Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1104   

 

град Бургас, 18.05.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                     ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 679/2013г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ЕТ „Симич – М.В.”, ЕИК 812063589, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез адвокат Д.Н., със съдебен адрес Бургас, ***, е оспорила решение № 259/18.02.2013г. постановено по АНД № 4595/2012г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 14469-О-0121550/20.08.2012г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.181 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явяват и не се представляват.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

            1.Нарушението на чл.40, ал.2 от ЗАНН без съмнение е нарушение на процедурата по издаването на наказателното постановление, но толкова, доколкото АУАН е връчен на адресата му и са спазени всички възможности гарантирани от ЗАНН за предявяване на възражения срещу акта. Допуснатото нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН не е съществено. За да се приеме за съществено нарушението на процедурата следва да води до нарушаване правото на защита на субекта на нарушението или да е налице хипотеза, при която, ако процесуалното нарушение не е било допуснато това би довело до друг краен резултат от административнонаказателното производство. В случая липсва нарушаване право на защита на лицето, защото АУАН е бил връчен надлежно, а именно това процесуално действие е от съществено значение, защото целта му е привлечения към административнонаказателна отговорност да се запознае с предявеното към него обвинение и да има възможност, която закона му гарантира, да организира защитата си след това.

В този смисъл дори да се приеме, че не са налице предпоставките акта да бъде съставен в отсъствието на субекта на нарушението, това че той въпреки липсата на предпоставки е съставен в негово отсъствие не води до нарушаване правото на защита на това лице в конкретният случай. Отделно от това допуснатото процесуално нарушение е такова, че ако не беше допуснато, резултата от административно-наказателното производство би бил същия.

2.Неоснователно е възражението за нарушението на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление е съставено в 6-месечен срок от издаване на АУАН. Твърдението, че наказателното постановление е антидатирано е недоказано, а доказването на този факт е в тежест на жалбоподателя, настоящ касатор.

С жалбата сезирала районния съд действително е направено искане да бъде задължен наказващия орган да представи заверено извлечение от регистъра, който въвежда и описва наказателните постановления за процесната дата на издаване на настоящото наказателно постановление. Същевременно в хода на единственото проведено открито съдебно заседание процесуалния представител на едноличния търговец не е поддържал това доказателствено искане. От протокола отразяващ събитията, които са се случили в това съдебно заседание се установява, че след даване ход на делото адвокат Н. е заявила, че поддържа жалбата и иска да се пристъпи към разпит на актосъставителя, съдът е пристъпил към това процесуално действие за събиране на гласни доказателства. След приключване на разпита адвокат Н. е заявила, че няма да сочи други доказателства и иска да се приключи събирането на доказателства. След като в съдебното заседание, когато е единствената възможност за събиране на доказателства, субекта на нарушението не е поддържал доказателственото си искане, касаещо установяване на факти свързани с твърдението му, че наказателното постановление е антидатирано, не може да се приеме за основателно възражението, че съдът след като не е допуснал събиране на такова доказателство е извършил нарушение на съдопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че съдът въобще не се е произнасял по направеното с жалбата доказателствено искане именно, защото в съдебно заседание е налице изрично волеизявление на процесуалния представител, което сочи, че страната не желае да се събират други доказателства и иска събирането им да приключи.

3.Неоснователно е възражението касаещо приложението на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не е маловажно по смисъла на тази разпоредба. Настоящият състав споделя доктринерните доводи на касатора относно маловажните деяния, но счита, че процесното деяние не може да бъде обвързано с наведените в първата жалба до районния съд възражения за липса на щета нанесена на фискалната система. Това е така, защото деянието, за което е ангажирана отговорността на субекта, е формално - няма съставомерен противоправен резултат, т.е. законодателя санкционира за неизвършването на определено действие, което е дължимо във фиксиран от закона срок, без значение дали са налице последици – материални или други, от осъществяване на това деяние. След като състава не предвижда наличието на щета, то липсата на такава не може да обоснове маловажност на извършеното деяние. За да е налице такава маловажност е необходимо да са установени наличието на множество смекчаващи обстоятелства или липсата на други вредни последици извън вредите от имуществен характер. Такива обстоятелства пред районния съд не са навеждани и не са доказани. Отделно от това, от представеното наказателно постановление №44273-О-0121188/19.06.2012г. се установява, че настоящия касатор е извършил абсолютно идентично административно нарушение, което касае друг данъчен период, а това обстоятелство, по мнение на настоящия състав, е по-скоро отегчаващо, отколкото способстващо да се направят изводи за маловажност на деянието.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259/18.02.2013г. постановено по АНД № 4595/2012г. по описа на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: