РЕШЕНИЕ

       474                         дата   13 март 2018г.                град Бургас

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 22 февруари 2018г.,  в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                   2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: К. Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 66 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас, против Решение № 158/17.11.2017г. постановено по НАХД № 460/2017г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено наказателно постановление № 02-000992 от 11.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на Т.А.А., в качеството ѝ на работодател като земеделски производител, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв.

Съдебно решение се обжалва като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като касаторът не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното нарушение, като счита за неправилен извода на съда, че отговорността на лицето е ангажирана въз основа на предположения, като посочва, че инспекторите са видели на място работещи лица, чиито имена са били посочени впоследствие от санкционираното лице. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба, като възразява, че наказващият орган не е ангажирал надлежни доказателства относно вмененото нарушение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Земеделският производител Т.А.е санкционирана за това, че в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 22.06.2017г., не е уредила като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето И.М.Н., установено да полага труд като селскостопански работник, а именно – да бере череши в обект описан като черешова градина /около 21дка/, находящ се в с.Поляново, община Айтос. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съставения АУАН и издаденото НП съдържат всички изискуемите реквизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел, че липсват доказателства, от които да се обоснове безпротиворечив извод за правомерното ангажиране отговорността на санкционираното лице, като е отбелязал, че проверяващите лица не са били допуснати в градината, като по техни твърдения вътре е имало няколко лица, но дали измежду тях е било и лицето И.Н.не може със сигурност да се установи. Поради недоказаност на нарушението е отменил издаденото наказателно постановление.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като чл.62, ал.1 от КТ поставя изискването за писмена форма. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на горепосоченото задължение на работодателя е регламентирана с оглед охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи по повод полагането на труд и общественото осигуряване. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на Аврамова, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В конкретния случай, по делото не се установява безспорно, че лицето И.М.Н. е престирало работна сила по бране на череши в деня на проверката. При изслушването пред районния съд, длъжностните лица, извършили проверката посочват, че са видели 12-15 човека в черешовата градина, от които двама мъже, но последните не са идентифицирани по никакъв начин, като свидетелите не могат да потвърдят със сигурност, че именно Н.е бил един от тях.  След като в наказателното постановление се сочи, че именно И.Н.е полагал труд като селскостопански работник, без сключен в писмена форма трудов договор, то в тежест на административнонаказващия орган е било да докаже по безспорен начин тези обстоятелства. Вярно е, че санкционираното лице не е съдействало на проверяващите като не ги е допуснало в черешовата градина, но това не освобождава наказващия орган от задължението да докаже нарушението, за което е ангажирал отговорността на лицето.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158/17.11.2017г. постановено по НАХД № 460/2017г. по описа на Районен съд – Айтос. 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: