Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 822                   от 08.05.2015 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                  2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 670 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.Щ.М., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр.*** против Решение № 2/12.02.2015 г., постановено по НАХД № 258/2014 г. на Районен съд Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0269-000482/ 06.11.2014 г., издадено от Началник РУП Средец, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник РУП Средец,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Средец е образувано по жалба на И.Щ.М. против Наказателно постановление № 14-0269-000482/06.11.2014 г., издадено от Началник РУП Средец, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

 

Решението на Районен съд Средец е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В касационната жалба са изложени подробни разсъждения относно правото на касатора да има в наличност от всеки вид винетни стикери във всеки обект, който е задължен да ги продава. Съдът намира твърдението за необосновано и неотносимо към настоящия спор. Липсват каквито и да било доказателства, че М. е положил усилия да се снабди с винетен стикер – не са посочени нито местата, където е търсил същите, нито времето, в което е направил това. Същият е бил наясно, че при движението му с МПС по пътя Бургас – Средец е необходим такъв стикер и е следвало да положи усилия в тази насока да го закупи предварително. Нито се твърдят, нито се доказват каквито и да било екстремни обстоятелства, които да са принудили М. да предприеме пътуването внезапно, без да е осигурил подобен стикер. Предмет на настоящото производство е факта, че касатора е управлявал МПС, за което не е заплатена винетна такса. В случая са изцяло ирелеватни обстоятелствата, поради които такава винетна такса не е заплатена. Твърдението, че в търговските обекти по пътя между гр. Средец и гр. Бургас е нямало седмични винетки за съответния клас не отменя задължението на касатора да осигури съответния винетен стикер преди да предприеме това пътуване. Следва изрично да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП  редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. М. не е приложил никакви доказателства в подкрепа на заявените от него твърдения.

Следователно, налице е нарушение на нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и правилно М. е санкциониран по реда на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/12.02.2015 г., постановено по НАХД № 258/2014 г. на Районен съд Средец.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                

 

 

        2.