О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  693/24.04.2014 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                         СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

разгледа адм.д.№ 671/2014 година

 

Производството е по чл. 147 ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 88 ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Я.С.М. с ЕГН ********** *** против решение № 94 – 01 – 8078/07.03.2014 година на директора на дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” към Община Бургас, действащ като решаващ орган на основание чл. 107 ал.4 изр. ІІ от ДОПК във връзка с чл. 4 ал.5 от ЗМДТ.

С оспореното решение е оставена без разглеждане жалба, входящ № 94 – 01 – 8078/04.03.2014 година от Я.М. срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 7744/14.03.2011 година на главен експерт при дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” към Община Бургас.

Жалбоподателят твърди, че протоколите, съставени за посещение на адреса му, по реда на чл. 32 от ДОПК, са “неверни”, тъй като това е постоянния му адрес, а никой не го е търсил. Изразява недоумение, как е бил открит от съдебния изпълнител, а от служителите на общината – не. Прави изявление по съществото на спора, като твърди, че не дължи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2005 – 2006 година поради изтекла погасителна давност.

Иска отмяна на решението и “редуциране на задълженията”.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното.

По отношение на жалбоподателя е издаден АУЗД № 7744/14.03.2011 година (лист 10).

За уведомяването на лицето за издадения акт администрацията е приложила чл. 32 от ДОПК.

На адреса на Я.М. са извършени две посещения от служители на общината – на 14.11.2013 година (оформено с протокол № 3574 – лист 19-20) и на 25.11.2013 година (лист 21-22). При посещенията не е открит адресата на акта. На 14.12.2013 година – на определено място в сградата на общината - е поставено писмено съобщение, с което М. се уведомява да се яви за връчване на АУЗД – в определен ден и час (лист 17). Съобщението е свалено на 30.12.2013 година. На интернет – страницата на общината е публикувано съобщение до М., с което той е известен, че следва да се яви за връчване на АУЗД (лист 14-16).  До Я.М. е изпратена и покана по пощата, като известието за доставяне е върнато с отбелязване, че получателят отсъства при извършеното посещение от пощенски служител (лист 18).

Органът е приел, че процедурата е изпълнена със свалянето на съобщението от таблото за покани на общината (30.12.2013 година), а срокът за оспорване е изтекъл на 13.01.2014 година.

Жалбата срещу АУЗД до решаващия орган е подадена на 04.03.2014 година (лист 8).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата срещу решение № 94 – 01 – 8078/07.03.2014 година е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, което има правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по  чл. 147 ал. 3 от ДОПК. Тя отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл. 32 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.  Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.  Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.

Така разписаната процедура по уведомяването на жалбоподателя е спазена. Извършени са две посещения на адреса на М. с интервала, посочен в закона. Поставена е покана на специално предвидено място в общината. Публикувано е съобщение на интернет – страницата на общината и до лицето е изпратено съобщение по пощата. В указания срок М. не се е явил, за да получи АУЗД. Затова и законосъобразно администрацията е приела, че той е уведомен за акта.

Жалбата срещу АУЗД е подадена след изтичането на срока по чл. 107 ал.4 от ДОПК. Просрочието на жалбата е пречка за разглеждането й по същество. Затова и законосъобразно, решаващият орган е оставил оспорването без разглеждане, на основание чл. 147 ал.1 от ДОПК.

Предмет на настоящото производство е единствено волеизявлението на горестоящия административен орган, с което жалбата е оставена без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася по доводите на Я.М. за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията му за 2005 – 2006 година.

С оглед на изложеното, на основание  чл. 147 ал. 3 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.М. с ЕГН ********** *** против решение № 94 – 01 – 8078/07.03.2014 година на директора на дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” към Община Бургас.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

СЪДИЯ: