Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №708 / 25.04.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                               СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М. В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 64 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

        

         Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.

            Жалбоподателят „Свинекомплекс Брестак” АД, със седалище и адрес на управление с.Брестак 9290, общ. Вълчи дол, обл.Варна, ЕИК 127575154, в качеството на универсален приемник на „Бони комерс” АД, ЕИК 110013374, е оспорил акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №1311911/22.08.2013г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 397/18.02.2013г. на директора на дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП. С обжалваното АПВ приходния орган е извършил прихващане на сумата 1 118,95 лв., която е получена вследствие приключила процедура по приспадане или възстановяване на ДДС за периода 01.05.2013г. – 31.07.2013г. с резултат ДДС за възстановяване в прихванатия размер. Според мотивите на процесното АПВ сумата е била прихваната с публични задължения, които жалбоподателят има, чиито размер не е посочен в обжалвания акт, но се твърди, че тези задължения са изискуеми, а източника на данни за наличието на такива задължения е данъчно-осигурителна сметка от 22.08.2013г. и справка от ПП на АДВ. Жалбоподателят иска оспорения АПВ да бъде отменен като незаконосъобразен. 

            В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представител. В молба-становище, депозирана преди съдебното заседание, процесуалния представител на жалбоподателя е потвърдил исканията и възраженията на своя доверител, изложени в жалбата, с която съдът е сезиран.

            Ответникът по жалбата, оспорва същата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна намира следното:

            С резолюция за извършване на проверка №1311911/14.08.2013г.(л.44) е възложено извършването на проверка на „Бони комерс” АД, във връзка с декларирано от това дружество със справка-декларация по ЗДДС, ДДС за възстановяване в размер на 1 118,95лв. В хода на проверката е установено, че на дружеството действително следва да бъде възстановена или прихваната сума точно в такъв размер, която представлява надвнесен ДДС след приключила процедура по приспадане за данъчен период 01.05.2013г. – 31.07.2013г.

В същата проверка е извършена справка за задълженията на дружеството към 21.08.2013г.(л.35), в която е посочено образувано производство по принудително изпълнение – изпълнително дело №1287/2012г. за задължение в размер на 85 840,26 лв. главница и 54 159,09 лв. лихви, произтичащи от три ревизионни акта.

В констатациите на обжалваното АПВ, представляващи фактически основания за неговото издаване, изрично е посочено за извършената проверка по повод възстановяване на ДДС и за конкретния размер на данъка, подлежащ на възстановяване за всеки от трите данъчни периода, чиито общ сбор е 1 118,95 лв. Посочено е още, че е налице основание за възстановяване/прихващане на ДДС в този размер по силата на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС. Според мотивите на акта лицето има изискуеми публични задължения, които обаче не са индивидуализирани нито по размер, нито по основание.

АПВ е обжалвано пред директора на дирекция „ОДОП”, който го е потвърдил, като не е приел за основателни възраженията на жалбоподателя.

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е подадена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, в срок, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. 

Производството по издаване на АПВ №1311911/22.08.2013г. на инспектор приходи при ТД на НАП гр.Бургас, е започнало по повод подадена от „Бони комерс” АД справка-декларация по ЗДДС вх.№ 02001782120/12.08.2013г. С резолюция №1311911/14.08.2013г.  (л.44) на началник отдел „Проверки” в Дирекция „Контрол” на ТД на НАП гр.Бургас е възложена проверка по прихващане или възстановяване и е определен компетентният орган, който да извърши проверката. Резултатите са обективирани в оспорения АПВ 1311911/22.08.2013г. (л.8-9). Същият е издаден в рамките на законовоустановения 30 дневен срок от орган по приходите – инспектор приходи в ТД на НАП гр.Бургас, в предвидената писмена форма, при спазване административнопроизводствените правила с изключение на изискването за мотиви. Липсват фактически основания за конкретен размер на изискуеми публични вземания, с които да се прихване сумата от надвнесеният данък, както и факти обосноваващи изискуемостта на публични вземания от такъв размер.

Съгласно чл.128, ал.1, изр. първо от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Според чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС, ако след изтичане на срока по т.2 има остатък от данъка за възстановяване органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация.

Страните не спорят, че е налице ДДС за възстановяване в размер на 1 118,95 лв. след приключила процедура по приспадане за данъчни периоди от 01.05.2013г. до 31.07.2013г. Спорът е за това дали липсва или има изискуемо публично задължение, вменено на „Бони комерс”АД, за погасяване на което да бъде прихваната 1 118,95 лв.  

В мотивите на процесният АПВ липсват фактически основания, сочещи за конкретни публични задължения на „Бони комерс” АД, които подлежат на изпълнение. Тези задължения не са индивидуализирани не само по размер, но дори и чрез акта, с който са установени или от който произтичат. От оспорения АПВ не може да се направи извод дали въобще са налице публични задължения, както и дали техния размер е такъв, че сумата от 1 118,95 лв. да се прихване изцяло или има остатък, който следва да бъде върнат на лицето – чл.129, ал.4, предл.първо от ДОПК. Тази преценка е част от преценката за законосъобразност на акта. Тя не може да бъде извършена от съда, предвид липсата на посочените фактически констатации. Така съдът не може да провери дали акта, от който произтичат или са установени задълженията на „Бони комерс” АД е влязъл в сила изцяло, частично или е отменен, т.е. не може да се установи дали твърдяните публични задължения са в размер достатъчен за да се прихване сумата за възстановяване и дали тези задължения са изискуеми за да е законосъобразно прихващането.

В приложената към преписката служебна бележка изх. №1287/2012/000148 от 21.08.2013г., която не е изрично цитирана в АПВ, се съдържат описания на три ревизионни акта, а именно ревизионен акт № 1000062/29.11.2010г., ревизионен акт № 1100051/08.08.2011г. и ревизионен акт №1100102/16.02.2012г., всички издадени от ТД на НАП Бургас. Ответникът, чиято доказателствена тежест е, не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи дали тези ревизионни актове са влезли в сила, изцяло или отчасти, за да се определи какъв е размера на дължимата по тях сума. Липсват доказателства, освен твърдения за един от тях, дали предварителното им изпълнение е спряно, в случай че не са влезли в сила.

Отделно от това на съдът е служебно известно от адм.д.№2549/2013г. по описа на АСБ, че задълженията по тези ревизионни актове са основания за извършени прихващания и по друго АПВ. В такъв случай освен индивидуализацията на акта, от което произтичат или са установени публичните задължения, в АПВ е следвало изрично да се посочи и в коя част тези публични задължения, ако има такива, са прихванати вече, толкова, доколкото задълженията, произтичащи от същите ревизионни актове, са източник и на други прихващания. В противен случай не може да се извърши проверка каква част от тези задължения вече са погасени чрез прихващане. Всички тези факти липсват в мотивите на обжалваното АПВ.

По делото е представена справка за взаимните задължения на ТД на НАП Бургас и „Бони комерс” АД към 17.11.2013г. (л.21 и 22). В нея са посочени и други АПВ-та, като липсват данни дали те са влезли в сила, за да може да се определи погасената част от задължението. Освен това справката е изготвена към дата, след която са настъпили промени в баланса дължими и погасени публични задължения, които без доказателства няма как да бъдат установени. Фактът, че такива промени са настъпили се извежда от съда от служебно известната му информация по адм.д.№ 2549/2013г. по описа на АСБ, чиито предмет е друго АПВ, касаещо друг период, по което обаче публичните задължения произтичаха от същите ревизионни актове. По това дело е постановено решение четири месеца след датата на справката. Липсват данни какво е погасено с останалите посочени в справката АПВ, защото не са представени доказателства, че тези актове са влезли в сила.

По тези съображения съдът счита, че процесното АПВ следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на приходния орган при ТД на НАП Бургас за издаване на ново АПВ съобразено с указанията, съдържащи се в настоящото решение. В тази връзка следва да се посочи, че забраната за връщане на преписката има само при оспорване на ревизионния акт – чл.160, ал.4 от ДОПК. При обжалване на АПВ естеството на акта и неговите последици насочени към погасяване и/или възстановяване на вземания предполага след отмяна решението на въпроса относно съществуването на предпоставките и/или условията за прихващане или възстановяване да се отнесе отново пред администрацията - чл.160, ал.3 от ДОПК.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че спора цитиран по-горе като служебно известен по адм.д.№2549/2013г. по описа на АСБ е разрешен с отхвърляне на жалбата, като е призната законосъобразността на процесното там АПВ, защото за разлика от настоящото АПВ, в разглеждания по посоченото дело акт публичните задължения са индивидуализирани по размер и чрез посочване на акта, с който те са установени, а именно ревизионен акт №1100102/16.02.2011г. и №1100051/08.08.2011г., конкретно е посочен размера на главницата и на лихвите. По делото бяха представени самите ревизионни актове, както и съдебните актове, постановени в процеса на тяхното оспорване. Така се установи чрез допустими доказателствени средства каква част от съответният ревизионен акт е влязла в сила, респ. дали е подлежал на изпълнение в процеса на неговото обжалване. По този начин е възможно да се извърши проверка за законосъобразност, като се установи дали действително е налице изискуемо публично задължение в посочения размер или в по-малък размер, но достатъчен за прихващане на сумата, подлежаща на възстановяване. Посочените фактически основания даваха възможност и за преценка относно изискуемостта на публичните вземания.

Такива факти в процесния по това дело АПВ №1311911/22.08.2013г. не се твърдят. В него въобще липсва размер на публичното вземане, спрямо който се извършва прихващането, липсва и посочване на акта, с който това публично задължение е установено.

            По изложените съображения обжалвания АПВ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде върната за постановяване на нов акт, съобразен с тълкуването и прилагането в закона, посочено в настоящото решение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 и 3 от ДОПК, Административен съд Бургас,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ акт за прихващане и възстановяване №1311911/22.08.2013г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 397/18.02.2013г. на директора на дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП.

ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП Бургас за издаване на АПВ, съобразно с тълкуването и прилагането на закона, посочено в настоящото решение.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

 

Съдия: