Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1041

 

гр. Бургас, 12 юни  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛЯ МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД №661/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД гр. Пловдив, против Решение №195/24.02.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4875 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 196/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР гр.София, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на лицензията на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решението и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд при постановяване на акта си неправилно е приложил материалния закон. Излага аргументи, че нарушението на Общите правила на лицензията са евентуално основание за ангажиране на гражданската отговорност, но не и на административнонаказателната, такава.

В съдебно заседание поддържа подадената жалба и в писмени бележки излага аргументи в подкрепа на тезата си.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, намира оспорването за неоснователно и също представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира касационната жалба за неоснователна. Посочва, че доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление в касационната жалба са били наведени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и е постанови законосъобразен акт.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Наведени с нея възражения, съдът намира за неоснователни.

1.Не е налице твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН при издаване на наказателното постановление. В последното, наказващият орган е изложил всички установени от него факти, въз основа на които да е възможно да бъде извършена преценка, както относно авторството на нарушителя, така и относно осъществяването на обективните елементи от състава на нарушението.

2.Не е налице и твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт, изразяващо се в липса на мотиви. Действително в част от съдебното решение са пресъздадени фактите такива, каквито са били изложени и в наказателното постановление, но за съда не съществува друга възможност, при положение че самият той установи релевантните факти, такива каквито ги е установил и наказващият орган. Районният съд е изложил и подробни съображения по всяко едно от наведените с жалбата възражения, и посочил приложимото материално право.

3.Неоснователно е възражението, че нарушението на Общите условия от лицензията може да ангажира само гражданската отговорност, както и това, че нарушението на Общите условия от страна на лицензианта не представлява нарушение на лицензията.

На първо място, защото санкционната норма на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката предвижда изрична възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност за лице, което наруши условията на издадената му лицензия.

На следващо място, разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отменена и действаща към датата на извършване на нарушението) изрично предвижда, че неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договора. При това положение общите условия, утвърдени за касатора представляват елемент от лицензията и за нарушението им без съмнение съществува възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

4.Неоснователно е възражението за липса на компетентност на актосъставителя.

Според чл. 225, ал. 1 от Закона за енергетиката, нарушенията по този закон се установяват с актове на лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1. Нормата на чл. 77, ал. 2, т. 1 сочи, че в изпълнение на контролните си пълномощия комисията извършва проверки чрез упълномощените от нея лица. В настоящия случай по делото е представена заповед № З-Е-4/02.01.2014 г., подписана от Председателя на ДКЕВР, с която упълномощава длъжностни лица от дирекция „Контрол и решаване на спорове“ да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за енергетиката. След тези лица е и Л.М.Р., съставил АУАН № КРС-418/01.07.2014 г.

Нормата на чл. 225, ал. 2 от Закона за енергетиката предоставя изрична компетентност на председателя на комисията или упълномощено от комисията длъжностно лице да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 206 (каквото е нарушението, санкционирано с оспореното пред първоинстанционния съд, наказателно постановление). Именно с оглед тази компетентност Председателят на ДКЕВР е издал наказателното постановление.

5.Неоснователно е възражението, че наказващият орган, а впоследствие и съда не са проверили в детайли случая и не са изяснили причините, поради които протоколът, удостоверяващ промяна на съществуващо средство за търговско измерване, не е бил подписан от клиента. Дори да са били налице обективни причини, поради които клиентът не се е явил да подпише протокола, то нормата на чл.  63 от Общите условия изрично регламентира процесуалния ред, по който след отчитане на възможността за неявяване на клиента за подписване на протокола, последният следва да бъде оформен така, че да бъдат гарантирани правата му.

6.Съдът намира за абсолютно неотносимо към преценка съставомерността на деянието и степента на неговата обществена опасност възражението, наведено от касатора в съдебно заседание, че влияние за издаване на наказателното постановление са имали многобройни медийни публикации. Такива медийни публикации, дори и да са налице, не могат да принудят наказващия орган да санкционира поведение, което не противоречи на закона, от една страна, а от друга не могат да освободят касатора от задължението да спазва, утвърдените общи условия на договора. Тези медийни публикации не могат да послужат и като аргумент, в подкрепа на тезата за липса на обществена опасност на нарушението, за което е наложена санкция с наказателното постановление, така че да е възможно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195/24.02.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4875 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: