Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1001                             08.06.2015г.                                 гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                    ХІІІ-ти състав

На четиринадесети май                                 две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 660 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), подадена чрез процесуален представител ю.к.К., против решение № 196/24.02.2015г., постановено по НАХД № 3310/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) №11-01-720/16.07.2014г. на директора на АДФИ-София, с което за нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от Закона на обществените поръчки (ЗОП), на З.И.И. е наложено на осн. чл.128г от ЗОП, административно наказание глоба в размер на 500 лева. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага подробни доводи за съставомерност на констатираното деяния, като твърди, че същото е установено по категоричен и несъмнен начин. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – З.И.И.,***, не се явява и не се представлява пред съда, не изразява становище по касационната жалба и не прави доказателствени искания.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Районен съд Бургас (РС-Бургас) е отменил НП №11-01-720/16.07.2014г. на директора на АДФИ гр.София, с което на ответника по касация за нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП и на осн. чл.128г от ЗОП, е наложен глоба от 500 лева. Приел е, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, засягащи пряко правото на защита на нарушителя, като санкционираното с постановлението деяние е субективно несъставомерно, а фактическото му описание не съответства на дадената му правна квалификация. Съдът е намерил, че наказаното лице като член на конкурсната комисия не може да извърши нарушение на чл.69 ал.1, т.3 от ЗОП. Конкурсната комисия е колективен орган, взема решенията си чрез мнозинство, а нейните членове, които имат особени мнения по определени въпроси по процедурата, следва да ги изложат в протокола за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, съгласно чл.72, ал.1, т.7 от ЗОП, като по отношение на участници, чиито оферти не отговарят на предварително обявените условия, само комисията в цялост, а не отделни нейни членове, има право да предложи на възложителя те да бъдат отстранени, но не и реално да ги отстрани. Предвид установената обективна и субективна несъставомерност съдът е обосновал извод за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата касационна инстанция намира, че съдебното решение не страда от сочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и все странно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Ответникът по касация З.И., в качеството й на член на конкурсната комисия по открита процедура за възлагане на обществена поръчка, не носи административно-наказателна отговорност за това, че комисията в нарушение на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП не е отстранила участника „Планикс“ЕООД, чиято оферта не е отговаряла на предварително определените условия – не са представени оторизационни писма, издадени от официалните представителства за България на НР (Хюлет Пакард) и др. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗОП възложителят назначава комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка, като определя нейния състав. Комисията е колективен орган, като решенията се вземат с мнозинство от нейните членове. Следователно волята на комисията се формира с вземането на решение след гласуване при наличие на необходимото мнозинство, като приетото решение е акт на колективния орган като цяло, а не на мнозинството или на отделни негови членове. В случая с решението си комисията е обективирала общата воля на членовете на комисията. При прилагането на един от основните принципи на административно-наказателния процес, а именно че административно-наказателната отговорност е лична – чл.24, ал.1 от ЗАНН, е недопустимо ангажирането отговорността на член на комисия за взето от комисията решение. В този смисъл дори решението да е прието при неспазване изискването по чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП, това нарушение не може да се вмени във вина на отделни членове на комисията, в частност на наказаната З.И., тъй като решението обективира общата воля на комисията, а не индивидуални волеизявления на лицата, включени в персоналния състав на колективния орган.

Действително в разпоредбата на чл.128г от ЗОП е предвидено, че за нарушение на чл.69, ал.1, чл.70, ал.1 или чл.72, ал.1 и 2, на член на комисията за провеждане на обществена поръчка може да бъде наложено административно наказание глоба в размер 500 лева, т.е. членовете на комисията за провеждане на процедура за обществена поръчка, могат да бъдат субекти на административно-наказателна отговорност. Касационният състав приема, че разпоредбата на чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП регламентира задължение за комисията като колективен орган, а не такова за отделните членове на комисията, т.е. субект на задължението по този текст е комисията като колективен орган, поради което неизпълнението на законово регламентираното задължение от нейна страна не може да бъде основание за носене на административно-наказателна отговорност от отделните членове на комисията, в частност на ответника по касация. Това е така, тъй като не може да се установи наличието на субективния елемент на административното нарушение по отношение на всеки един от отделните членове на колективния орган при вземането на решения по реда на ЗОП.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196/24.02.2015г., постановено по НАХД № 3310/2014г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                                  2.