Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 26             Година 10.01.2009        Град Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на единадесети  декември две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 665 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на Е.Г.З. *** срещу Ревизионен акт № 2000398/15.02.2008г. издаден от старши инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Сливен потвърден с Решение № РД-10-119/08.04.2008г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионния акт и решението са неправилни и незаконосъобразни и противоречат на закона. Моли съда да отмени като неправилен и незаконосъобразен обжалвания акт и да и се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 398/06.11.2007г., издадена от заместник началник отдел „Контрол” е възложено да бъде извършена ревизия на  Е.Г. ***, обхващаща периода 01.01.2006г.-31.12.2006г.  относно задължения – Данък върху доходите на физическите лица, със срок на извършване на ревизията до 3 месеца от връчване на заповедта. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 46 от 19.05.2006г.  на териториалния директор на ТД на НАП гр.Сливен в съответствие с правомощията му по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК  и е надлежно връчен на ревизираното лице.

С ревизионен доклад № 398/22.01.2008г., съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях , изчислени към 22.01.2008г.. Ревизионния доклад е връчен на лицето лично.

Ревизионен акт № 2000398/15.02.2008г. е издаден от старши инспектор но приходите, ръководител на екип при ТД на НАП гр.Сливен, в съответствие с правомощията делегирани му със заповед № К 398/23.01.2008г. издадена от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Сливен. С ревизионният акт са установени задължения за данък доход по ЗОДФЛ за 2006г., в размер на 470,58 лв., и лихва в размер на 51,89 лв.. Съгласно констатациите в ревизионния акт, Е.Г. С. е формирала дейност от проектиране и от отдаване под наем на недвижимо имущество, като съгласно чл.21, ал.3 от ЗОДФЛ (отм.) лицата упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извън трудови правоотношения, формират данъчна основа за дейности по реда на чл.22. По този ред данъчната основа се определя, като облагаемия доход за съответната дейност, за упражняващите свободна професия или извършващи услуги с личен труд се намалява с 35 на сто, а данъчната основа за доходи от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество се намалява с 20 на сто разходи, съгласно чл.25. Установено е, че са декларирани данъчни задължения в размер на 476,90 лв., а е констатирано, че техния размер е по-малък и е 470,58 лв.. Поради невнасяне на данъка в законовия срок, на основание чл.55, ал.1 от ЗОДФЛ са начислени лихви в размер на 47,27 лв..

Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 2681/07.03.2008г., по която жалба се е произнесъл Директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, с решение № РД-10-119/08.04.2008г.. С решението е потвърден ревизионния акт, относно определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., с размер на главницата 470,58 лв. и лихва 51,89 лв.. С жалба вх.№ 04-Е-Ж-74/23.04.2008г. ревизионния акт е обжалван по съдебен ред, като в жалбата се изразява становище, че за ревизирания период лицето е упражнявало свободна професия-архитект и доходите от тази дейност, следва да се третират като доходи от авторски възнаграждения и при определяне на данъчните задължения, данъчната основа да бъде намалена с 50 на сто разходи, в съответствие с нормата на чл.22, ал.1, б.”в” от ЗОДФЛ (отм.). По този начин неправилно са определени данъчни задължения, които са недължими, а от там и определените лихви са напълно недължими. По делото е ангажирана съдебно-икономическа експертиза, заключение по която не е оспорено от страните, и съгласно която размера на дължимия данък, при намаляване на данъчната основа с 50 на сто нормативно-признати разходи е 302,00 лв.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна.

Не се спори между страните, че по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) Е.Г. е лице упражняващо свободна професия – архитект. За 2006г. тя е подала годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ (отм.) в която са декларирани доходи от упражняване на свободна професия в общ размер на 7463,00 лв., 35 % нормативно-признати разходи в размер на 2612,05 лв. и данъчна основа за тези доходи в размер на 3444,18 лв.. Също така  декларирани са и доходи от наем на недвижимо имущество в размер на 1200,00 лв., 20 % нормативно-признати разходи в размер на 240,00 лв. и данъчна основа за тези доходи в размер на 960 лв.. От декларираните доходи от двете дейности е определена обща данъчна основа в размер на 4404,10 лв. и годишно данъчно задължение в размер на 476,90 лв..  По отношение на така декларираните данни и обстоятелства, не се твърди и не се представят доказателства от жалбоподателката да е подавана коригираща декларация по реда на чл.104 от ДОПК.

Съгласно чл.108, ал.1 от ДОПК, данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118, като в ал.2 е посочено, че когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл.109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. В случая въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 398/06.11.2007г., е инициирано производство по установяване задълженията на жалбоподателката по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г.. С оглед на основаните принципи залегнали в чл.3 и чл.5 от ДОПК, за обективност и служебно начало, органите по приходите са длъжни да установяват  безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица и  служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. В изпълнение на тези принципи, органа по приходите е установил, че при подаване на данъчната регистрация, неточно са изчислени данъчните задължения на лицето, поради което ги е установил в по-малък размер. Приел е, че правилно лицето е декларирало, че за извършваната от него дейност по проектиране му са присъщи 35 % нормативно-признати разходи, на основание чл.22, във връзка с чл.21, ал.3 от ЗОДФЛ (отм.), като лице упражняващо свободна професия.

Изводът на органа по приходите, относно размера на нормативно-признатите разходи, не се споделя от настоящия съдебен състав. При определяне на данъчната основа за 2006г., са включени получените от лицето приходи по два договора. Първият договор е сключен на 10.07.2006г. с община Сливен и има за предмет изготвяне на подборен устройствен план за обхват на кв.163 и кв.164 по плана на ЦГЧ, гр.Сливен. Вторият договор е сключен на 31.08.2006г. с “Електроразпределение” АД гр.Стара Загора и е с предмет изпълнение на инвестиционен проект за строеж “Стълби към трафопост в имот 2878 по плана на м.”Андреева чешма”, сел.образувание “Изгрев” гр.Сливен”, като проекта следва да се изработи във фаза работен проект по част Архитектура. Съгласно чл.21, ал.3 от ЗОДФЛ (отм.) лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22. В чл.22, ал.1 е посочено, че данъчната основа за лицата по чл. 21, ал. 3 се определя, като облагаемият доход от съответната дейност се намалява с разходи за дейността  в размер на 50 на сто - за производство на декоративни храсти и цветя; за създаване на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството, както и на ръчно изработени произведения от майстори на народните художествени занаяти; за авторски и лицензионни възнаграждения, по т.”в”; или по т.”г” в размер на 35 на сто - за занаятчийски дейности извън посочените в глава четиринадесета, за упражняване на свободна професия или за извършване на услуги с личен труд. Неправилно органа по приходите приема, че след като лицето е упражнява свободна професия то задължително облагаемия му доход следва да се определи по т.”г”, без да е отчел естеството на извършваната дейност, която в случая се явява определящата. 

В § 1, т.10 от ДР на  ЗОДФЛ(отм.) е дадено определение на понятието "Авторски и лицензионни възнаграждения", а именно: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес; или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау). В чл.3 на Закона за авторското право и сродните му права е посочено, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: т.6 произведения на архитектурата и т.8 проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Жалбоподателката в изпълнение на двата договора е изготвила подборен устройствен план и инвестиционен проект за строеж, във фаза работен проект по част Архитектура и те, като проект и план отнасящи се до архитектурата и териториалното устройство, са обект на авторско право, поради което получените за изготвянето им приходи, представляват авторско възнаграждение по смисъла на § 1, т.10 от ДР на  ЗОДФЛ(отм.). Ето защо, неправилно органа по приходите е определил нормативно-признатите разходи на лицето по т.”г” на чл.22, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.), в размер на 35 на сто. Той е бил длъжен при определяне на данъчната основа, като спазва основните принципи на обективност и служебно начало, да определи нормативно-признатите разходи на лицето в размер на 50 на сто, по реда чл.22, ал.1, т.”в” от ЗОДФЛ (отм.).

При така определените нормативно-признати разходи, задълженията на Е.Г. по чл.35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2006г., с оглед на неоспореното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, се установяват в размер на 302 лв.. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, за внесен данък, поради което с оглед на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗОДФЛ, за установените, но невнесени данъчни задължения се дължи и съответните лихви определени по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

С жалбата която е сезиран съдът се претендира изцяло недължимост на установените задължения и присъждане на направените разноски по делото. В случая, жалбата се явява частично основателна, тъй като в хода на съдебното производство са установени задължения на лицето в по-нисък размер, поради което следва да му бъдат присъдени разноски, с оглед на уважената част. Ангажирани са доказателства, за направени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещото лице в общ размер на 360 лв., като с оглед на размера на уважената част от жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 130 лв..

 От процесуални представител на ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед нормата на чл.7, ал.2, от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи в размер на 40 лв.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 2000398/15.02.2008г. издаден от старши инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Сливен потвърден с Решение № РД-10-119/08.04.2008г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП, относно установените задължения на Е.Г.З. за Данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 470,58 лв. и съответната лихва, като установява задължения за Данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., в размер на 302,00 лв., както и съответните на тази сума лихви съгласно ЗЛДТДПДВ. 

ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП да заплати в полза на Е.Г.З. *** направените по делото разноски в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева).

ОСЪЖДА Е.Г.З. *** да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: