О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 575                  Година 31.03.2017            град Бургас

 

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

 

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 678 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на К.Г.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***-партер, офис № 2 – адв.С.К. против мълчалив отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, да се произнесе по искане направено със заявление вх.№ 76900-463/12.01.2017г.. С жалбата и направеното към нея уточнение, се прави искане да се отмени оспорения мълчалив отказ да се издаде ново свидетелство за управление на МПС, да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по съществото на претенцията и да се присъдят направените по делото разноски.

Административен съд гр.Бургас, като взе в предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното:

От К.Г.П. е подадено заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС на 12.03.2016г. (л.9 от делото), с приложени към него разписка, диплома за средно образование, декларация, удостоверение за здравословно състояние (л.10-13 от делото).

На 12.03.2016г. е направена заявка за проверка по RESPER (л.14 от делото), видно от която лицето има издадено свидетелство за управление на МПС и от друга държава – Франция, като към приложените към заявката разпечатки (л.15-16 от делото), е налице отбелязване „отказано“. 

В заявление вх.№ 76900-463/12.01.2017г.(л.6 от делото), подадено до началника на сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас от К.П., се сочи, че е положил успешно изпит съгласно протокол № 241/09.03.2016г. за теория и протокол № 250/11.03.2016г. за практика, като е заявил желание за издаване на ново българско свидетелство за управление на МПС. До момента на подаване на заявлението, нито му е издадено свидетелство, нито му е отказано писмено и мотивирано издаването на такова. В заявлението се прави искане да се извърши проверка и да бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС или при отказ да се произнесе с нарочен административен акт.

С писмо рег.№ 251р-2127/18.01.2017г. (л.17 от делото), до директора на ГД „Национална полиция“, е направено искане да се отправи повторно запитване до компетентните власти в Република Франция, каква е причина издаденото на К.П. свидетелство да е обявено за невалидно. В отговор е получено писмо с рег.№ 3286р-4396/30.01.2017г., в което се сочи, че на отправеното запитване е получен отговор но ел.поща, съгласно който г-н П. е бил лишен от всички контролни точки. Към писмото е приложен и самия отговор.  

С писмо рег.№ 251р-4586/09.02.2017г. (л.20 от делото), до директора на ГД „Национална полиция“, е направено искане да се дадат указания, следва ли на К.П. да се възстанови правоспособността на водач на МПС в България, след като успешно е издържал нов изпит и следва ли да му бъде издадено ново българско свидетелство, или да възстанови правоспособността си във Франция. В отговор е получено писмо с рег.№ 3286р-7646/20.02.2017г. (л.21 от делото), съгласно което водача следва да възстанови своята правоспособност за управление на МПС в държавата, където са му били отнети контролните точки.

От К.П. е подадено заявление вх.№ 769000-463/21.02.2017г. (л.7 от делото), с искане да се разпореди срочно произнасяне по заявлението подадено на 12.01.2017г.. Към заявлението е приложен превод на разписка за връчване на невалидно свидетелство за правоуправление поради нулев баланс на точките (л.8 от делото).

Във връзка със заявленията е изготвена докладна записка рег.№ 769р-1963/27.02.2017г.(л.5 от делото) до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас.

До К.П. е изготвено писмо с рег.№ 769000-463/08.03.2017г.(л.4 от делото) подписано от впд Началник сектор „ПП“, с което е уведомен, че е извършена проверка по подаденото уведомление и след като последното валидно свидетелство за правоуправление е издадено от Франция, в тази държава следва да възстанови правоспособността си за управление на МПС, като не съществува законова възможност това да стане в България.

В административната преписка липсва доказателства за връчване на писмото.

С жалба вх.№ 769000-3997/13.03.2017г. от Константи П. е обжалван мълчалив отказ за издаване свидетелство за правоуправление в нарушение на установения ред.

По жалбата е образувано адм.дело. № 678/2017г. по описа на Административен съд Бургас. С разпореждане № 1822/21.03.2017г., жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя, че в 7-дневен срок от уведомяването следва да: 1.да посочи обжалвания административен акт; 2.да посочи в какво се състои неговата незаконосъобразност; 3.да посочи в какво се състои искането му и 4.да заплати държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд Бургас и да представи, като доказателство по делото съответния платежен документ.

В изпълнение на указанията на съда, по делото е представена молба вх.№ 3051/28.03.2017г., съгласно която предмет на обжалване е мълчалив отказ на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас, за произнасяне по искането направено със заявление от 12.01.2017г.. В молбата се сочи, че независимо, че по делото е представен отговор чрез писмо, а не чрез обосновано и мотивирано решение, счита, че то не е предвидения в АПК индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване. Искането му е да се отмени мълчаливия отказ за издаване на ново свидетелство за управление на МПС и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по съществото на претенцията. 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че административния орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е направил в нормативно установения срок.

В случая по подаденото от жалбоподателя заявление не е налице бездействие, като административния орган се е произнесъл с писмо рег.№ 769000-463/08.03.2017г., което по своята същност представлява изричен отказ да се издаде исканото свидетелство за правоуправление. Ето защо, не е налице мълчалив отказ и подадената жалбата срещу такъв е процесуално недопустима. Следва да се има в предвиди, че жалбоподателят е този които определя предмета на делото и съдът е обвързан от неговите искания, поради което не би могъл да приеме, че жалбата е подадена срещу постановения изричен отказ. Същевременно, доколко изричният отказ не е предмет на оспорване в настоящото производство, съдът не разполага с правомощия да се произнесе спазени ли са процесуалните и материалноправните изисквания на закона, при неговото издаване.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид, че дори и да се приеме, че писмо с рег.№ 769000-463/08.03.2017г. на началника на сектор „ПП“, не представлява административен акта и е налице мълчалив отказ да се издаде свидетелство за управление на МПС, то жалбата срещу този отказ е процесуално недопустима, като просрочена.

Съгласно чл.57, ал.1 от АПК, административния акт се издава в 14-дневен срок от датата на започване на производството, а съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

В случая заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на МПС е подадено от К.П. на 12.03.2016г.. В представената по делото административна преписка липсват доказателства за произнасяне на административния орган до 28.03.2016г., когато изтича срока по чл.57, ал.1 от АПК, тъй като 26.03.2016г. е събота, неприсъствен ден. След тази дата е налице мълчалив отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС, по подаденото заявление, който отказ представлява индивидуален административен акт.

Съгласно чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. Ето защо, след като административния орган е бил длъжен да се произнесе до 28.03.2016г., срокът за обжалване на мълчаливият отказ изтича на 28.04.2016г., след която дата той влиза в сила, а подадените в последствие жалби се явяват недопустими, като просрочени.

Стабилитета на влезлия в сила административен акт, не би могъл да бъде преодолян с подаване на повторно заявление с искане за произнасяне по първото, какъвто ефект се мъчи да постигне жалбоподателя с подаване на второто заявление на 12.01.2017г.. Ето защо, след като по първото подадено заявление е налице влязъл в сила мълчалив отказ, на основание чл.159, т.5 от АПК, жалбата по повод на която е образувано настоящото производство, като просрочена се явява недопустима и не следва да бъде разглеждана от съда.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***-партер, офис № 2 – адв.С.К. против мълчалив отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, да се произнесе по искане направено със заявление вх.№ 76900-463/12.01.2017г..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 678 по описа за 2017г. на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: