РЕШЕНИЕ № 866

 

12.05.2017г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  Й.Б.

прокурор: Галя Маринова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КАН дело    номер  677 по описа за 2017   година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от  Районно управление Руен към ОД на МВР- Бургас, против Решение № 17 от 14.02.2017г., постановено по АНД № 559 по описа на Районен съд – Айтос за 2016г., с което е отменено Наказателно постановление № 16-0335-000406/10.09.2016 г. издадено от началник РУП към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Руен, с което на М.С.А.,***, за нарушение на чл. 140 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано.

Ответникът по касацията, М.С.А., редовно и своевременно уведомен, не се явява и не се представлява.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че на 23.08.2016 г. около 20:20 часа в община Руен на път ІІІ клас  № 2085 на 14 км. по посока от с. Просеник към с. Руен  М.С.А. управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ без регистрационни табели на определените за това места. При извършена проверка от контролните органи се установило, че автомобилът е бракуван с прекратена регистрация и не е регистриран. За констатираните нарушения е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Г682032/23.08.2016 г. въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС - Айтос процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови решението си районният съд е приел, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретно посочване на нарушената хипотеза от възможни три такива, съдържащи се в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При тези мотиви въззивният съд е отменил наказателното постановление, поради ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, досежно наличието на съществени процесуални нарушения.

В обстоятелствената част на наказателното постановление, при описване на деянието, изрично е посочено, че при проверката е установено, че управляваното моторно превозно средство не е регистрирано и е без регистрационни табели. С това деяние е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, че съставеното по този начин наказателно постановление е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Текстът на санкционната правна норма, действаща към момента на нарушението, буквално гласи "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места“. Вярно е, че административнонаказващият орган не е бил докрай обстоятелствен в изписването на санкционната норма и не е посочил кое точно предложение на т. 1, ал.1 на чл. 175 от ЗДвП е нарушил водача. При подробното описание на нарушението, така както бе посочено по-горе и при позоваването на текста на т. 1, ал.1 не остава абсолютно никакво съмнение в това, какво е административното нарушение, което е вменено на А. и за какво е санкциониран, нито коя е нарушената правна норма, т.е правото му на защита не е нарушено. Нещо повече издадения въз основа на  чл. 9, ал.3 от Закона за нормативните актове Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове изрично в своя чл. 26, ал.1 и ал.2 предвижда, че: "Всеки нормативен акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви." Не съществува легално определение за понятието "предложение" като част от нормативен акт. Прецизирането на законните разпоредби чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение, вкл. и с оглед реквизита на НП по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочена точно разпоредбата, която е нарушена, чрез правно-значимия елемент от структурата на нормативния акт – член, алинея, и точка. С посочването на разпоредбата на чл. 175, ал.1, т. 1 от ЗДвП са изпълнени изискванията на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на нарушените законни разпоредби в НП. Поради това непосочването на едно от няколкото предложения в точката на санкционната норма не обосновава грешка в правната квалификация. Следователно, като е посочил санкционната правна норма използвайки нормативно определените и посочени по-горе съставни части на нормативния акт, в случая ЗДвП, административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 17 от 14.02.2017г., постановено по АНД № 559 по описа на Районен съд – Айтос за 2016г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0335-000406/10.09.2016 г. издадено от началник РУП към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Руен, с което на М.С.А.,***, за нарушение на чл. 140 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: