Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №     1224               /04.07.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 661/2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът С.Щ.П.,***, е оспорил решение №344/27.02.2014г. постановено по АНД № 4931/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №2756/13 от 27.09.2013г. издадено от началник сектор „ПП” КАТ при ОД МВР Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в, предл.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за прилагане на разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, като наложеното наказание бъде намалено от 150 лв. на 50лв., а наказанието лишаване от право на управление да бъде намалено от три месеца на един месец.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

Касаторът е наказан за това, че на 23.07.2013г. в 8.45 ч. в гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник”, като водач на МПС с рег.№ А5401ВА, до бл.456 става участник в ПТП с материални щети и напуска мястото на ПТП без да уведоми контролните органи на МВР. Касаторът твърди, че действително се е състояло такова ПТП между него и друг автомобил, който се е намирал на паркинга пред посочения блок. Той и водача на другия автомобил се разбрали да си разменят протоколи по повод допуснатото ПТП, като касаторът твърди, че не са имали разногласия, а щетите са били незначителни. Той отишъл до дома си да вземе протокол и когато се върнал на мястото, където се случило ПТП, водачът на другия автомобил липсвал. По-късно същия ден, когато касаторът бил установен от органите на КАТ разбрал, че водачът на другия автомобил уведомил служителите на КАТ, те пристигнали на място и установили, че касатора липсва на местопроизшествието. Последния твърди, че е дал телефон на другия водач и не е бягал от ПТП, тъй като няма вина за случилото се. По-късно след като бил открит от служителите на КАТ те също са установили, че касаторът не е виновен за ПТП, факт, който е удостоверен и с наказателното постановление, в чиито текст се съдържа израза „участник в ПТП – невинен”. Касаторът е направил възражения в самия АУАН, които са в същия смисъл, както възраженията наведени в жалбата. Направил е възражения и против АУАН, където навежда същите твърдения.

Другият участник в това ПТП е разпитан в качеството на свидетел от районния съд. От неговите показания се установява, че действително в този ден и час се е осъществило ПТП между автомобила, управляван от свидетеля В. и настоящия касатор. След произшествието водачите слезли от автомобилите си, като според свидетеля В. касатора му предложил пари и казал, че отива да вземе пари за да се разберат, но повече не се върнал. Самият свидетел признава, че на него му е съставен акт, относим към ПТП. Твърди, че касатора не се върнал повече от час и той се обадил на полицията. Когато полицаите пристигнали им дал регистрационния номер на автомобила, управляван от касатора. Същият ден вечерта около 19 часа, след като служителите на КАТ намерили другия водач (касатора), ги събрали на мястото на произшествието.

От тези показания на единствените очевидци, макар и единия жалбоподател, респ. касатор, може да се направи извод, че първоначално след ПТП водачите на автомобилите действително не са имали спор по отношение на механизма на ПТП и с оглед малкия размер на щетите, между тях е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП. Не може да се даде вяра на показанията на свидетеля В., в частта, в която твърди, че касаторът му предложил пари да се разберат, защото както и от твърденията на касатора, така и от показанията на актосъставителя и на част от описанието на фактите и обстоятелствата в процесното наказателно постановление се установява, че касаторът няма вина за състоялото се ПТП. След като същия е със съзнанието, че е невинен, не е логично да е предложил пари на другия участник.

По делото не е установено по категоричен начин дали липсата на касатора на мястото на произшествието тогава, когато са пристигнали служителите на КАТ, след сигнал от страна на другия участник, е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми контролните органи или липсата на касатора към този момент се дължи на друго обстоятелство, защото с оглед на събраните доказателства може да се направи повече от един извод защо касаторът не е бил на мястото на произшествието към момента, когато контролните органи са пристигнали. За да е налице нарушението, за което на С.П. е ангажирана отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се явява недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че касаторът не се е намирал на мястото на произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.

Доколкото в касационната жалба се съдържа искане за приложение на чл.28 от ЗАНН, което би довело до отмяна на НП, както и с оглед наличието на множество касационни възражения за липсата на субективен елемент, защото касаторът счита, че с другият участник са имали постигнато съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП, поради което липсата му по-късно на местопроизшествието не следва да води до извода, че го е напуснал в противоречие с чл.123, ал.1, т.3, б.в, предл.1 от ЗДвП, настоящият състав приема, че процесното произнасяне е извършено в съответствие с чл.218, ал.1 вр. ал.2 от АПК.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №344/27.02.2014г. постановено по АНД № 4931/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №2756/13 от 27.09.2013г. издадено от началник сектор „ПП” КАТ при ОД МВР Бургас, с което на С.Щ.П. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в, предл.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: