РЕШЕНИЕ № 895

 

12.05.2016г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:     1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                         2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар: М.В.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  670 по описа за 2016  година.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от „НИКЕ – 90 – Р.С.” ЕООД, гр. Карнобат, представлявано от Р.Г.С. против Решение № 342/11.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5678 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е изменено наказателно постановление № 02-02025249/10.09.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „НИКЕ – 90 – Р.С.” ЕООД, на основание чл. 416 ,ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 3000 лева, като този размер е намален на 1500 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като е приел наличие на трудови правоотношения между касатора и лицето, посочено в наказателното постановление, без категорични доказателства за това. Твърди и наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първата инстанция е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Преценката на първоинстанционния съд за процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, е съобразена изцяло със събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал.3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.

По делото наказващият орган е представил справка, подписана от лицето Н.Н.И., в която същият е декларирал, че към момента на проверката заема при касатора длъжността „сервитьор” с работно време от 15:00 до 22:00 часа, при един почивен ден и трудово възнаграждение в размер на 500 лева. Тези факти са идентични и с отразените в списък на работещите при касатора, който списък е бил изготвен в присъствие на касатора.

Отделно от това, косвено доказателство за факта на извършване на нарушението е и искането отправено до Дирекция „Инспекция по труда“ за разрешение за сключването на трудов договор между касатора и Н.Н.И. на деня, следващ този, на който контролните органи са установили, че лицето полага труд в бистро „Палео” гр. Черноморец, без да има сключен трудов договор.  При така направения преглед на установените факти и приложимите правни норми се налага извода, че отговорността на касатора е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Нещо повече, от доказателствата, представени в хода на съдебното дирене е видно, че на същата дата в същия обект е било констатирано още едно лице, което полага труд без сключен договор. При това положение правилно първоинстанционният съд е изменил наказателното постановление само в частта, досежно наложената санкция.

Възражението на касатора, че в хода на административнонаказателното производство и пред първоинстанционния съд не е  доказано наличие на трудово правоотношение, е неоснователно. В касационната жалба се съобщават факти, които не се потвърждават от доказателствата по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342/11.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5678 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.     

                      

2.