О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 582

 

Град  Бургас, 14.03.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 667 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.60 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Дивайн Яна” ЕООД, ЕИК ***, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на приложената със заповед № ФК-51-0265097/07.03.2018г. на зам. директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр.Бургас принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – павилион за хамбургери, находящ се в гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 14, стопанисван от „Дивайн Яна” ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от десет дни, обективирано в заповедта.

Жалбоподателят оспорва разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразно и моли за отмяната му от съда. Твърди, че не са посочени конкретни фактически основания за допускане и не е обоснована и доказана конкретна необходимост от разпореденото предварително изпълнение. Счита, че налагането на ПАМ преди съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление води до нарушаване правото му на защита. Сочи, че запечатването на обекта за срок от десет дни ще затрудни производствената дейност и в резултат ще понесе значителни вреди. Оспорва твърдението за неиздаване на фискален бон при направената контролна покупка от орган по приходите.

Ответникът представя административната преписка по издаване на акта.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, представените с административната преписка доказателства и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на жалбата:

От доказателствата по делото се установява, че на 3.03.2018г. в 13:42 часа е  извършена оперативна проверка на търговски обект – павилион за хамбургери, находящ се в гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 14, стопанисван от „Дивайн Яна” ЕООД. При проверката е установено, че при извършена контролна покупка на пакетиран десерт „Twix“ на стойност 1.00 лв., заплатена в брой от орган по приходите, след предаване на плащането не е издаден фискален бон от функциониращото в обета фискално устройство. Констатациите са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0265097/03.03.2018г., към който са приложени събраните при проверката доказателства. Прието е, че е нарушен състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – нерегистриране и неотчитане на извършваните от търговеца продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).

Предвид установеното от административния орган неизпълнение на законово задължение – неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, зам. директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр.Бургас е издал заповед № ФК-51-0265097/07.03.2018г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС спрямо търговеца-жалбоподател е приложил принудителна административна мярка „запечатване на обект“– павилион за хамбургери, находящ се в гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 14, за срок от десет дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка и на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60, ал.1 от АПК, е разпоредил предварително изпълнение на приложената ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в 3-дневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. От представените по делото доказателства се установява, че жалбата против разпореждането е подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК – заповедта за прилагане на ПАМ е връчена лично на управителя на дружеството на 10.03.2018г., видно от разписката за връчване на екземпляр от заповедта, и жалбата до съда против заповедта е подадена на 13.03.2018г. Същата изхожда от надлежна страна – адресат на акта, и е в изискуемата форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата против разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е неоснователна.

Разпореждането е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и представените от ответника заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП и заповед № РД-177/06.03.2018г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му.

Съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл.60, ал.1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В случая обжалваното разпореждане е мотивирано, като в него е посочено и обосновано основанието за допускане на предварителното изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК. Съдържа достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно дейността на търговското дружество – обстоятелствата относно извършеното нарушение на императивни норми, констатираната при проверката и отрицателна разлика между разчетната касова наличност и фактическата наличност в касата в размер на 199.85 лв., несъхраняването на дневен финансов отчет от 2.03.2018г. в книгата за дневни финансови отчети и за целия период от 1.01.2018г. до 31.01.2018г., размера на среднодневните обороти, декларираният за 2016г. годишен финансов резултат счетоводна загуба в размер на 5 925 лв., наличието на непогасени публични задължения в размер на 1 168.48 лв., създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализирания оборот. Посочено е, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ е допуснато за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Обосновано е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Съдът приема, че е налице защитим значим държавен и обществен интерес по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, налагащ в случая необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта досегашното фактическо положение, указващо на трайно поведение на данъчния субект, свързано с отрицателни последици за фиска. С допуснатото предварително изпълнение се постига превенцията при защита на събирането на публичните вземания, като се има предвид, че жалбоподателят не е изпълнил нормативно регламентирани разпоредби за отчетността при продажба на стоки.

Неоснователно е възражението в жалбата, че налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление е недопустимо. Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, но тази мярка не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината и доказаността на нарушението, като чрез нея се реализира единствено диспозицията на правната норма и в този смисъл предприемането й по никакъв начин не е обвързано с наложената в производството по ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето имуществена санкция.

Твърдението на жалбоподателя, че с допуснатото предварително изпълнение ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди е недоказано.

Останалите доводи в жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, а не към предпоставките за допускане на предварително изпълнение, установени в чл.60 от АПК.

По изложените мотиви искането за отмяна/спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповед № ФК-51-0265097/07.03.2018г., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.60, ал.5 и ал.7 от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дивайн Яна” ЕООД, ЕИК ***, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на приложената със заповед № ФК-51-0265097/07.03.2018г. на зам. директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр.Бургас принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – павилион за хамбургери, находящ се в гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 14, стопанисван от „Дивайн Яна” ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от десет дни, обективирано в заповедта.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: