Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 955              Година 14.05.2018           Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Йовка Банкова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 670 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р.К.М. с ЕГН ********** *** против решение изх.№ 1012-02-11#1/22.02.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 32/12.01.2018г. на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас. С жалбата се прави възражение, че погасителната давност за вземанията на НОИ е изтекла. В съдебно заседание поддържа жалбата, като излага доводи, че не е налице дублиране на осигурителни периоди, като е била осигурявана и в двете държави.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение, като законосъобразно.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Р.М. е подала заявление вх.№ МП-42720/19.12.2012 г. до Директора на РУ„СО“ гр.Бургас (л.92 от делото) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с приложени към него документи. С разпореждане № ********** от 16.01.2013г. (л.71 от делото) на Ръководител „ПО“ на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минималния размер от 145,00 лв., считано от 12.10.2012г.. Прието е, че лицето има положен осигурителен стаж от 34г., 04м. и 07 дни от III категория труд, като е посочено, че до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в „Регистъра на осигурените лица“, пенсията се отпуска в минимален размер. С разпореждане № ********** от 28.02.2013г. на Ръководител „ПО“ (л.68 от делото) е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М., като е изчислен индивидуален коефициент – 0,536, посочен е средномесечния осигурителен доход за страната в размер на 611,90 лв., доход за изчисляване на пенсията в размер на 327,98лв. и процент осигурителен стаж – 37,77% и на основание чл.70, ал.7 от КСО е определена пенсия в минимален размер от 145,00лв..

С разпореждане № ********** от 01.04.2013г. на Ръководител „ПО“ в РУ „СО“ гр.Бургас (л.67 от делото) на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013г. и МПС № 332 от 20.12.2012г. минималният размер на ЛПОСВ на М. е приравнен на 150,00лв.. Личната пенсия е осъвременявана ежегодно на основание чл.100 от КСО, със съответно разпореждане на ръководителя на ТП на НОИ гр.Бургас (л.64-66 от делото).

Със заявление вх.№ 2113-02-3423/27.10.2017г. (л.62 от делото), Р.М. е заявила, че желае да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Германия. Във връзка с подаденото заявление е издадено разпореждане № ********** от 12.01.2018г. на ръководителя на „ПО“ (л.17-19 от делото), в което е посочено, че  лицето има положен осигурителен стаж в Германия, като с решение от 15.12.2017г. на Германския осигурителен институт е отпусната пенсия за старост от Германия, считано от 01.12.2017г.. Посочено е, че лицето получава ЛПОСВ в България от 12.10.2012г., като при отпускане на същата, потвърденият от Германия осигурителен стаж от 6 месеца е зачетен като български такъв. С оглед установеното дублиране на посочения осигурителен стаж, административният орган е преценил, че съгласно чл.37, ал.3 от НПОС, от датата на отпускане на ЛПОСВ на лицето в България, а именно 12.10.2012г., пенсията се изчислява с българския осигурителен стаж 33 години, 10 месеца и 07 дни, с оглед на което надвзетите суми следва да се събират от лицето на основание чл.114, ал.2 от КСО. В административната преписка не се съдържат доказателства за датата на връчване на разпореждането, като срещу същото е подадена жалба с вх.№ 1012-02-11/07.02.2018г., с която лицето възразява, че изплащането на ЛПОСВ от Германия е започнало от 01.12.2017г., с оглед на което размерът на ЛПОСВ, получавана от България не следва да търпи промяна до тази дата.

С решение № 1012-02-11#1/22.02.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас е потвърдено обжалваното разпореждане. В мотивите на решението е посочено, че за времето, през което М. е извършвала трудова дейност на територията на Германия, по отношение на осигуряването са приложими само разпоредбите на германското законодателство, поради което българската пенсия следва да се преразгледа, като българското осигурително време се намали с продължителността на дублирания период, съгласно чл.59, във връзка с чл.52 от Регламент ЕО № 883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност, а надвзетите суми да се възстановят от лицето. Решението е обжалвано с жалба с вх.№ 2103-02-2/02.03.2018г., подадена в срока по чл.118 от КСО.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, процесуалните изисквания и материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 37, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Наредбата), осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна, като този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. Съответно съгласно ал.3, когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ от Германия – 27.10.2017г., действащи и приложими се явяват Регламент на Съвета /ЕО/ № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност и регламент за неговото прилагане Регламент 987/2009, които са в сила от 01.05.2010 г. С Дял II от Регламент № 883/2004 се определя приложимото законодателство на съответната държава-членка на ЕС, като е въведен основен принцип, че лицата, за които се прилага този Регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка на ЕС и това е тази, където те работят.

В конкретния случай, от длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установено, че съвпада осигурителния период от 01.11.1972г. до 30.04.1973г. на жалбоподателката, който е зачетен както при отпускане на българската пенсия, така и при отпускането на немската пенсия. По силата на посочения правен принцип от Регламент № 883/2004 българското осигурително време следва да се намали със зачетения с отпускането на немската пенсия осигурителен стаж, тъй като през това време лицето е работило на територията на Германия и компетентна при зачитането на осигурителния стаж за този период е немската осигурителна институция. Следователно зачетеният български осигурителен стаж не може да включва периода, през който жалбоподателката е работила на територията на Германия.

Видно от изпратения от немския осигурителен институт формуляр Е 205 DE, Р.М. има зачетен действителен осигурителен стаж при отпускане на немската пенсия в общ размер на 46 месеца. Периодите от 01.11.1972г.-30.11.1972г., 01.12.1972г.-31.12.1972г. и 01.01.1973г.-30.04.1973г., или общо 6 месеца, за които и е отпусната немска пенсия са зачетени и като трудов страж при отпускане на българската пенсия, тоест налице е дублиране, което не се оспорва от жалбоподателката. 

Към момента на полагане на труд на територията на ГДР е била действаща Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Германската Демократична Република за сътрудничество в областта на социалната политика (Спогодбата). Съгласно чл.3, т.1 от Спогодбата, задължението за осигуряване и вноски по общественото осигуряване на работниците и служителите се уреждат съгласно законните разпоредби на страната, на чиято територия се упражнява трудовата дейност, даваща основание за обществено осигуряване, доколкото в тази Спогодба не се предвижда друго. След като през посочения период жалбоподателката е била заета на територията на ГДР, правилно с оставеното в сила разпореждане, българската пенсия е била преразгледана от пенсионния орган, като българския осигурителен стаж е бил намален с периода от 01.11.1972г. до 30.04.1973г.. Съответно законосъобразно  осигурителният доход, определен при отпускането на пенсията е намален с дохода, зачетен за посочения период. Действително преди датата на отпускане на немската пенсия – 01.12.2017г., жалбоподателката не е получавала немска пенсия за периода 01.11.1972г. до 30.04.1973г., но това обстоятелство не е основание за изплащане на българска пенсия за този период, тъй като както беше посочено вече, за него е приложимо немското законодателство.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на българската пенсия – 12.10.2012г., жалбоподателката не е посочила наличието на осигурителни периоди, съответно придобит осигурителен стаж в ГДР, поради което правилно с разпореждането е прието, че надвзетите суми подлежат на събиране на основание чл.114, ал.2 от КСО и чл.12, ал.5 от Наредбата. С разпореждането не е определен размера на тези суми, поради което направените възражения за изтекла давност не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Видно от направените от страните изявления в проведеното по делото открито съдебно заседание, по отношение на сумите подлежащи на възстановяване е налице отделно административно производство в което е издадено съответното разпореждане. Това разпореждане е представено и то не е влязло в сила, тъй като се обжалва по административен ред и в хода на това обжалване могат да се направят както възражения за евентуалното неправилно изчисляване на сумите, така и възражения за изтекла давност, по които административния орган дължи произнасяне.

С оглед на изложеното жалбата на Р.М. против решение изх.№ 1012-02-11#1/22.02.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена на основание чл.172, ал.2 от АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав                                          

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.М. с ЕГН ********** *** против решение изх.№ 1012-02-11#1/22.02.2018г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 32/12.01.2018г. на ръководител на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: