ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 766                5 април 2013   година                  град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав в публично заседание на двадесети и седми март, две хиляди и тринадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно  дело  номер 66  по описа за  2013 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на  КТ„Черноморка”, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, представлявано от М.М.И. - И. против отказ №РК-21733 от 17.12.2012 година на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Бургас, да извърши фактически действия по спиране от движение на МПС по искане на ЧСИ, направено на основание чл.431, ал.6 от ГПК, по изпълнително дело №20128010400487.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че неправилно административният орган не е изпълнил искането на частния съдебен изпълнител да спре от движение автомобилите, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение. Счита, че същият е задължен по закон да изпълни фактическите действия по спирането от движение, което е в кръга на неговите правомощия, без да има задължение да издава нарочен административен акт. Моли съда да отмени постановения отказ на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представил е административната преписка.

Административен съд- Бургас след извършена служебна проверка констатира, че жалбата е недопустима, поради липса на предмет, по следните съображения:

По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

На 01.10.2012 година, по молба, вх.№2723, на  жалбоподателя КТ„Черноморка” – Бургас и представен изпълнителен лист от 21.06.2012 година ч.гр.д.№3913/2012 година по описа на БРС е образувано изпълнително дело №20128010400487 при ЧСИ №801, с район на действие БОС, против длъжника „Бургаска дистрибуционна компания”ЕООД – Бургас /л.32 и 33 от делото/.

 До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено като способ за изпълнение, че се налага запор върху товарен автомобил, марка „Рено Рапид” с рег.№А9974 ВН и Товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, товарен, с рег.№А8082АР/л.43 от делото/.

 Със запорно съобщение, изх.№3854/30.10.2011 година, изпратено до Началника на „ПП” при ОД на МВР – Бургас, ЧСИ го уведомява, че по искане на взискателя, е наложил запор върху посочените по-горе МПС/л.44 от делото/.

С писмо, изх.№4188/05.12.2012 година, ЧСИ, на основание чл.431, ал.6 от ГПК, във връзка с наложения запор на цитираните вече автомобили, е поискал спирането им от движение за срок от 3 месеца /л.50 от делото/.

 С писмо, изх.№РК-21733 от 17.12.2012 година, Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас, е отказал спиране от движение на  товарен автомобил, марка „Рено Рапид” с рег.№А9974 ВН и Товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, товарен, с рег.№А8082АР. В последното са изложени подробни съображения за отказа /л.52 и 53 от делото/.

При така установените факти, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран и от твърденията в нея се налага извода, че същата е с правно основание чл.256 от АПК. Осъдителният иск с правно основание чл.256 и чл.257 от АПК има за предмет обаче право на физическо или юридическо лице на конкретни фактически действия на административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически действия по смисъла на тези разпоредби действията, които се състоят в изявления - удостоверителни или волеизявления. Отказът да се извърши изявление е или административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, затова и защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове или по реда на чл.197 и сл. от АПК. Осъдителен иск в този случай е недопустим. 

Разпоредбата на чл.431, ал.6 от ГПК, според която при необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца, от една страна дава процесуална възможност на съдебния изпълнител да поиска от органите на МВР определени действия, но от друга страна същите могат да извършат валидни правни действия само ако е налице материалноправно основание за това. Мярката „временно спиране от движение на МПС” е сред изрично цитираните и предвидени в нормата на чл.397, ал.1 от ГПК обезпечителни мерки. За разлика обаче от другите обезпечителни мерки законът не предвижда ред, по който следва да бъде наложена и не сочи правните последици, които произтичат от това. В нормативните актове, уреждащи дейността и правомощията на органите на МВР не е предвидено основание за временно спиране от движение на МПС по искане на съдебния изпълнител.

Искането на съдебния изпълнител с правно основание чл.431, ал.6 от ГПК е на практика искане за налагане на принудителна административна мярка от категорията на визираната в чл.171 от ЗДвП- временно спиране от движение на МПС, като редът и основанията, при които се налага тази ограничителна мярка са уредени в Глава шеста от Закона за движението по пътищата. Изброяването на хипотезите в чл.171, т.2, б.”а” – „и” от Закона за движението по пътищата, доколкото налагането на ограничителна мярка е правна рестрикция, е изчерпателно и разширително тълкуване е недопустимо. Мярка за обезпечаване на успешното провеждане на изпълнителните действия върху моторно превозно средство по чл.431, ал.6 от ГПК не е предвидена. В случая, е налице празнота в закона, която не може да бъде преодоляна по метода на аналогията или друг правен механизъм.

В конкретния случай не се касае за неизвършване на фактически действия, които административния орган е бил длъжен да извърши по силата на закона, респективно за бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на чл.256 или чл.257 от АПК. Липсва фактическо бездействие по смисъла на цитираните разпоредби, което да бъде предмет на съдебна защита по Глава ХV, Раздел ІІ от АПК. С разпоредбите на чл.256 и чл.257 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия на административния орган.

В процесния казус се претендират действия от правен характер по изпълнение на акт на ЧСИ, а не изпълнение на конкретно задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Ето защо, неизвършването на действия или бездействия от правен характер не попада в хипотезата на чл.256 и чл.257 от АПК. В този смисъл е практиката на ВАС –Определение №3241 от 07.03.2013 година по адм. дело №3070/2013 година на ВАС, VІІ отделение.

Следователно, липсва фактическо бездействие по смисъла на чл.256 или чл.257 от АПК, което да бъде предмет на търсената съдебна защита по реда на Глава ХV, Раздел ІI от АПК, което налага извода, че жалбата няма предмет, затова и съдебното производство е недопустимо.

По тези съображения, поради липса на предмет на правна защита, определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, VІІІ-ми състав

 

О П Р Е Д ЕЛ И :

 

ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на КТ„Черноморка”, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, представлявано от М.М.И. - И. против отказ №РК-21733 от 17.12.2012 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Бургас, да извърши фактически действия по спиране от движение на МПС по искане на ЧСИ, направено на  чл.431, ал.6 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №66/2013 година по описа на Административен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-седем дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

                                                  СЪДИЯ: