Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:         239                              18.02.2016г.                                   гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

на единадесети февруари                         две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател:       Таня Евтимова

Членове:           1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: С.К.

Прокурор: Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 66 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Г.С., ЕГН-**********, с адрес: *** ****, против решение № 1750/12.12.2015г., постановено по НАХД № 4742/2015г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0769-001021/04.03.2014г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са й наложени административни наказания: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен поради неправилни правни изводи и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на Районен съд Бургас, поради което иска същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Бургас с атакуваното решение № 1750/12.12.2015г., постановено по НАХД № 4742/2015г., е потвърдил НП № 14-0769-001021/04.03.2014г., с което на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява право МПС за срок от три месеца. Санкцията е наложена за това, че „на 15.09.2013г., около 12,48 ч., в община Бургас на път ПЪРВИ КЛАС №Е773 като Водач на лек автомобил АУДИ А3 с рег.№ ***, държава България, при обстоятелства: км.491 до б-я “Ромпетрол“ посока от кв.Ветрен към КПП-1, управлява л.а. *** с наказуема скорост 148км.ч при разрешена в населено място с пътен знак В-26 -90км.ч., засечена със с-ма „MultaRadarSD580“ № 00209D32D4F9, снимка №S0000105F114 и показана на водача при връчване на АУАН. Декларация по чл.188  от ЗДвП“.

Нарушението е установено с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №  1021-349508/20.01.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление. По делото (л.15 от първоинстанционното дело) е представена декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, попълнена от Г.И.К. в качеството му на собственик на автомобила и едновременно с това  декларация на С., че тя е управлявала въпросния автомобил на посочения ден, час и място.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото. Обосновал е извод, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, както и че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение за което е наказан.

Възражения на касатора са, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не се е съобразил със сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН; относно представения снимков материал счита, че същият не представлява годно доказателствено средство и относно неиздаването на електронен фиш вместо издаденото в случая НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Неоснователни са възраженията относно неспазването на сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Това е така, тъй като едва на 08.01.2014г. с декларацията по чл.188 от ЗДвП е идентифициран водачът на лекия автомобил, т.е нарушителя и от този момент започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН и респ. от датата на неговото съставяне – 6-месечният срок за издаване на НП. Действително, както жалбоподателката сочи, разпоредбите на чл.34 от ЗАНН са императивни и те са правилно приложени от административнонаказващият орган. Не може да се приеме за достоверно твърдението, че снимковият материал е негодно доказателствено средство – от представената снимка на л.10 от първо-инстанционното дело ясно се установява кой е нарушителят, контролния регистрационен номер на автомобила, установената скорост на движение и в коя лента се е движил този автомобил.

Правилно първата инстанция е съобразила, че електронен фиш се издава само за случаите, в които наказанието за съответната превишена скорост е единствено глоба. В настоящият спор обаче е доказано, че жалбоподателката не отговаря на това условие заради високата стойност на установената скорост на движение, поради което напълно законосъобразно е съставен АУАН. Контролните органи правилно не са съставили електронен фиш, а са спазили общият ред на установяване на административното нарушение, като надлежно е издадено наказателно постановление.

Освен това настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд по отношение давността. Обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила, поради което и на осн. чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН. Съгласно посоченият текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК, следователно е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 15.09.2013г., поради което изтича на 13.03.2018г., т.е. към настоящия момент не е изтекъл.

Изложеното по-горе мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 14-0769-001021/ 04.03.2014г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Бургас, районният съд е постановил решение при правилно приложение на закона, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. II-ро от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1750/12.12.2015г., постановено по НАХД № 4742/2015г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:       1.                                             2.