Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1674/08.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 674/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.215 във връзка с чл.216 ал.6 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Б.А.П., С.М.К. – П., К.Ж.Г., С.Р.Н., Р.Д.Н. и Р.Р.Н. - всички със съдебен адрес за призоваване и кореспонденция град Бургас, улица „Стефан Караджа“ № 3, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат Н.П. ***, против заповед № ДК – 10 – ЮИР – 4/29.01.2018 година на началника на РДНСК – Югоизточен район (лист 23 - 26).

С оспорената заповед, на основание чл.147 ал.1 т.2, чл.148, ал.4, изречение първо от ЗУТ във връзка с чл.161 ал.1 и чл.185 ал.1 от ЗУТ и чл.216 ал.6 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 94-01-19718/2/24.10.2017 година (лист 37 - 41), с която жалбоподателите са оспорили пред началника на РДНСК – ЮИР разрешение за строеж (РС) № 41 - „З“/21.09.2017 година (лист 57), издадено от главен експерт при Община Бургас - ЦАУ „Зора“.

 С РС на С.Н.К., М.П.Я., Г.В.Г., В.Х.Г., О.И.Ж. е разрешено изпълнение на строеж „монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда, находяща се в УПИ XXVI-208, кв.17 по плана на ж.к. „Л.“, гр. Бургас“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожен административен акт, тъй като е издадена след изтичане на законово установения преклузивен срок. Излагат се още съображения за незаконосъобразност на заповедта, като се сочи, че е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Заявява се, че заповедта е издадена в противоречие с документите, приложени в административната преписка, като са пренебрегнати важни обстоятелства и действия, извършени в хода на административното производство. Поддържа се, че в заповедта липсват мотиви, както и че не е съобразено обстоятелството, че оспореното разрешение за строеж е било оттеглено от издателя си с решение № 2992/26.10.2017 година.

Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна главен експерт ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна С.Н.К., се явява лично, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна Г.В.Г., се явява лично, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни М.П.Я., В.Х.Г. и О.И.Ж., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по спора.

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

В УПИ XXVI-208, кв.17 по плана на ж.к. „Л.“ в град Бургас (лист 64) е построена масивна жилищна сграда. От представените документи за собственост се установява, че жалбоподателите Б.А.П. (лист 47 - 48), С.М.К. – П. (лист 51 - 52), К.Ж.Г. (лист 49 - 50), С.Р.Н., Р.Д.Н. и Р.Р.Н. (лист 94 - 95), са собственици единствено на самостоятелни обекти в сградата, ведно със съответните идеални части. от общите части на същата и от правото на строеж. 

От друга страна, заинтересованите страни С.Н.К. (лист 79 - 81), Г.В.Г. и В.Х.Г. (лист 71 - 73), М.П.Я. (лист 74 – 78) са съсобственици в идеални части върху урегулирания поземлен имот, в който е изградена сградата. На заинтересованата страна О.И.Ж. е било учредено право да построи бетонен гараж в процесния УПИ (лист 69). Срещу учреденото право на строеж, Ж. е прехвърлил на С.А.С.и В.А.С. собствените си 20/505 м² идеални части от парцела.

На 15.12.2016 година, С.С. и В.С. са продали на заинтересованата страна М.Я. собствеността върху идеалните части, придобити от Ж..

Със заявление вх.№ 94-01-19718/1/20.07.2017 година (лист 68) С.К., М.Я. и Г.Г. *** издаване на разрешение за поставяне на врата с автоматично отваряне и затваряне на входа на собствения им двор на ул. „Копривщица“ № 4 в ж.к. „Л.“ в град Бургас. Уточнено е, че вратата е метална, но не плътна и цели да ограничи достъпа единствено на автомобили, но не и на хора.

Със заявление вх.№ 94-01-19718/1/20.07.2017 година (лист 58) пред административния орган са представени ситуационна скица на имота и съгласие за поставяне на металната врата от О.Ж. – собственик на бетонен гараж в имота.

С разрешение за строеж № 41 – „З“/21.09.2017 година главен експерт при община Бургас (оправомощен със заповед № 494/23.02.2016 година) е разрешил на заявителите С.К., М.Я., Г.Г., В.Г. и О.Ж. „монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда, находяща се в УПИ XXVI-208, кв.17 по плана на ж.к. „Л.“, гр. Бургас“.

За издаденото разрешение за строеж са били уведомени домоуправителя на сградата Б.П. (лист 53) и заявителите С.К. (лист 54), О.Ж. (лист 55), Г. и В. Георгиеви (лист 56).

С жалба вх. № 94-01-19718/2/24.10.2017 година (лист 37) до началника на РДНСК – ЮИР, чрез издателя на разрешението за строеж, Б.П., С.К. – П., К.Г., С.Н., Р.Н. и Р.Н. са оспорили разрешение за строеж № 41 – „З“/21.09.2017 година.

Предвид подадената жалба с последващо решение № 2992/26.10.2017 година (лист 35) административният орган е оттеглил разрешението за строеж. Това решение е мотивирано единствено с обстоятелствата, изложени в постъпилата жалба. Същото е съобщено на РО „НСК“ (лист 30), С.К. (лист 31), М.Я. (лист 32), Г.Г. (лист 33) и О.Ж. (лист 34).

С жалба вх.№ 94-05-19718/4/10.11.2017 година (лист 44), С.К., М.Я., Г.Г., В.Г. и О.Ж., са оспорили пред началника на РДНСК – ЮИР решение № 2992/26.10.2017 година за оттегляне на процесното разрешение за строеж.

С заповедта ,обжалвана в настоящото производство, началникът на РДНСК – ЮИР е отхвърлил срещу разрешение за строеж № 41- „З“/21.09.2017 година. В мотивите на заповедта е посочено, че жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти в сградата, ведно с проценти идеални части от същата и от правото на строеж върху терена на които съответстват идеални части от дворното място, представляващи застроена площ. Същите нямат право на строеж върху свободното дворно място, освен описаните в документите за собственост идеални части от дворното място, представляващи застроена площ. Административният орган е приел, че металната врата ще бъде поставена след прохода на съществуващата жилищна сграда и ще бъде разположена в незастроената част от дворното място, непосредствено след края на тунела, като по никакъв начин няма да бъде възпрепятстван свободният достъп до сградата и пешеходния достъп до дворното място. Като ирелевантни са квалифицирани аргументите на жалбоподателите, че в конкретния случай е било необходимо решение на общото събрание на етажната собственост за поставяне на вратата. Органът е изтъкнал, че монтирането на вратата не е преустройство, не отнема общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначение на самостоятелни обекти в сградата, не се изменят съществено общи части, не се прекарват нови инсталации през обща част и няма свързване на инсталации с общи мрежи в сграда в режим на етажна собственост. Посочено е още, че процесното разрешение за строеж е издадено на лица, които се легитимират като собственици на УПИ XXVI-208.

 

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК. Заповедта е подробно мотивирана. Посочени са както фактическите, така и правните основания за издаване.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка устройство на територията, по-конкретно изграждане на съоръжение, за което законът изисква наличие на изрично разрешение за строеж.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 149 ал.3 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.156 ЗУТ, компетентни да отменят издадено разрешение за строеж са началникът на РДНСК (чл.149 ал.3 и 5 ЗУТ) и съдът (чл.216 ал.6 ЗУТ).

В случая, фактическият издател на административния акт е именно началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. Възражението на жалбоподателите, според което заповедта е нищожна, тъй като е издадена след изтичане на 15-дневния преклузивен срок за произнасяне по чл.216 ал.7 от ЗУТ е неоснователно. Съгласно посочената правна норма, заповедта на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол или на упълномощеното длъжностно лице се издава в 15-дневен срок от постъпване на жалбата или протеста заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт, когато административната преписка по издаване на обжалвания акт е комплектувана с необходимите за произнасянето документи.

Тълкуване на характера на установения в чл.216 ал.7 от ЗУТ срок, в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице следва да се произнесе по постъпили жалба или протест срещу акт по чл.216 ал.1 от ЗУТ е изведено в тълкувателно решение №1 от 17.09.2018 година на ВАС по т.д. № 4/2016 година. Според мотивите на тълкувателното решение, как ще се определи характерът на срока за произнасяне зависи от правните последици при непроизнасянето в срок и от характера на заповедта, издадена след изтичане на срока. Неспазването на установения срок няма за последица погасяване на материалната компетентност на административния орган. Компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе. Сроковете за произнасяне на компетентен административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са определени като инструктивни.

Заповедта по чл.216 ал.6 от ЗУТ, с която началникът на РДНСК се произнася по същество на оспорването на акта по чл.216 ал.1 от ЗУТ, е обявена за индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, от което следва, че производството е за издаване на такъв акт след сезиране (с жалба или протест) и, че срокът за това е инструктивен.

Постановената след изтичане на срока по чл.216 ал.7 от ЗУТ заповед от началника на РДНСК е действителна и подлежи на обжалване на общо основание от заинтересуваните лица.

Обжалваното РС също е издадено от компетентен административен орган. Съгласно раздел IV т.6 от заповед № 494/23.02.2016 година на главния архитект на общината, главните експерти – архитекти могат да издават или отказват издаване на разрешения за строеж на сгради и съоръжения за строежите от трета до шеста категория, с изключение на тези общинска и държавна собственост, и финансирани със средства от бюджета (лист 132 - 136).

В административното производство по издаване на РС не са допуснати съществени процесуални нарушения. 

Оспорената заповед не нарушава приложимото материално право.

В сезиращата жалба се прави твърдение, че изпълнението на процесната метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сградата не е строеж по смисъла на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от ситуационна скица (лист 60), процесната метална врата е предвидена така, че да не позволява навлизане на автомобили в дворното пространство зад съществуващата сграда. Естеството на преградните функции на вратата, определят същата като ограда. В разпоредбата на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, оградите са определени като „строеж“.

Според чл.148 ал.1 изр. първо от ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.

Съгласно чл.161 ал.1 изр.първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

В конкретния случай, видно от ситуационната скица (лист 60), е предвидено процесната метална врата да бъде поставена в дворното място, представляващо УПИ, на 0,5 метра след проход (обозначен на скицата като тунел), който конструктивно е образуван от начина на изпълнение на сградата в парцела. От скицата не се установяват допирателни точки на вратата със съществуващата сграда. Напротив, предвидено е съоръжението да е отдалечено от сградата на 0,5 метра, като препятства достъпа на автомобили в задната част на парцела, но със свободен достъп за хора. Начинът на изпълнение на вратата указва, че същата не касае преустройство, не отнема общи помещения и площи или части от тях и не променя предназначение на самостоятелни обекти в сградата, не се изменят съществено общи части на сградата, не се прекарват нови инсталации през обща част и няма свързване на инсталации с общи мрежи във съществуващата сграда в режим на етажна собственост.

Посочените обстоятелства мотивират извод, че процесната метална врата ще бъде изградена изцяло в дворното място, поради което, с оглед разпоредбите на чл.148 ал.1 изр. първо и чл.161 ал.1 изр. първо от ЗУТ, възложители на строежа могат да бъдат само собствениците на парцела и единствено на тях може да бъде издадено разрешение за строеж. По делото няма спор, а и от представените доказателства се установява, че заинтересованите страни С.К., Г.Г. и В.Г., и М.Я. са съсобственици в идеални части върху УПИ. По тази причина, единствено те могат да имат качеството възложител на спорния строеж. Жалбоподателите Б.П., С.К. – П., К.Г., С.Н., Р.Н. и Р.Н., са собственици единствено на самостоятелни обекти в сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на същата и от правото на строеж (за съществуващата сграда) върху терена, което обстоятелство изключва тези лица от кръга на лицата, които могат да бъдат възложители на друг строеж в УПИ XXVI-208 кв.17 по плана на ж.к. „Л.“, по аргумент от чл.161 ал.1 изр. първо от ЗУТ.

В сезиращата жалба, жалбоподателите са обосновали теза, според която, на основание чл. 38 ал.1 от ЗС, собствеността върху самостоятелни обекти в сградата ги прави правоимащи лица и по отношение на парцела, в който сградата е построена. Според съда, тази теза не намира опора в приложимото материално право.

Съгласно чл.38 ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Разпоредбата на чл.63 ал.2 от ЗС допуска собственикът на земята да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.

С оглед посочените разпоредби, съдът счита, че земята, върху която сградата е построена, не представлява обективно необходима обща част и етажна собственост може да възникне и без наличието на някои от примерно изброените в чл.38 ал.1 от ЗС общи части. По делото не е спорно, че при закупуване на самостоятелните обекти жалбоподателите са придобили само съответните идеални части от вещното право на строеж, но не и правото на собственост върху поземления имот. Обстоятелството, че те са собственици на построената в чужд имот сграда, им дава право да се ползват от земята, макар и да не притежават собствеността върху нея (чл.64 ал.1 от ЗС), но само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение – като жилищна сграда. В конкретния случай, спорът е за дворно пространство зад сградата и собствениците единствено на самостоятелните обекти в нея не са препятствани да го ползват - с оглед предвидената възможност за свободен достъп на хора (лист 60). Поставянето на металната врата препятства единствено достъпа на автомобили.

На следващо място, фактът, че процесната метална врата няма допир със сградата и нейното изпълнение не касае преустройство, не отнема общи помещения и площи или части от тях и не променя предназначение на самостоятелни обекти в сградата, не се изменят съществено общи части на сградата, не се прекарват нови инсталации през обща част и няма свързване на инсталации с общи мрежи във съществуващата сграда в режим на етажна собственост, изключва задължението за наличие на съгласие от етажните собственици – аргумент от чл.185 ал.1 от ЗУТ.

С оглед на изложеното, съдът намира, че заповед № ДК – 10 – ЮИР – 4/29.01.2018 година на началникът на РДНСК – ЮИР законосъобразен административен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид направените своевременни искания и като съобрази нормата на чл. 143 ал.3 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че в полза на ДНСК – административната структура (юридическо лице), в която е ответника и в полза на Община Бургас (в чиято структура е издателя на РС), следва да се присъди сумата от по 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, дължима от жалбоподателите, определена по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 година по т.д. № 5/2009 година на ВАС.

С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.П., С.М.К. – П., К.Ж.Г., С.Р.Н.Р.Д.Н. и Р.Р.Н., всички със съдебен адрес за призоваване и кореспонденция гр. Бургас, ул. „Стефан Караджа“ № 3, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат Н.П. ***, против заповед № ДК – 10 – ЮИР – 4/29.01.2018 година на началника на РДНСК – ЮИР.

 

ОСЪЖДА Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К. – П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********, С.Р.Н. с ЕГН **********, Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.П. – БАК, да заплатят на Дирекция за национален строителен контрол сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото.

 

            ОСЪЖДА Б.А.П. с ЕГН **********, С.М.К. – П. с ЕГН **********, К.Ж.Г. с ЕГН **********, С.Р.Н. с ЕГН **********, Р.Д.Н. с ЕГН ********** и Р.Р.Н. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.П. *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото.

           

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: