ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2016, 30.06.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД              ХVІІІ Административен състав

На тридесети юни                                    две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ВАНИНА КОЛЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Колева

Административно дело номер 678 по описа за 2016 година

 

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й.Н.К., редовно призован, се явява лично и с адвокат Т., с пълномощно от днес.

 

ОТВЕТНИКЪТ разузнавач Р.Н. в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Бургас, редовно призована, се явява лично.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

Образувано е по жалба на Й.Н.К. против заповед за задържане рег. № 251зз-6 от 16.03.2016 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Съдът ДОКЛАДВА постъпилата административна преписка и доказателствата към нея, както и становище от ответника вх. №5040/14.05.2016 г.

 

АДВОКАТ Т.: Поддържаме така подадената жалба заедно с направените в нея доказателствени искания, като моля дa бъде допуснат до разпит един свидетел при довеждане за следващо съдебно заседание.

Относно представената административна преписка, оспорвам представената докладна записка, тъй като е издадена след датата на задържането. Тя е последваща. Административната преписка би трябвало да започва с нея и да завърши със заповед за задържане. В случая, видно от докладната записка датата, на която е съставена – 18.03.2016 г., т. е. след дата на задържане, която е 16.03.2016 г.

 

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Оспорвам жалбата.

Поддържам искането, което е посочено в представеното от мен становище за допускане в днешно съдебно заседание като свидетел инспектор Н.А. А., който работи като разузнавач в сектор ППВОО, с който съвместно осъществихме задържането на К..

АДВОКАТ Т.: Възразявам срещу допускане на свидетеля на административния орган. Не виждам какво ще доказва. Административният орган, вършейки своята работa, съставя административен акт, в случая заповед за задържане, съответно и има или няма докладна записка и не виждам какво ще установява свидетелят, посочен от административния орган, какви факти ще установява. Основанието, на което е задържано лицето, е посочено в административния акт. На мен не ми стана ясно какви факти ще установява този свидетел.

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Тъй като жалбата е във връзка със самота задържане, а колегата е бил с мен, ще бъдат изяснени обстоятелствата, при които лицето е било задържано.

 

СЪДЪТ счита, че с оглед доказателствената тежест в административния процес, указанa на страните и с определение от 20.04.2016 г., исканията за разпит на свидетели от двете страни са допустими и относими към предмета на спора, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел лицето Н.А. А., воден от ответника в днешно съдебно заседание.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от жалбоподателя за следващо съдебно заседание.

 

СЪЬДЪТ с определението от 20.04.2016 е задължил ответника да се яви лично и да отговори на посочените в жалбата въпроси, поради което съдът пристъпва към обяснения по чл. 176 ГПК от ответника, разпоредено с определение от 20.04.2016 г., в което му са съобщени въпросите и указани последици от неизпълнение на задължението и който следва да отговори на въпросите:

Какво е налагало отвеждането на жалбоподателя по този начин в полицията и за какви действия с него е било направено това?

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Лицето е задържано във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като след надлежно предупреждение от страна на полицейски органи, т. е. от моя страна и от страна на инспектор Н.А. не е изпълнило полицейски разпореждания да предотврати бутане и дърпане на колегата.

Кое конкретно действие на жалбоподателя или поведение е наложило предприемане на принудителната административна марка „задържане по ЗМВР“ за посоченото в заповедта основание?

 

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Отговорът ми е същият, както на предходния въпрос. Всичко това се осъществи на междуетажната площадка на ет. 8 пред апартамента, в който пребивава лицето. Както обясних, бутане и дърпане от негова страна на полицейски служител. Лицето беше търсено във връзка с досъдебно производство за палеж на автомобил. Тъй като имахме данни, че на лицето са известни факти относно извършителя на престъплението, след като лицето беше установено на адреса на неговия баща, беше поканено да дойде с нас в ОД на МВР, където да бъде разпитано като свидетел. Лицето тръгна с нас, но впоследствие, явно при промяна на своето решение, оказа съпротива, като тръгна да бута моя колега Н.А. след предупреждение от наша страна да преустанови своите действия и това наложи използване на физическа сила и помощни средства.

АДВОКАТ Т.: Призовка носихте ли?

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Лицето доброволно се съгласи да тръгне с нас, но след това промени поведението си. Призовка щеше да му бъде връчена, ако беше казал, че не може да се яви в момента доброволно с нас.

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, воден от ответника, който влиза в залата.

СНЕМА самоличността му и го предупреждава за наказателната отговорност по чл. 290 от НК:

Н.А. А. –български гражданин, неосъждан, образование висше, работи с ответника Р.Н. като разузнавач в сектор ППВОО при ОД на МВР Бургас.

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Разкажете как се осъществи задържането на Й.К.?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: С колегата работим в една и съща група в ОД на МВР. Към средата на м. март в групата се получи информация, че лицето Й.К. има сведение относно пряк извършител на палеж на МПС, който нашата група разследваше към онзи момент. В тази връзка започнахме да издирваме лицето, като на 16.03.2016г. аз и колегата Р.Н. бяхме изпратени на адреса на баща му в ***, гр. Бургас, за да установим Й.К. и да го призовем и да установим дали нашите сведения отговарят на истината. Отидохме на място на последния етаж във входа. Позвънихме на вратата малко по-настойчиво. В крайна сметка ни отвори бащата – Н. К.. След като ни отвори, попита кои сме и се легитимирахме със служебни карти, значки, звания и длъжности. Н. К. внимателно отгледа служебните ни карти, след което ни попита какво искаме. Отговорихме, че търсим сина му и че знаем, че в момента е в дома му и му казахме да го извика. Той каза, че синът му спи, като в същото време Й.К. излезе от една от стаите в коридора на апартамента. Той също ни попита кои сме ние. Отново се легитимирахме и на него, като му казахме, че имаме нужда да го разпитаме като свидетел във връзка с това дали има данни за извършено престъпление и го попитахме дали ще дойде с нас в момента да извършим тези действия. В същото време баща му Н. К. попита нас какво ще стане, ако синът му не тръгне с нас. Ние му отговорихме, че ако не тръгне, ще му връчим призовка за следващия ден, на който да се яви. Й.К. ни попита дали сме сигурни, че го търсим само като свидетел и дали ще се бавим много, ако дойде сега с нас. Отново му обяснихме, че го търсим само за свидетел и той нищо не е направил. При тези обстоятелства той каза, че ще дойде още сега сам. Междувременно каза, че само трябва да се оправи, облече и обуе и ще дойде. Докато направи тези неща баща му ни попита защо сме цивилни, а не униформени полицаи, защо само за свидетел идват цивилни полицаи, а не униформени. Баща му беше видимо изнервен. Обяснихме му, че ние също сме полицейски служители с абсолютно същите полицейски правомощия, като униформените полицаи, също можем да търсим свидетели, така че няма нищо лошо в това, че сме цивилни. Междувременно той се беше облякъл и обул и излезе от жилището, като тримата тръгнахме към асансьора на етажа. Баща му, видимо разгневен на нас, започна да крещи на сина си, че ние нямаме право да го отвеждаме и той не трябва да тръгва с нас, след което каза, че ще извика истински полицаи и ще се обади на телефон 112. Междувременно наистина започна да набира номер, а синът му видимо изнервен се обърна към нас и каза, че няма да тръгне с нас. Тръгна отново към неговото жилище през мен и колегата Р.Н., като ме избута за рамото и ме задържа за блузата, след което се опита да ме изтегли от мястото ми, като съответно не успя. С колегата Р.Н. веднага му разпоредихме да ме пусне и да се отдръпне назад, като след като не го направи, пристъпих към задържане. В случая използвах физическа сила и след кратки вербални разпореждания от моя страна, поставих и помощни средства – белезници на лицето. Междувременно бащата на Й. – Н. К., беше приключил разговора и ни заяви, че идват полицаи на място и ние нямаме право да задържаме сина му. След това каза, че ако не го освободим, ще се обади на адвокат. С оглед да тушираме цялото напрежение го насърчихме да се обади на адвокат, защото така или иначе синът му ще дойде до дирекцията на полицията, след като сме му поставили белезници. В действителност той отново извади телефона и започна да набира някакъв номер. Проведе кратък разговор с човека отсреща и му каза, че две цивилни лица са нахълтали у тях и отвеждат сина му, след което ми връчи телефона. Аз поех телефона от Н. К.. Насреща ми се представи женски глас като адвокат, като ме попита какво правя в дома на Й.К.. Отговорих, че не сме, нито аз, нито колегата, в дома му и ще отвеждаме лице в ОД на МВР, ако желае да дойде там, След което вече Н. К. беше видимо успокоен. Върнах му телефона и отведох Й.К. в ОД на МВР. След като го направихме, може би минута-две, пристигна и адвокат, същият, който ми се представи, че разговаряхме по телефона. Аз я посрещнах, проведохме кратък разговор, като обясних каква беше ситуацията и какво наложи задържането на Й.К. на място, след което тя поиска да разговаря с клиента си. Уредихме помещение, в което да се срещнат двамата. Разговаряха с Й.К. известно време, след което ме поканиха и мен. Й.К. и пред мен каза, че съжалява, че така се е случило и ще съдейства на полицията, като аз отговорих, че Й.К. няма да бъде задържан повече от необходимото, тъй като вече отпадна основанието за задържане и след като бъдат изготвени всички необходими документи, ще бъде освободен. Това общо взето се случи в деня тогава когато, задържахме Й.К.. Това бяха обстоятелствата, поради които го задържахме.

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Нямам други въпроси към свидетеля А..

АДВОКАТ Т.: Казахте в качеството на какъв сте го търсили?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Да.

АДВОКАТ Т.: Носихте ли призовка?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Да, носихме бланка напечатана, която да съставим на място, но както казах преди малко, след като му казах, че го търсим само за свидетел, той се съгласи.

АДВОКАТ Т.: Негово е правото да реши, при условие, че няма връчена призовка, не е призован в час и ден, да реши да дойде или не.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Да.

АДВОКАТ Т.: След като първоначално се съгласява без призовка и след това Ви отказва, вие спрямо него приложихте ли някакво насилие, за да тръгне с вас?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Приложих физическа сила спрямо лицето тогава, когато той ме задържа и се опита да ме издърпа. Ако Й.К. вербално беше се отказал, ние носихме в нас призовка, щяхме да я връчим.

АДВОКАТ Т.: Аз от вашия разговор разбрах, че точно това се е случило. Той в един момент се съгласява, после отказва, което е негово право, след като няма връчена призовка по надлежния ред. Въпросът ми е: Какво ви е попречило да си извършите работата, какъвто е текстът на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: На Й.К. бяха издадени разпореждания, както от мен, така и от колегата, да ме пусне и да се отдръпне от мен в частност. След като не направи това, той попречи на нас да си изпълним законното разпореждане, което, ако не беше го направил, ние няма как да предвидим следващите негови действия. Аз като полицейски служител, който е отишъл на място въоръжен, не бих позволил на който и да е гражданин да застраши моя живот, неговия и на колегата, като го оставя по какъвто и да е начин да манипулира моето тяло и достъп до оръжието ми.

АДВОКАТ Т.: След като го задържахте и отведохте в районно управление, работихте ли с него?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Въведохме го в ОД на МВР и да, работихме с него. След като приключи беседата с неговия адвокат, Й.К., видимо успокоен и след като му беше обещано, че ще бъде освободен същия ден, отново заяви пълна готовност да съдейства на нас и да разкаже това, което знае.

АДВОКАТ Т.: И го разпитахте в качеството на свидетел?

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Не съм го разпитал аз, а разследващият полицай, който води досъдебното производство за въпросния палеж на МПС.

АДВОКАТ Т.: Нямам други въпроси към свидетеля А..

Поради изчерпване на въпросите съдът освободи свидетеля А..

 

АДВОКАТ Т.: Държим на разпита на допуснатия свидетел.

ОТВЕТНИКЪТ Н.: Нямам други доказателствени искания.

 

За събиране на доказателства съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.07.2016 г. от 15:00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15:31 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                СЪДИЯ: