Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 799

 

гр. Бургас, 2 май  2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б.Ч. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 650/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МЕДИАТОР БГ” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.Д.Д., чрез процесуален представител адвокат М.К., против Решение №262/17.02.2017 година, постановено по н.а.х.д. № 7023 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 2368/20.09.2016 г., издадена от заместник-директор на ТД на НАП – гр. Бургас, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр.последно във вр. с ал. 1 ЗДДС на „МЕДИАТОР БГ” ЕООД, е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 39,ал. 5 от наредба № Н-18/13.12.32006 г. на Министъра на финансите, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е отчел наличието на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Заявява, че съдът не е отчел и приложил принципа на пропорционалност между деянието и последиците му, и предвидената санкция. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита за незаконосъобразен и отказа на съда за събиране на гласни доказателства по искане на жалбоподателя в хода на първоинстанционното съдебно производство.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас счита, че решението на Районен съд – гр. Бургас е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Според него, правилно съдът е отчел, че не се касае за маловажен случай, тъй като обществената опасност на конкретното деяние е завишена с оглед обстоятелството, че се касае за изключително разпространено административно нарушение.

Касационната жалба са допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С потвърденото от първоинстанционния съд наказателно постановление, касаторът е бил санкциониран за това, че при извършване на проверка на 10.08.2016 г. в търговски обект – Ресторант „Ла мар”,находящ се в гр. Бургас, не е изпълнил задължението да впише на първа страница в книгата за дневни финансови отчети, кочаните с касови бележки (начален и краен номер). Въз основа на тези факти деянието е било квалифицирано като нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Санкцията е наложена при хипотезата на чл. 185, ал.2, изр. последно във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене наказващият орган е представил писмени доказателства, с които е установил фактите, въз основа на които е било издадено наказателното постановление. Съдът е събрал и гласни такива, като е разпитал в качеството на  свидетел актосъставителя.

Въз основа на наличните доказателства, след като правилно е установил фактическата обстановка, първоинстанционният съд е преценил, че в административнонаказателното производство и при издаване на наказателното постановление не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалният закон е приложен правилно.

Освен това е изложил подробни съображения защо не приема тезата на санкционираното лице, за наличието на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да е бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение в хода на съдебното производство, предвид отказа на съда да разпита в качеството на свидетел лице, сочено от касатора, което следвало да установи, че по време на проверката кочаните с касовите бележки са се намирали в проверявания обект.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че фактите които е целяно да бъдат установени с тези свидетелски показания са неотносими към правилното разрешаване на спора, тъй като тези факти от една страна не могат да обосноват или опровергаят осъществен обективен елемент от състава на нарушението, а от друга - наличието на кочаните в обекта не е било оспорено от наказващия орган. Правилно съдът е посочил, че нарушението се изразява не в липса или непредставяне на кочаните, а в неправилно оформяне на първа страница в книгата за дневния финансов отчет, поради невписване на начален и краен номер на тези кочани.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на касатора за незаконосъобразен отказ от страна на първоинстанционния съд, за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Правилно съдът е посочил, че нарушението, за което е наложена санкция, е такова на просто извършване, поради което ирелевантни за преценка съставомерността са настъпилите или липсващи такива вредни последици. Тук следва да се отбележи, че въпреки характера на нарушението законодателят все пак е отчел липсата на настъпили вредни последици, като изрично в нормата на чл. 185,ал.2, предл.последно ЗДДС, е предвидено санкцията да бъде наложена в размерите по ал. 1, т.е. по-ниска тогава, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи, както е в случая.

Настоящият състав на съда посочва, че в случая не е нарушен и принципът на несъразмерност между предвидената от закона санкция и деянието и последиците от същото. Очевидно е, че в случая с извършеното нарушение се засягат обществени отношения, свързани с финансовата отчетност и счетоводната дисциплина. Спазване на регламентацията по отношение на тези обществени отношения цели да гарантира възможността за упражняване на ефективен контрол от страна на държавата върху търговските субекти. Именно поради това, деянието извършено от касатора, е възведено като нарушение от закона. Отделно от това следва да се посочи и че в случая субект на нарушението е юридическо лице, което като участник в търговския обмен следва да организира дейността си така, че да не нарушава законовата регламентация, целяща да осигури сигурност по отношение спазване на отчетната и финансова дисциплина.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №262/17.02.2017 година, постановено по н.а.х.д. № 7023 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: