Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 804

 

гр. Бургас, 3 май  2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б.Ч. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 671/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.П.П., ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат Д.Т. против Решение №1928/19.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5689 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-002030 от 03.08.2016г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на осн. чл. 174 ал.3 от Закана за движение по пътищата (ЗДвП) на С.П.П., ЕГН **********, е  наложено наказанието глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1, 2 и 3 и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение първо и второ, трето и т.2 от ЗДвП са му наложени три глоби от по 10 (десет) лева, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР-Бургас са му отнети общо 12 контролни точки.

С необжалваната част на решението първоинстанционният съд е  осъдил С.П.П., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати направените в хода на съдебното производство съдебно деловодни разноски в размер на 9,00 (девет) лева, представляваща пътни разходи на свидетеля Григоров, както сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като неправилно е установил фактическата обстановка по спора и е приел за доказани нарушения, за извършването на които липсват достатъчно доказателства. Посочва наличие според него на съществени противоречия в показанията на двама от свидетелите Карастоянов и Димитров, на които съдът безкритично е дал вяра. Счита, че съдът неправилно не е констатирал и допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила- АУАН бил подписан от свидетели, които са колеги на актосъставителя; неясно според наказателното постановление оставало, за кое от двете нарушения, чиито състави са очертани в нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП е бил наказан П..

Ответникът по касационната жалба не се явява, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас счита, че решението на Районен съд – гр. Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Според него, нарушенията, за които с наказателното постановление са наложени административни наказания са доказани по безспорен и категоричен начин.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна.

1.            Настоящият състав на съда намира, че фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните от него доказателства. Управлението на автомобила от санкционираното лице е доказано с показанията на свидетелите К. и Д., които визуално са възприели движението на превозното средство и лицето, което го е управлявало. Противоречието в показанията им относно мястото на съставяне на АУАН не от естество да създаде съмнение относно релевантните за спора факти- управление на МПС и водач. Правилно съдът не е ценил показанията на св. А. и Ж. в тяхната цялост, като е отчел отношенията, в които същите се намирали с П. и причините, поради които същите не посочват категорично, кой от двамата е дал ключовете от колата на П..

2.            Неснователно е възражението за неяснота относно нарушението, за което на осн. 174 ал.3 от ЗДвП на касатора е била наложена санкция. Разпоредбата не регламентира съставите на две отделни нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това-  отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ИЛИ – неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението. В случая отказът за проверка с техническо средство и за извършване на медицинско изследване е удостоверен с подписа на нарушителя, положен върху издадения талон за медицинско изследване.

3.            Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение при съставяне на АУАН, поради подписването му от свидетели, които са полицейски служители. Разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН не въвежда особени изисквания към свидетелите, нито предвижда изключения. Единственото изискване е тези лица да са присъствали при извършване или установяване на нарушението, което изискване в случая е спазено. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства, които да предпоставят евентуален извод за заинтересованост или предубеденост на свидетелите, подписали АУАН.

4.            Съдът намира, че в противоречие с материалния закон е приета законосъобразност на наказателното постановление в частта, с която на С.П.П. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и 2, и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение първо, второ и трето от ЗДвП са наложени две отделни наказания глоба от по 10 лв.

Нормата на  чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който  не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението е едно- „не носи определените документи“. Дали водачът не носи един, два или всички от изискуемите документи, не предпоставя извод за осъществени отделни състави на административно нарушение. Във всички случаи нарушението е едно и за него следва да бъде наложена една санкция.

Като е наложил две отделни санкции за извършено едно нарушение, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. От своя страна, първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон не го е констатирал.

Поради това, първоинстанционният акт следва да бъде отменен в тази част, а вместо него, по същество да бъде отменено и наказателното постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1928/19.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5689 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-002030 от 03.08.2016г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на  С.П.П., ЕГН **********,  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и 2, и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение първо, второ и трето от ЗДвП са наложени две отделни наказания глоба от по 10 лв.  И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0769-002030 от 03.08.2016г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на  С.П.П., ЕГН **********, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и 2, и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение първо, второ и трето от ЗДвП са наложени две отделни наказания глоба от по 10 лв. 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1928/19.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5689 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас, в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: