Р Е Ш Е Н И Е

 

         Номер 927         Година 07.07.2011          Град Бургас

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на девети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 64 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Замeстник министър на икономиката, енергетиката и туризма срещу решение № 1911 от 04.11.2010г., постановено по н.а.х.д. № 2371 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, поради нарушение на закона и прави искане за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадено наказателно постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния се представител под държа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – „Арес 2001” ООД, гр.Бургас, ул.”Индустриална” № 72, редовно уведомен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на решението на районния съд като незаконосъобразно и неправилно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № Т-НП-23/03.05.2010 г. на Заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма, с което за нарушение на чл. 60, ал. 3, т. 2 ЗУО и чл. 12 от НРИТДОЧЦМ, на осн. чл. 115, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУО, на „Арес 2001” ООД гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. По същество съдът е приел, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са спазени императивните изисквания на процесуалния закон – чл. 18 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с което са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая от жалбоподателя са извършени множество нарушения на чл.60, ал.3 от ЗУО, в продължителен период от време, предхождащ извършената проверка, а и на самата дата на проверката, всяко от които се изразява в непопълване на съответната декларация за произход за всяка отделна покупка. Издаването на едно наказателно постановление, с налагане на едно наказание за множеството описани административни нарушения е съществено процесуално нарушение, доколкото всяко от отделните нарушения на режима на закупуване на цветни метали се характеризира със свои самостоятелни обективни елементи – дата и продавач. Към момента на съставяне на АУАН и на издаването на обжалваното НП за по-голямата част от тези нарушения очевидно е изтекла и предвидената в чл.34, ал.1 ЗАНН давност за започване на административнонаказателно производство, тъй като в наказателното постановление е отбелязано, че “в пункта изобщо не притежават и не попълват декларации за произход”, както и че “от 10 години” пунктът осъществява дейност по закупуване на метали. Чрез квалифициране на деянията на дружеството за целия период предхождащ проверката или за деня на проверката като едно нарушение и чрез издаването на едно наказателно постановление, с което е наложено едно административно наказание, административнонаказващия орган поставя съда в невъзможност да извърши проверка за законосъобразността на процесното НП, тъй като съдебният контрол обхваща и въпроса за изтеклата давност по чл.34, ал.1 ЗАНН. Съдът е приел и че в случая също така е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като макар и формално дружеството да не е давало за попълване от продавачите декларации по образец, то всички изискуеми данни се съдържат в попълваните в пункта покупко-изплащателни сметки.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

            Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като правилни и съответни на нея са и направените правни изводи.

В конкретния случай отговорността на ответника по касация е ангажирана за това, че изкупува цветни метали без надлежно оформена декларация за произход, в нарушение на чл. 60, ал. 3, т. 2 от ЗУО (ред.ДВ бр.95 /2009), съгласно който търговска дейност с отпадъци от медни и алуминиеви кабели и проводници от всякакъв вид и количества се извършва при наличие на декларация за произход, попълнена от лицата по чл. 54, ал. 2, т. 2, и в нарушение на чл.12 от НРИТДОЧЦМ, съгласно който търговска дейност с отпадъци от медни и алуминиеви кабели и проводници от всякакъв вид и количества се извършва при наличие на издаден сертификат за произход и попълнена декларация за продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.

С оглед на установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че несъмнено извършваната от санкционираното дружество дейност е търговска, доколкото е налице изкупуване /покупка/ на отпадъци от черни и цветни метали и съответно попада в легалното определение за „търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали” дадено в §1, 1.24 от ЗУО.

Съдът не споделя доводите на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН по отношение на юридическите лица, тъй като цитираната разпоредба не прави подобно разграничение. Всяко административно нарушение следва да се разгледа самостоятелно, а наложените наказания не се вземат предвид като сбор, тъй като когато са извършени няколко административни нарушения, наложените наказания за всяко едно от тях се изтърпяват поотделно.

В конкретния случай е видно, че в продължителен период от време, санкционираното дружеството е игнорирало възникващото при всяка една от осъществените сделки, задължение да оформя декларация за произход на изкупуваните на площадката метални отпадъци. Доколкото всяка една от реализираните сделки, като част от търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали е с различен продавач, дата на осъществяване, различен вид и количество на предаваните отпадъци, то не следва касатора да счита, че е извършено едно единствено нарушение само на база сходство в правната квалификация на всяко едно отделно извършено административно нарушение, тъй като са извършени множество такива и наказанията следва да се изтърпяват по отделно на основание чл. 18 от ЗАНН, при неприложимост на разпоредбите за реална съвкупност по НК в административно наказателните производства.

В допълнение следва да се има в предвид, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. На ответника по касация е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл.115, ал.1, т.3 от ЗУО (редакция ДВ бр.95/2009г.) която норма в редакцията действала към момента на издаване на наказателното постановление е предвиждала наказание за едноличен търговец или юридическо лице, което извършва търговска дейност с отпадъци от медни и алуминиеви кабели и проводници от всякакъв вид и количества без наличие на сертификат за произход или без декларация за произход и без удостоверение за произход. С последвалата законодателна промяна на нормата на чл.115, ал.1, т.3 от ЗУО (редакция ДВ бр.30/2011г.) е предвидено наказание за едноличен търговец или юридическо лице, което извършва търговска дейност с отпадъци по чл.60, ал.3 без наличие на сертификат за произход и/или писмен договор. В случая действащата нормативна разпоредба е по-благоприятна за санкционираното лицето, тъй като съобразно нея описаното в наказателното постановление деяние не съставлява административно нарушение и тя следва да намери приложение съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1911 от 04.11.2010г., постановено по н.а.х.д. № 2371 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Бургас.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

                                       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

      2.