Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    642    /12.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Галя Маринова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 64/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът П.К.Г., ЕГН **********,*** е оспорила решение № 1876/12.12.2016г. постановено по АНД № 4250/2016г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № НП-16-0769-001258/27.06.2016г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Бургас. С наказателното  постановление, на касаторката за нарушение на чл.25, ал.1, на основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 120 лв. и за нарушение чл.123, ал.1, т.3, б.в, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец. С обжалваното решение съдът е намалил наказанието глоба наложено за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП от 80 лв. на 50 лв. и наказанието глоба наложено за нарушение на чл.25, ал.1, от ЗДвП от 120 лв. на 100 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление изцяло.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и иска оспореното решение да бъде отменено, както и наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

С наказателното постановление на касаторката са наложени описаните по-горе наказания за това, че на 21.03.2016г. около 8,30ч. в гр. Бургас на ул.“Хаджи Димитър“ в кв.Банево като водач на лек автомобил „Нисан Микра”, с рег.№ ***, собственост на П.П.Г., управлявайки автомобила на кръстовището с ул.“Любен Каравелов“, при извършване на неубедена маневра – потегляне, удря извършващия завой на ляво автобус от градския транспорт от редовните линии за обществен превоз на пътници № 30. От ПТП са настъпили материални щети по двете МПС. Водачът на лекият автомобил не остава на местопроизшествието, напуска го без да уведоми контролните органи на МВР.

Освен съставения АУАН и издаденото наказателно постановление по делото не се съдържат никакви други доказателства, от които да се установи дали описаните факти действително са се осъществили.

Съдът е разпитал актосъставителя, който в показанията си е посочил, че след като се запознал с АУАН си спомнил случая. Актът бил съставен за допуснато ПТП с автобус на градския транспорт, като наказаното лице не спряло и не се обадило. Сигналът е получен от водача на автобуса, подаден на телефон 112, след като посетили на място ПТП издирили допълнително водача на автомобила. С това напълно се изчерпват показанията на свидетеля.

Както по делото, така и в административнонаказателното производство не е установен водача на автобуса, нито са снети негови показания, не е представен протокол за ПТП. При връчване на АУАН наказаното лице П.Г. е посочила възражения, според които не е усетила удар с автобус и няма отношение към щетата нанесена на автобуса, защото направила маневра назад за да осигури пространство на автобуса.

Липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи какви са действително осъществилите се факти, за да може да се прецени дали тяхната правна квалификация е вярна. Липсват доказателства и по отношение на авторството на деянието. Наказаното лице отрича да е причинило щетата, т.е. въпросното ПТП. Наказващият орган не е ангажирал доказателства за обратното.

Допуснати са съществени нарушения на процедурата регламентирана в ЗАНН. 

В сочения като нарушен чл.25, ал.1 от ЗДвП са изброени множество различни хипотези, а наказващият орган не е посочил в наказателното постановление коя от тези хипотези е релевантна по случая. Отделно от това посочената като санкционна норма – чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал.1, причини ПТП (чл.179, ал.2).

В случая отново са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал.1, т.5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал.1.

В разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лв. за този който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Отново разпоредбата предлага множество различни хипотези, а наказващия орган не е уточнил коя е процесно приложима. Освен това при описание на нарушението е използван „неубедена маневра – потегляне”, която отсъства в изброените в т.5 хипотези, а оттам настъпва пълно объркване за това какво не е спазило наказаното лице, за да му се вмени във вина причиненото ПТП - дали това са пътните знаци, пътната маркировка, средствата за сигнализиране, правилата за предимство и др., подробно изброени в т.5.

След като не са събрани несъмнени доказателства за авторството на деянието не може да се вмени във вина на наказаното лице Г., че е нарушила чл.123, ал.1, б.в от ЗДвП, защото липсват данни, че е взела участие във въпросното ПТП и че е напуснала произшествието, въпреки че между участниците в него не е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.

Поради недоказаност на двете деяния, както и на тяхното авторство, наказателното постановление е следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. Като е приел обратното районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1876/12.12.2016г. постановено по АНД № 4250/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-16-0769-001258/27.06.2016г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: