Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:843                                  30.04.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и четвърти април                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 669 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.Т., ЛНЧ-**********, гражданин на Израел, с адрес: гр.Бургас, ж.к.Славейков ****, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003145 от 01.11.2017г., издадена от началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС (пътно превозно средство) за срок от шест месеца, считано от 29.10.2017г. и са отнети документите: 1бр. регистрационна табела с рег.№ **** и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 008756235.

В жалбата и нейното уточнение се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че принудителната административна мярка (ПАМ) неправилно е приложена спрямо него, тъй като мотоциклетът е собственост на търговското дружество „Керенор“ЕООД, а освен в хода на административното производство са били нарушени неговите процесуални права, като не му е бил назначен преводач. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения процесуален представител – адвокат М.М. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и представя нарочен списък.

Ответната страна – началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед. Не изразява становище по оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на И.Т. на 20.02.2018г., видно от отбелязването върху самия акт (л.10 от делото, задната част). Жалбата срещу нея е подадена на 28.02.2018г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-003145 от 01.11.2017г., ответникът – началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, редовно оправомощен от директора на ОДМВР-Бургас със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.18), наложил на жалбоподателя И.Т. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 29.10.2017г. и отнел документите: СРМПС № 008756235 и 1бр. регистрационна табела с рег.№ ****, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че: жалбоподателя И.Т., като водач на МПС Ямаха Р 6 Л с рег.№ ****, собственост на „Керенор“ЕООД, чийто управител и собственик е той, на 29.10.2017г. около 11.55 часа, в гр.Бургас, на ул.Даме Груев, до парк „Изгрев“, посока бул.Янко Комитов, е управлявал мотоциклета без притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията към която спада управлявания от него мотоциклет. За нарушението му е бил съставен АУАН (акт за установяване на административно нарушени) № Д 170997/29.10.2017г.

Към преписката е приложен цитирания АУАН серия Д, бл.№ 170997 и пореден № 17-0769-006369 от 29.10.2017г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед, като е посочено и друго нарушение извършено от И.Т. – че не е спрял при подаден от контролните органи на сигнал със „стоп“-палка. Приложено е и наказателно постановление (НП) № 17-0769-006369/18.01.2018г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с което на И.Т., за това, че не е спрял при подаден сигнал от контролен орган, квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за това, че е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство, квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100лв.

По искане на съда, ответникът представи по делото заверен препис от иззетото с процесната заповед свидетелство за регистрация на моторно превозно средство  № 008756235, част втора, видно от което мотоциклет Ямаха Р 6 Л с рег.№ **** е собственост на „Керенор“ЕООД, ЕИК-202068831. Видно от извършената справка в търговския регистър, капиталът на това дружество се притежава от жалбоподателя И.Т. (Точнер), което е и негов управител.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със описаната заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН серия Д, бл.№ 170997/29.10.2017г., като са изложени и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция, поради това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е собственост на търговско дружество, чийто управител и собственик е той, без да притежава съответното свидетелство за управление, налице са мотиви обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта. Друг е въпросът дали тези са били правилно квалифицирани под съответната правна норма.

 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Заповедта обаче не е съобразена с материалния закон, тъй като административният орган е извършил неправилна правна квалификация на установените от него факти. С нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция, е предвидено налагането на ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно при тази законова регламентация, адресат на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т.е. субектът по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС – в случая търговското дружество с ограничена отговорност „Керенор“ЕООД.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателят И.Т., без да притежава съответното свидетелство за управление, е управлявал мотоциклета Ямаха Р 6 Л с рег.№ ****, който не е бил негова собственост, а на третото лице „Керенор“ЕООД. Последното се потвърждава както от посоченото свидетелство за регистрация на това превозно средство, така и от съставените на водача АУАН и НП.

Въпреки всичко изложено, при така установените факти съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер – да осуети възможността собственика на конкретно МПС да допуска със същото това МПС да бъдат извършвани други противоправни деяния.

В конкретния случай обаче, от събраните по делото доказателства не се установява адресата на заповедта да е собственик на процесния мотоциклет. Напротив, самият административен орган и длъжностното лице, съставител на АУАН сочат това, че негов собственик е „Керенор“ЕООД, а това се установява и от свидетелството за регистрация на мотоциклета. Предвид така установеното, жалбоподателят Т. се явява ненадлежен адресат на процесната заповед. Ирелевантно е обстоятелството, че същият е управител и собственик на капитала на дружеството, собственик на амотоциклета, след като дори и в това му качество е недопустимо спрямо него да бъде прилагана оспорената ПАМ. Адресат на същата в конкретния случай е следвало да бъде търговското дружество – собственик, защото нормата на чл.171, т.2а от ЗДВП, в приложимата редакция, предвижда налагане на принудителната административна мярка именно на собственика, за разлика от нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че когато с моторно превозно средство, собственост на юридическо лице е извършено административно нарушение, наказание се налага на неговия законен представител. В случая не се касае за налагане на административно наказание, а прилагане на принудителна административна мярка, поради което чл.188, ал.2 от ЗДвП е неотносим. Като е приложил мярката спрямо ненадлежен адресат, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДВП, в приложимата редакция. Поради липсата на съществена материално-правна предпоставка за приложението на тази правна норма, следва оспореният административен акт да бъде отменен. (В тази насока виж и решение № 2810 от 06.03.2018г. на ВАС по адм.д.№ 832/2018г., VII о.).

Относно разноските, такива при резултата от делото на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя, като същите са поискани в съдебно заседание. Като доказателство за извършването им е представен договор за правна помощ, съгласно който жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. на адв.М.М.. Представена е квитанция и за платената държавна такса в размер на 10лв. за водене на делото. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас, който е юридическото лице на основание чл.37, ал.2 от ЗМВР, още повече, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003145 от 01.11.2017г., издадена от началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 29.10.2017г. и са отнети документите: 1бр. регистрационна табела с рег.№ **** и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008756235, приложена спрямо И.Т., ЛНЧ-**********, гражданин на Израел, с адрес: гр.Бургас, ж.к.Славейков ****.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да заплати на И.Т., ЛНЧ-**********, сумата от 460лв. (четиристотин и шестдесет) лева за разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: