Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 771         Година 30.04.2015      Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тридесет и първи март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 65 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на М.В.С. с ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка „преместване на ППС“ – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЕОС“, с регистрационен номер А 0500 КК наложена на 15.11.2014год. от В.В.В. – специалист в отдел “Общо функционален контрол” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас. В жалбата се твърди, че ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на компетентност на административния орган, неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, издадена в нарушение на материалните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна наложената принудителна административна мярка.

Ответникът – специалист в отдел “Общофункционален контрол” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас – В.В.В., редовно уведомен, в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

Административен съд гр.Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 15.11.2014г. в гр.Бургас, Специалист отдел „ОК” при Община Бургас е наложил ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач на паркиран лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЕОС“, с регистрационен номер А 0500 КК, собственост на Д. А. К.. За репатрирането е съставен протокол, съгласно който МПС е паркирано на ул.„Пробуда“ №21, на платното за движение след пътен знак В-27 и представлява пречка за движението на останалите МПС. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, поради паркирането му в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На М.С. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0063091 на 15.11.2014г., за установено нарушение на чл.98, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП, за това, че на 15.11.2014г., в 10,40 часа, в гр.Бургас, като водач на МПС с рег.№  А 0500 КК е паркирал на ул.”Пробуда” №21, след пътен знак В-27, с което си действие автомобилът представлява пречка за движението на останалите  МПС, в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП не е въведено изискване за издаването й в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на паркирания от жалбоподателя автомобил, са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед № 3032/14.11.2012г. на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” на длъжност: началник отдел, главен специалист, старши специалист и специалист да съставят АУАН и прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП; допълнително споразумение към трудов договор № ЧР1048/30.07.2012г. сключен с В.В.В. на длъжност старши специалист, с място на работа Дирекция „УКОРС”, отдел „Общофункционален контрол”; длъжностна характеристика за длъжност старши специалист в отдел „ОФК” към Дирекция „УКОРС” при Община Бургас и график за разпределение на работното време на служителите от отдел „ОФК” от 10.11.2014г. до 16.11.2014г.

Видно от изложеното налице е нарочна заповед на кмета на Община Бургас, с която той е определил лицата които имат правомощия да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно са и старшите специалисти от Дирекция „УКОРС”.

От представеното допълнително споразумение към трудов договор № ЧР1048/30.07.2012г. се установява, че Валентин В. се намира в трудово правоотношение с община Бургас и е на длъжност „старши специалист” в отдел „ОФК” към Дирекция „УКОРС” при Община Бургас. Съответно от представената длъжностна характеристика на старши специалист, в отдел “ОФК”, се установява, че служител на тази позиция има задължение да осъществява контрол по спазване на закона за движение по пътищата (т.4.7- области на дейност), а съгласно заповед № 3032/14.11.2012г. на кмета на община Бургас, му е възложено прилагането на ПАМ по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три хипотези, при осъществяването на които следва да се наложи мярката преместване – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По делото не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

Видно от съставения протокол при налагането на ПАМ, административния орган е приел, че автомобилът е „паркиран на платното за движение след пътен знак В-27с което си действие е пречка за движението на останалите МПС.“. Така изложените фактически основания не обосновават нито една от трите хипотези на чл.171, т.5, б.“б“ за налагане на ПАМ.

В случая органът безспорно не е наложил ПАМ, като е приел, че е налице първата хипотеза - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, тъй като макар и да сочи, че автомобилът е паркиран след пътен знак В-27, той не се позовава, на обстоятелството, че мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване.

На второ място безспорно от административния орган не е прието, че автомобилът създава опасност за движението, тъй като липсват констатации в този смисъл.

На следващо място, изложени са мотиви, че автомобилът е паркиран по начин по който е пречка за движението на останалите МПС, като при тяхното тълкуване, евентуално би могло да се приеме, че органът е наложил ПАМ, на третото предвидено основание, а именно защото автомобилът е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Това основание обаче не се установява от събраните по делото доказателства. Видно от заключението на вещото лице, по допуснатата и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира, като компетентно и безпристрастно, на мястото на което е бил паркиран автомобилът „не е представлявал пречка за движението на други автомобили.“. В случая автомобилът е бил спрян в дъното на тупикова улица, като начина по който е бил паркиран не е съставлявал пречка и не е правил невъзможно преминаването на други автомобили, включително и на автомобилите извозващи сметта.

Действително от снимките направените при налагането на мярката и заключението на вещото лице, се установява, че автомобилът е бил спрян в нарушение на пътен знак В-27забраняващ престоя и паркирането, като е бил налице и пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, но доколкото административния орган в съставения от него протокол не е обосновал налагането на ПАМ с това обстоятелство, то последната се явява незаконосъобразна. В този смисъл са и констатациите на лицето съставило АУАД и изявлението на ответника в проведеното на 31.03.2015г. открито съдебно заседание, а именно: „За конкретният случай, автомобилът беше паркиран в нарушение след пътен знак В27. След извършения обход на репатрака установих, че автомобилът е в нарушение и евентуално създава опасност и може да бъде пречка за разминаването на две МПС и затова разпоредих неговото репатриране.“, тоест не се твърди, че ПАМ е наложена на основание първата предвидена от законодателя хипотеза. Също така, следва да се има в предвид и че е недопустимо със съдебното решение да се заменят мотивите на административния орган, обосновали налагането на ПАМ, поради което съда няма как да приеме, че мярката е наложена на това основание.

С оглед на изложеното, процесната ПАМ се явява незаконосъобразна и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК следва да бъде отменена.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр. Бургас, десети състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

            ОТМЕНЯ наложена на 15.11.2014г. принудителна административна мярка по силата на която управлявания от М.В.С. с ЕГН ********** ***, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЕОС“, с регистрационен номер А 0500 КК е преместен без негово знание и съгласие, по разпореждане на старши специалист в отдел “Инженерна инфраструктура и транспорт” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.

 

 

СЪДИЯ: