателства за такава метеорологична обстановка не са представени. Въпреки, че наличието на тежки зимни условия със силен снеговалеж и ниски температури през зимата на 2011-2012г. е ноторен за съда факт, но конкретно дали това се е случило в гр.Твърдица и кога точно метеорологичната обстановка е била влошена, са обстоятелства, които няма как да бъдат известни на съда в гр.Бургас. Те следва да се докажат. Отделно от това съдът намира, че при съвременните средства за комуникация, които не се обременяват от метеорологична обстановка, подаването навреме на жалбата против ревизионния акт не може да се обуслови от метеорологичната обстановка на конкретното място. Това, че служителите от администрацията не са успели да стигнат до предприятието, не означава нито, че тези служители технически ще изготвят жалбата, нито че законния представител на дружеството е бил препятстван да изпрати жалбата по електронен път, по пощата или чрез друг куриер.

Същите аргументи са относими и до второто наведено възражение, а именно, че в 14-дневния срок за обжалване на ревизионния акт попадат Коледните празници. Обратно на твърденията в частната жалба, това в никакъв случай не скъсява срока за обжалване, тъй като по силата на никой нормативен акт не е предвидено, че сроковете не текат през почивни дни, когато тяхното броене е в календарни дни. Единствено с оглед възможността всяко лице да разполага с регламентирания от закона срок за да извърши някое процесуално действие, в конкретния случай да оспори ревизионен акт, законодателят е предвидил, че ако срокът изтича в неприсъствен (неработен) ден, той изтича в първия следващ работен ден. Конкретният случай не е такъв, срокът изтича на 30.12.2011г., който е работен ден. Срокът за обжалване е предоставено от закона време, през което недоволната от съдебният акт страна може да подготви своите аргументи, обосноваващи противното становище, да ги обективира в жалба и да я подаде по реда нормиран в съответният процесуален закон до съда упражняващ инстанционен контрол. Наличието на почивни дни включени в този срок е без правно значение, с други думи страната следва да извърши посочените по-горе действия до депозиране на жалбата възползвайки се от всички дни в срока за обжалване, в ч. и почивните.

По изложените съображения съдът счита, че искането за възстановяване на срока за обжалване на ревизионен акт № 02251100060 от 14.09.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас на основание чл.161, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Мина Балкан – 2000” ЕАД с ЕИК ***, адрес за кореспонденция гр.Твърдица, обл.Сливен, кв.Индустриален, представлявано от З.Т.Н., в качеството на изпълнителен директор, за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № 02251100060 от 14.09.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № РД-10-418 от 13.12.2011г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП.

Определението, може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                               СЪДИЯ: