Р Е Ш Е Н И Е

.

Номер      857                          12.05.2017 г.                          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря С.Х. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 651 по описа за 2017 година и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.С.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и адрес за кореспонденция гр. Бургас, жк „Лазур“ *** против решение № 267/17.02.2017г., постановено по НАХД № 410/2017 г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-003213/12.10.2016 г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на същото основание на касатора е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; както и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 120 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание лично поддържа жалбата на основания, изложени в нея и твърди, че не е отказал проверката за алкохол, а полицаят е отказал смяна на мундщука на дрегера.

Ответникът по касация –ОД МВР - Бургас,  сектор Пътна полиция, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на К.С.Я. против наказателно постановление № 16-0769-003213/12.10.2016 г. на Началник група към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на същото основание на касатора е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; както и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 120 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че нарушенията са осъществени от обективна и субективна страна, като наложените наказания са справедливи и адекватни на тежестта на извършеното. Районният съд е изложил съображения по всички оплаквания в сезиращата го жалба.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от жалбоподателя доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава съмнение относно съставомерността на установените нарушения.

Следва изрично да се отбележи, че касационната жалба преповтаря жалбата с която е бил сезиран районния съд с малко изключение в съдържанието на т.1.5 относно отказа на Я. да даде проба за алкохол.

Относно твърденията за разминаване на правна квалификация на деянието в съставения АУАН и издаденото НП съдът намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, което да обоснове самостоятелната отмяна на атакуваното НП, респ. атакуваното съдебно решение. Това е така, защото съгласно нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В този смисъл административнонаказващият орган съобразява събраните доказателства и определя правната квалификация на деянието. Не е нарушено правото на защита на Я., тъй като същият се защитава срещу фактите, отразени в наказателното постановление, а не в съставения АУАН.

Относно наложената глоба по смисъла на чл.179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция, поради което не намира за необходимо да излага същите отново.

Сезираният съдебен състав напълно споделя изводите на районната инстанция относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – не се спори, че на Я. не е извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта му. Първата инстанция е събирала доказателства в тази насока и ги е ценила в съвкупност с всички останали такива по делото. Я. не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че не е отказал проба, а е искал смяна на мундщука на дрегера. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вменените му административни нарушения, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267/17.02.2017г., постановено по НАХД № 410/2017 г. на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.