Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 934

 

гр. Бургас, 17. 05. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 655/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК 812114069, със седалище в гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет – С.М.А., против решение № 5766/24.09.2012 г. на началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище Бургас център“ към митница Бургас.

С оспореното решение (лист 92-95 от адм. д. № 2305/2012 година по описа на Административен съд Бургас), издадено във връзка с единен административен документ (ЕАД) 11BG001007Н0027620/20111127, началникът на МП „Пристанище Бургас център”, в качеството си на компетентен орган по смисъла на чл. 30 от ППЗМ и на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определил тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение за стоката обект на лабораторен анализ и допусната до свободно обращение и крайно потребление ЕАД МРН 11BG001007Н0027620/20111127 – код по ТАРИК: 2707 99 99 00; На основание чл. 201, § 1, буква а) от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определил размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера на дължимите суми за плащане по ЕАД МРН 11BG001007Н0027620/20111127, както следва – дължимо мито 88 569.48 лева и дължимо ДДС 17 713.90 лева или обща сума за плащане в размер 106 283.38 лева; На основание чл. 201, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС е определил длъжника за плащане на възникналите по ЕАД МРН 11BG001007Н0027620/20111127 за плащане задължения и дължими държавни вземания - „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД с ЕИК 812114069, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8104, Индустриална зона; На основание чл. 222, § 1, буква а) от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и чл. 90, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е определил десетдневен срок за заплащане на възникналите за плащане суми, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията.

Жалбоподателят оспорва решението като твърди, че е немотивирано. Поддържа, че митническата администрация незаконосъобразно е променила тарифното класиране на стоката, изнесена от дружеството. Твърди, че вместо посоченият с митническата декларация тарифен код 2710 19 71 по КН Приложение І към Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20.09.2007 година (КН), с оспореното решение е определен тарифен код 2707 99 99 въпреки, че качествените характеристики на продукта не съответстват на тарифирането, извършено от началника на МП. Жалбоподателя поддържа, че за извършената промяна в тарифния код са използвани изводи от изследване на продукта в митническа лаборатория, която не притежава необходимата акредитация, а самата експертиза е непълна. Заявява, че внесеният продукт е с нефтен произход, а не е получен при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани, за да бъде класиран в някоя от позициите на група „2707“ от КН, както е сторено в обжалваното решение. Иска да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски.

Ответникът по оспорването – началник на МП „Пристанище Бургас център“, чрез надлежно упълномощените си процесуални представители - юрисконсулти, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й от съда. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Ангажира други доказателства. Представя писмени бележки по съществото на спора, като развива подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски.

С решение № 3178/21.03.2016г., постановено по адм. дело № 9470/2015г. по описа на ВАС, Второ отделение, е отменено постановеното от Административен съд Бургас решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания.

След като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимите правни норми, Бургаският административен съд, дванадесети състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При първото разглеждане на делото от Административен съд Бургас е установено, че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД е декларирало за внос с ЕАД 11BG001007Н0027620/20111127 в МП „Пристанище Бургас – Център“ стока, описана като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“ - мазут. Количеството на декларираната за внос стока е 5 795 858 литра и 5 455 062 кг бруто вакуум. Изпращач на стоката е „Литаско“ АД – Женева, Швейцария. Стоката е пристигнала с моторен танкер „Риройл 1“ от Русия като съгласно генерален акт № 130/28.11.2011 година действително разтовареното количество е 5 781 328 литра и 5 450 058 кг бруто вакуум. Продуктът е деклариран от жалбоподателя с код „2710 19 71“ по КН.

Въз основа на извършеното деклариране, началникът на МП е извършил съпоставка с действително разтовареното количество стока, като към стойността на доставката е прибавил извършените инспекционни разходи. В резултат на проверката от страна на дружеството, за същата вносна операция, е подаден нов ЕАД 11BG001007Н0027620/20111127 от 09.12.2011 година, като на същата дата началникът на МП е определил дължимите мито и ДДС по вноса. Последното е направено с решение № 4919/09.12.2011 година (лист 49-50 от адм. д. № 2305/2012 година по описа на Административен съд Бургас). Решението не е оспорено и е влязло в сила.

Преди издаване на решение № 4919/09.12.2011 година, в хода на вносната операция, митническата администрация е извършила физическа и документна проверка на стоката, като на основание чл. 68 от Регламент /ЕС/ № 2913/1992 г. са взети проби от представител на дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки – в присъствието на декларатора и митнически служител, като за целта е съставен и протокол за изземване на проби с рег. № 389/06.12.2011 година (лист 77-78 от същото дело). При вземането на пробите от страна на жалбоподателя не е извършено оспорване на избрания метод за получаване на материал за изследване, неговото количество и маркиране. Иззетите проби са изпратени за анализ в Митническа лаборатория (МЛ) – Русе на Агенция Митници.

В резултат на изследването в МП е получена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 45_06.1.2012/06.04.2012 година (лист 83 – 84 от същото дело). При експертизата е установено, че продуктът представлява черна, високо вискозна, течност с мирис на нефтопродукт (т. 1 от резултата). За органолептичното описание са използвани визуалния и сензорния метод. При изследването по метода БДС EN ISO 3675 при температура 15°С е установена плътност на веществото – 940.5 кг/м³ (т. 3 от резултата). Чрез метода, посочен в Приложение „А“ от Обяснителните бележки към глава 27 от КН, е установено съдържанието на „ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315° С, тегл.%“ – 60.8 тегловни % (т. 5 от резултата). Съдържанието на сяра в продукта е установено на 0.92 тегловни % при използването на метода ASTM D 4294 (т. 7 от резултата). Според установените резултати, „ароматните съставки“ в пробата преобладават тегловно над „неароматните съставки“ (ароматните съставки са над 51% от съдържанието на продукта). Установено е (съгласно становището по т. 8 от МЛЕ), че изпитаната проба се характеризира като масло със смесен въглеводороден състав, в който „ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните“. Установено е също, че продуктът е различен от бензен, толуен, ксилени, нафтален, различен е от други смеси на ароматните въглеводороди, от креозотни и сурови масла, от сяросъдържащи фракции, както и от антрацен и феноли. Направен е извод, че показателите на анализираната проба не отговаря на забележките по т.2 към глава 27 от КН.

След като е съпоставил изводите в МЛЕ, Общите правила за тълкуване 1-6 на КН и Забележка № 2 към глава 27 от КН с Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за групи позиции „2707“ и „2710“, административният орган е приел, че продуктът не следва да бъде класиран в група „2710“, защото в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно над ароматните. Приел е, че МЛЕ е установила, че ароматните съставки преобладават над неароматните, поради което на продукта е определен нов код – „2707 99 99“ („други“). В резултат на констатациите е издадено решението, оспорено в настоящото съдебно производство. С процесното решение освен промяната на тарифното класиране на внесената стока, е определено мито и допълнителен ДДС за внасяне.

В хода на съдебното оспорване и за установяване на спорните факти, съдът е допуснал и приел заключенията по съдебно – химически експертизи (СХЕ).

От заключението на първата СХЕ (лист 169 – 173 от адм. д. № 2305/2012 година по описа на Административен съд Бургас), оспорена от ответника, е установено, че при ответника се съхраняват арбитражни проби от процесния продукт, който може да бъде използван за последващ анализ на изводите на МЛЕ. Вещото лице дава заключение, че МЛ – Русе, към момента на извършване на експертизите, не е била акредитирана да извършва изпитване на нефтопродукти по всички показатели, включени в МЛЕ. Установява се, че за този вид продукти лабораторията е имала акредитация за определяне на дестилационните характеристики и за изпитване по плътност, а методът, използван за определяне на ароматните съставки в продукта (описан в Приложение „А“ от Обяснителните бележки към глава 27 от КН) не е бил включен в обхвата на акредитацията. Вещото лице е съпоставило Обяснителните бележки към КН за продукти в група 2707 99 99, като е приело в заключението си, че при МЛЕ не е извършвано изследване на показателите, на които трябва да отговаря продукта, за да бъде класиран в тази позиция.

От заключението на втората СХЕ (лист 197 – 220 от адм. д. № 2305/2012 година по описа на Административен съд Бургас) е установено, че продуктът има нефтен произход и не е получен при дестилация на каменовъглени катрани. Този извод е направен след съпоставка на Обяснителните бележки към КН и качествените му характеристики: измерването на дестилационните му характеристики – 0% дестилация при температура до 250°С (при изискване за поне 65% дестилация при температура до 250°С); плътността му – в интервала 933.3 кг/см³ при 15°С (при изискване за плътност ≥ 1.000 кг/см³ при 15°С); невъзможността да бъде изследван по метода на иглената пенетрация – поради много ниския му вискозитет. Отделно продуктът е изследван за съдържание на кокс (т. нар. „коксов остатък“) като е установено, че съдържанието на кокс в него е в интервала 17.5%, което потвърждава извода на експерта, че има нефтен, а не каменовъглен произход (при продуктите от каменовъглен произход коксът надхвърля 30%). Според заключението на вещото лице процесният продукт не отговаря на изискванията по подточки от а) до г) на Обяснителните бележки към КН и не притежава характеристики, които да отговарят за класирането му в код 2707 9999 (отговори на въпроси 3 и 4). Според вещото лице самото словесно формулиране в КН на метода по Приложение „А“ от Обяснителните бележки към глава 27 от КН е некоректно, защото заглавието регламентира определянето на „ароматни съставки“, а формулата в самото приложение дава възможност за определяне на „неароматни въглеводороди“, като разликата се счита за ароматни въглеводороди.

При първото разглеждане на делото е прието и допълнително заключение на СХЕ (лист 316-321 от цитираното дело). От това заключение на експерта се установява, че методите за преработка на нефта са първични и вторични, като основният първичен е разделянето на нефта на фракции, т.е. неговата дестилация. Установява се, че в резултат на атмосферната дестилация на нефта се получава остатък мазут, а при вакуум дестилация – остатък гудрон. Към вторичните методи са процесите на деструктивно (дълбочинно) преработване на нефтени фракции и очистване на нефтопродуктите. При деструктивното преработване (термичен крекинг, коксуване, каталитичен крекинг, каталитичен риформинг, хидрогенизационни процеси и др.) протича изменение на хим. състав на продукта. Според заключението на експерта процесния продукт е пряко дестилиран мазут, доставян за специфична преработка, представлява масло – фракция, смес от въглеводороди, получена след първично преработване на нефт.

Съдът възприема изцяло заключенията по представените и приети съдебни експертизи, въпреки направеното от страна на ответника възражение. Това оспорване е необосновано, а вещото лице е направило изключително детайлен анализ на процесния продукт, като е представило обективно и безпристрастно заключенията си. Съдебните експертизи не опровергават заключението на МЛЕ. Те до голяма степен го уточняват, с оглед използваните методи за анализ.

При новото разглеждане на делото от Административен съд Бургас, не са допуснати и събрани нови доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи:

Решение № 5766/24.09.2012 г. на началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище Бургас център“ е било връчено на жалбоподателя на 27.09.2012г. (лист 90-91 от цитираното дело).

На 10.10.2012г. „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД е подало жалба срещу съобщения му акт (лист 31-41 от цитираното дело), чрез началника на МП „Пристанище Бургас център” до началника на митница Бургас. По делото няма данни административният орган да се е произнесъл в срока по чл. 97, ал.1, пр.1 от АПК.

Жалбата против решение № 5766/24.09.2012 г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“ е подадена до Административен съд Бургас на 09.11.2012г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При тези факти съдът приема, че жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

В хода на административното производство и при издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи вземането на пробата от процесния продукт и изследването й в лаборатория, определена от митническия орган, която не е лицензирана. Съдът приема, че пробата е взета в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и съобразно разпоредбата на чл. 155 от ППЗМ. Митническият орган е действал и съобразно утвърдените вътрешноведомствени правила, а протоколът от 06.12.2011 година, удостоверяващ вземането на пробата, е подписан от представител на жалбоподателя без възражения, т.е. последният се е съгласил, че пробата е взета при спазване на предвидения законов ред.

Обстоятелството, че МЛЕ № 45_06.1.2012/06.04.2012г. е извършена от лаборатория, която не е акредитирана според Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС), не може във всички случаи да предпостави извод за липса на компетентност за извършване на изследването. Последното следва от разпоредбата на чл. 24 от цитираната Наредба № 3 от 18.04.2006г., която изрично постановява, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност. В случая изпитването на пробата е извършено в ЦМЛ – София, поради което и съдът счита, че органът не е извършил процесуално нарушение. От заключенията на приетите съдебни експертизи, които разширяват параметрите на изследването и детайлно характеризират продукта с оглед химико-физичния му състав, съдът формира извод, че МЛЕ № 45_06.1.2012/06.04.2012г. е непълна, но не и некомпетентно изготвена. Именно поради това наличието или липсата на акредитация не се отразява върху крайния резултат. Акредитацията на лабораторията би била правно значима само в случаи, когато две лаборатории при изследване на едни и същи параметри на един и същи продукт, и при приложение на едни и същи методи, достигат до съществено различаващи се резултати. С приетите в съдебното производство заключения на СХЕ се разширява предметния обхват на изследвания продукт, доколкото са изследвани различни параметри, но не се установяват съществено различаващи се резултати.

Основният спор между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“, т.е. за извършеното класиране по КН на продукта. Според жалбоподателя продуктът е следвало да бъде класиран в позиция „2710 19 71“ по КН, а според издателя на административния акт – в позиция „2707 99 99“ от КН.

Група „2710“ от КН на Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (Регламент 1214) включва нефтени масла или масла от битуминозни минерали (различни от суровите) и неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати, различни от отпадъчните масла. Подпозиция „2710 19 71“ по КН включва – „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“.

Група „2707“ от КН на Регламент 1214, включва масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните. Позиция „2707 99 99“ по КН включва т. нар. „други“ продукти, извън изрично изброените по група 2707, при отчитане на техния характер – да имат каменовъглен произход или да са аналогични продукти, при които ароматните съставки преобладават над неароматните.

Съгласно т.3 от Общите правила за тълкуване на КН (в Приложение І към чл. 2 от Регламент 1214), когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на Правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин:

а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание;

б) Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти, и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на Правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.

в) В случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.

Съгласно т.4 от Общите правила за тълкуване на КН (в Приложение І към чл. 2 от Регламент 1214), стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най-аналогичен характер.

От заключенията на съдебно-химическите експертизи се установи, че продуктът, който е деклариран от жалбоподателя с ЕАД МРН 11BG001007Н0027620/20111127, е вид нефтено масло, има изцяло нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. Възраженията в полза на тарифното класиране на продукта в позиция 2710 се основават на факта, че той има нефтен произход и като такъв представлява нефтено масло, съгласно термините употребени в тази позиция според първата хипотеза от забележка 2. В т.2, б. „г” от Допълнителните забележки към глава 27 на КН, по смисъла на позиция 2710 се считат като тежки масла (подпозиция 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 2011 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метода на ISO 3405 до 250 градуса по Целзий дестилират по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, или за които процеса на дестилация при 250 градуса по Целзий не може да бъде определен по този метод.

Изследваният продукт, представляващ мазут, се получава от преработката на нефт и представлява нефтено масло. По отношение на него може да се приложи термина „нефтени масла” по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН. От заключението по СХЕ се установи, че продукта до 250 градуса по Целзий дестилира по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, каквото е изискването за класиране в позицията 2710, подпозиция 2710 19 71, съгласно т.2 буква „г” от допълнителните забележки към глава 27 на КН. Продуктът се използва за производство на продукти и полуфабрикати, т.е. внесеният мазут не е стоков продукт и се използва като суровина за допълнителна дълбочинна преработка на петролни продукти в нефтени рафинерии, включваща термични каталитични методи с предварителна вакуумна дестилация, хидрочистка и други дестоктивни процеси.

В позиция 2707 от КН са класирани масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, като за определяне на ароматните съставки следва да се съобразят обяснителните бележки към забележка 2 от глава 27 на КН. Според тази забележка, определяне на съдържанието на ароматните съставки се извършва по следните методи: продукти чиято крайна точка на дестилация е по-ниска или равна на 315 градуса по Целзий по метода АSTM D 1319-70, продукти чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315 градуса по Целзий съгласно Приложение А на Обяснителните бележки за глава 27 от КН.

Според обяснителните бележки към подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99, в тези подпозиции могат да се класират продукти, съставени от смеси на въглеводороди, между които могат да се упоменат т.1 „тежки масла” (различни от суровите) получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла при условие, че те: а) дестилират по-малко от 65% от обема си до 250 градуса по Целзий по метода АSTM D 86-67 (коригиран през 1972г.) и б) имат плътност при 15 градуса по Целзий по-голяма от 1000гр./куб.см., в) при 25 градуса по Целзий имат иглена пенетрация по метода АSTM D 5, равна или по-голяма от 400 и г) имат характеристики, различни от тези на продуктите с код 2715 00 00.

Доколкото от приетите в съдебното производство заключения на химичните експертизи се установи, че при МЛЕ № 45_06.1.2012/06.04.2012г. не е правен анализ на дестилационните характеристики и плътността на продукта в ЦМЛ, съдът приема, че процесния продукт не отговаря на условията посочени в подточки от а) до г), както е приело в заключението си вещото лице (лист 201 от делото – отговори на въпроси № 3 и № 4). Плътността на продукта при 15 градуса по Целзий не е по-голяма от 1000гр./куб.см., тъй като МЛЕ е установила само 940.5 кг/м³. От заключението експерта се установи, че при направеното изпитване по показателя „иглена пенетрация”, продуктът не е издържал изпитването поради ниския си вискозитет, което означава, че той не отговаря на условие „в” (лист 220 от делото). Продуктът не отговаря и на условие „г”, защото не притежава свойствата на продуктите от посочения код по показатели пенетрация, плътност и дестилационни характеристики. Т.е. от заключенията на СХЕ еднозначно се установи, че продуктът не отговаря на четирите условия за класифицирането му в подпозиция 2707 99 99 от КН. Цитираните условия в обяснителните бележки са описани със съюза „и”, поради което следва да се приеме, че те трябва да са изпълнени кумулативно, т.е. продукта трябва едновременно да отговаря и на четирите условия за да бъде класиран като тежко масло в подпозиция 2707 99 99 – получено при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла.

В обяснителните бележки към същата подпозиция е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията по т. „а” до т. „г” се класират според техните характеристики, напр. в подпозиции 2707 10 10 до 2707 30 90, 2707 50 10, 2707 50 90, в позиция 2708, в подпозиции 2710 19 31 до 2710 19 99, 2713 20 00 или в 2715 00 00.

Съдът приема, че жалбоподателят правилно е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото това тарифно класиране се определя от произхода му на нефтено масло, както и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са правени възражения от страна на митническата администрация.

В подкрепа на този извод на съда е и писмо изх.№ 26-Л-12/06.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ (лист 434 от делото), в което е посочено, че до 4 април 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710.

Ответникът е приел, че след като посредством МЛЕ, назначена в хода на административното производство, е установено, че ароматните съставки на продукта преобладават тегловно по отношение на неароматните, продукта следва да се класира в позиция 2707 и тъй като не отговаря на никоя от подпозициите в тази позиция, е класиран в подпозиция „други”. Но същевременно се установи, че с МЛЕ № 45_06.1.2012/06.04.2012г. са изследвани само ароматните съставки. Други свойства и характеристики на продукта не са изследвани, в т.ч. не е установено и дали той отговаря на четирите изисквания от „а” до „г”, дадени кумулативно в обяснителните бележки към подпозиция 2707 99 99.

За внесения продукт за който е подаден ЕАД 11BG001007Н0027620/20111127 еднозначно се установи, че по своя произход е нефтено масло и отговаря на характеристиките за позиция 2710 от КН „Нефтени масла или масла от битуминозни материали, различни от суровите”. Същевременно, според митническата лабораторна експертиза, своевременно оспорена от жалбоподателя, се установи, че продуктът съдържа ароматни съставки, които преобладават тегловно спрямо неароматните.

От заключенията на вещото лице съдът приема за установено, че мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. При тези доказателства съдът приема, че според произхода си, внесения продукт следва да бъде класиран в позиция 2710, а ако се възприеме констатацията на МЛЕ за съотношението на ароматни спрямо неароматни съставки, то продукта следва да се класира в позиция 2707.

Аналогично тълкувание е дадено с Решение на СЕС от 12.06.2014г. по дело С-330/13. В т.38 от това решение е прието, че позиции 2707 и 2710 от КН тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и ОБ към Хармонизираната система за позиция 2710, следва че определящ критерии за класифициране на даден продукт е ароматните съставки, които за 2707 следва да преобладават, а 2710 преобладаването следва да е на неароматните съставки. Същевременно съдът съобрази, че СЕС изрично подчертава в т.34 от същото решение, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на продуктите по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата. В т.51 е направено уточнението, че Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила и в този смисъл, посочените в тях методи за изследване на обективните характеристики и свойства на продуктите не следва да се считат за единствено приложими за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт. Според решението на Европейския съд, националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт, с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

Съгласно Общите правила за тълкуване на КН, дял І, т.3, б. „а”, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение.

Съдът приема, че в разглеждания случай по настоящото производство, внесената стока най-специфично се описва от нейния произход. Категорично установеният факт, че декларирания от жалбоподателя продукт по произход представлява нефтено масло, което отговаря на критериите дадени с ОБ към КН за позиция 2710, следва да е определящ за тарифното класиране в тази позиция.

Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото не отговаря на четирите кумулативни условия, не дава възможност въобще да се приеме, че продукта притежава характеристики, които могат да го класират тарифно в тази подпозиция. В ОБ към подпозиция 2707 99 99 се съдържа още един аргумент в полза на разбирането, че правилното тарифно класиране е това, което жалбоподателя е посочил в митническата декларация. В тези бележки е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията на по т. „а” до „г” се класират според техните характеристики в примерно изброени подпозиции, между които е и декларираната от вносителя 2710 19 71. Доколкото характеристиките на процесния продукт, изследван посредством назначените съдебно-химически експертизи, дават възможност той да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, следва и въз основа на препратката съдържаща се в ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, да се приеме, че правилно процесният продукт е класиран от жалбоподателя в позиция 2710 19 71.

Съдът приема също, че митническият орган не е доказал пред съда, че при внесения продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното посочва СЕС в т.2 на диспозитива на Решение С-330/13: „Понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“. Следва извод, че по-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в МЛЕ не е точен. В подкрепа на този извод на съда са и заключенията на вещото лице по съдебните експертизи, че мазутът е продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът намира за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че в декларирания продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.

Генералният секретар на Европейската комисия е предложил на Съвета на Европейския съюз да се приеме регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99. Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 „масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1.7%. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27.” Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през „конкретен процес”, както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т.н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т.2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 04.04.2013г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707.

На 19.05.2015г. регламентът е приет и е задължителен за националните юрисдикции на страните-членки на ЕС.

Приемането на този регламент е в подкрепа на извода на съда, че до 04.04.2013г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика. Този извод се подкрепя и от изложеното в писмо изх. № 26-Л-12/06.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, адресирано до жалбоподателя.

В случая съдът приема, че след като процесния внос е извършен преди 04.04.2013г. следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най-точно го описва. Същевременно съдът счита, че след като митническия орган, както изрично е посочил в оспореното решение, е имал съмнение относно възможността за еднозначно тарифно класиране на продукта, то е следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл. 13 от АПК. С тази норма е прогласен принципа за последователност и предвидимост в дейността на администрацията. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя. Доколкото не е спорно между страните, че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“АД в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71, при наличие на съмнение относно тарифното класиране на продукта, то е следвало да бъде също в код 2710 19 71. Установи се, че промяната на тарифното класиране е извършено при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта.

Нарушаването на основен принцип в административното производство, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт, който след като е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби, не може да постигне и целите на закона.

По изложените съображения съдът отменя решение № 5766/24.09.2012 г. на началника на Митнически пункт (МП) „Пристанище Бургас център“, като незаконосъобразно.

 

По разноските.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Разноските са доказани в размер на 7 935.66 лв. (50 лв. - държавна такса пред Административен съд Бургас; 700 лева - платено възнаграждение на вещото лице по СХЕ и 7 185.66 лв. – юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за производствата пред първата инстанция и пред ВАС).

По изложените съображения съдът осъжда ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 7 937.66 лева – разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. първо от АПК Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 5766/24.09.2012 година на началника на митнически пункт „Пристанище Бургас център“ към митница Бургас.

ОСЪЖДА митница Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, да заплати на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК 812114069, със седалище в гр. Бургас, представлявано от председателя на управителния съвет – С.М.А., сумата от 7 937.66 (седем хиляди деветстотин тридесет и седем лева шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски в производството по административно дело № 655 по описа за 2016г. на Административен съд Бургас, които включват и разноските по административно дело № 9470/2015г. на Върховния административен съд, Второ отделение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: