Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 700

Бургас, 12.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря К. Л. като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 65 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Й.И.Л., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.Н., БАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4635-000249 от 21.07.2017 г. на Началник РУП към ОД на МВР – Бургас, РУ Приморско. От съда се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,  представлява се от адвокат Н.. Излага доводи за несъответствие с целта на закона на заповедта. 

Ответникът - Началник на РУ Приморско при ОД на МВР - Бургас, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Със заповед за прилагане на ПАМ на началник РУП при ОД на МВР – Бургас, РУ Приморско на Й.И.Л., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 21.07.2017 г. около 02.30 часа в гр. Китен на ул. „Лилия“, с посока ул. „Странджа“ като водач на МПС, марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. № **** управлява МПС като отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0069. Посочено е още, че е издаден талон за медицинско изследване на кръвта с № 0060438, както и че лицето не носи СУМПС и контролен талон към него. 

По делото е представен и АУАН № НП523 от 21.07.2017 г., съставен за това, че на 21.07.2017 г. около 02.30 часа в гр. Китен, ул. „Лилия“ посока ул. „Странджа“ управлява МПС, марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. № ****, собственост на „Братя Лилови“ ООД, ЕИК ****, като извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС като водача отказва да му бъде извършена проба за наличие на алкохол  с „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0069. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване с № 0060438. 2. Не представя СУМПС и контролен талон към него.  Като нарушени разпоредби са посочени чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите Д.П.П., Ж.А.С. и Д.Д.П. ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква „А“, т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед  на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Бургас (служебно известна на съда по други аналогични дела в Административен съд – Бургас), са упълномощени определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки  по Закона за движение на пътищата, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори в групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР-Бургас.

При издаване на оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания за издаването й. С оглед на изложено, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От приложения АУАН се установи, че на 21.07.2017 г., около 02:30 часа в гр. Китен, ул. „Лилия“ посока ул. „Стралджа“, Й.Л. управлявал МПС, като след покана от контролните органи отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510, с № 0069, за установяване употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му под № 0060438, но Л. е отказал да го получи, което е удостоверено с подписа на свидетеля Д.П.П.. Нарушението на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Д.Д.П., мл.автоконтрольор при РУ - Приморско към ОД на МВР - Бургас.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият не е получил и не му е бил връчен АУАН-а цитиран в Заповедта за налагане на ПАМ. Видно от приложения по делото АУАН № НП 523 от 21.07.2017 г. Л. е отказал да подпише и получи акта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Ж.А.С.. Този факт се установява и от събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания, а именно на свидетеля Д.П. – съставил акта, свидетеля Ж.С. – свидетел на отказа да се подпише и получи акта и свидетеля Д.П. – свидетел на отказа да се подпише талона за медицинско изследване. Показанията на тримата свидетели са непротиворечиви, кореспондират помежду си и от същите се установява, че Л. е отказал да подписва и получава каквото и да било на датата на проверката. В тази връзка неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че едва на 04.01.2018 г. – когато е връчена обжалваната в настоящото производство заповед за ПАМ същият е разбрал, че спрямо него е започнало административно – наказателно производство за описаните в заповедта и НП нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В настоящият случай отказа на Л. да подпише съставения му АУАН както бе посочено по-горе е удостоверено с подписа на свидетеля С., като в акта са посочени трите му имена и адреса му, т.е. в съответствие с изискванията на закона, поради което в случая не може да се говори за нарушено право на защита на нарушителя.

Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие с целта на ЗДвП, а именно да се гарантира преустановяване на административните нарушения и да се осигурява безопасността на движението по пътищата. Действително заповедта е връчена на 04.01.2018 г., както и на същата дата е иззето и свидетелството за управление на МПС, но това не води до несъответствие с целта на закона, тъй като пак се постигат целите на закона.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице законосъобразен административен акт. Същият е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В проведеното на 14.03.2018 г. открито съдебно заседание от свидетеля Ж.А.С. е направено искане за присъждане на направените от него разноски за явяването му като свидетел. Представени са следните доказателства, а именно свидетелство за регистрация част І за лек автомобил БМВ 528 И, бензин, собственост на С., фискален бон от 13.03.2018 г. за закупено гориво – Бензин А95 Н на стойност 54,65 лева за заредени  26,79 литра и удостоверение за банкова сметка. ***дваното гориво от свидетеля С. за маршрут гр. Сливен – гр. Бургас и гр. Бургас – гр. Сливен на обща стойност 40,96 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание, като възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит. В настоящият случай разноските от С. са поискани своевременно, поради което са дължими. Предвид изхода на делото и факта, че няма внесен депозит направените разноски в размер на 40,96 лева следва да се платят от жалбоподателя по посочената по делото банкова сметка, ***кова сметка на Ж.С..

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Й.И.Л., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.Н., БАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4635-000249 от 21.07.2017 г. на Началник РУП към ОД на МВР – Бургас, РУ Приморско.

ОСЪЖДА Й.И.Л., ЕГН ********** да заплати на Ж.А.С., ЕГН ******** сумата от 40,96 лева, представляваща разноски за явяване като свидетел.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

                                                                                                СЪДИЯ: