Р Е Ш Е Н И Е

 

     1108                                 06.06.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ     

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 648 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба от „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 119505315, с адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ж.к.“Речица“, ул.„Милин камък“ № 18, представлявано от управителя Г.В.Г., против Ревизионен акт  № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Д.И.В.на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и А.Т.М.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 41/15.02.2018г. на И.С.А.- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.

Жалбоподателят твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и неправилен и моли за отмяната му изцяло, като претендира за присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващата страна „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото е представена писмена защита от името на процесуалния й представител адв. Р.М., в която са изложени допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.

         Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно и своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт В. М., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 980.00 лева.

         Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите  и изразените становища от страните, прие за установено следното:

         Административното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002017003009-020-001/18.05.2017г., изменяна със ЗВР № Р-02002017003009-020-002/08.08.2017г., ЗВР № 02002017003009-020-003/25.08.2017г., и ЗВР № 02002017003009-020-004/25.09.2017г., с обхват по ЗДДС за данъчен период от 01.03.2015г. до 30.04.2017г. и по ЗКПО за данъчен период от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.

         С оглед установяване на необходимите факти и обстоятелства административният орган е предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.45, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, като в процеса на административното производство са извършени насрещни проверки на доставчика и са изискани доказателства от ревизираното лице. Въз основа на установените факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад № 02002017003009-092-001/09.11.2017г. /л.58-74 от делото/, който връчен по електронен път на задълженото лице „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 119505315 на 15.11.2017г.

         На основание констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017г. /л.45-49 от делото/, с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС се отказва правото на данъчен кредит в размер на 11 572.94 лева по фактура № 1000000054/17.03.2015г., издадена от „Ес Пи Ен България” ООД за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. и се установява задължения за данък по ЗДДС в размер на 11 572.94 лева главница и 3 107.62 лева лихва. Ревизионният акт е бил връчен на задълженото лице „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 119505315 по електронен път на 12.12.2017г..

         Недоволен от така издадени Ревизионен акт жалбодателят го е оспорил по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас.

         С Решение № 41/15.02.2018г. И.С.А.- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас е потвърдила обжалвания Ревизионен акт  № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Д.И.В.на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и А.Т.М.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията като законосъобразен.

         Решението е било връчено на дружеството по електронен път на 15.02.2018г.

С жалба Вх.№ 04-А-Ж-11#2/02.03.2018г. подадена по пощата на 01.03.2018г., чрез решаващия орган до Административен съд –Бургас, жалбоподателят е оспорил потвърденият от Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас Ревизионен акт№ Р-02002017003009-091-001/05.12.2017г., във връзка с която е образувано настоящото административно дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването – ревизираното дружество.

Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Ревизионен акт  № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Д.И.В.на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и А.Т.М.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 41/15.02.2018г. на И.С.А.- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който е определено задължение за данък ЗДДС в размер на 11 572.94 лева главница и 3 107.62 лева лихва за периода от 01.03.2015г. до 31.03.2015г.

Ревизионния акт е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002017003009-020-001/18.05.2017г., изменяна със ЗВР № Р-02002017003009-020-002/08.08.2017г., ЗВР № 02002017003009-020-003/25.08.2017г., и ЗВР № 02002017003009-020-004/25.09.2017г., с обхват по ЗДДС за данъчен период от 01.03.2015г. до 30.04.2017г. и по ЗКПО да данъчен период от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Ревизионният акт е издаден в рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.

Съдът намира, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:

Според нормата на  чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит /чл. 70, ал. 5 от ЗДДС/.

    Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност.    Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.

За да ползва данъчен кредит, данъчно.задълженото лице следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.

В конкретния случай предмет на установяване и преценка е фактът на реално осъществяване на доставките по фактура № 1000000054/17.03.2015г., издадена от „Ес Пи Ен България” ООД за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г., по която жалбоподателят претендира право на приспадане на данъчен кредит.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните в административното производство доказателства органът по приходите правилно е приел, че от страна на жалбоподателя не са представени убедителни доказателства за реално извършена доставка по процесната фактура с предмет разфасовки, свинско месо. Изводът му във връзка със спорната доставка, че е представена единствено фактурата, но само това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове изводът, че данъчното събитие е настъпило, е правилен и с оглед представените по делото доказателства.

Органът по приходите е посочил следните факти и обстоятелства, които са обосновали изводът му и които се споделят напълно от съда, а именно:

1.Извършената проверка в ПП VIES - данни за обмен на информация с други държави членки за извършени придобивания от доставчика, при която се установява, че няма деклариран ВОП от холандското дружество „Van Rooi meat" B.V. В същия програмен продукт е направена справка за извършените доставки от холандското дружество към български получатели, от която се установява, че няма доставки, по които получател е „Ес Пи Ен България" ЕООД.

 

2.Извършената проверка на ГКПП „Оряхово" от дирекция „Фискален контрол" към ЦУ на НАП, която е приключила с протокол № 060700106201К1/15.03.2017г. При извършената проверка на МПС с per. B211GMA и ремарке В 212 GMA с водач G.D.B. на превозвача „Gema Eximco 2000" SRL - Румъния c транспортен документ № 553488/13.03.2015г., е установено, че превозваната стока /разфасовки, свинско месо/ е с изпращач „Van rooi meat" B.V., и с място на получаване с.Лукорско, хладилна база „Фиоре". Отделно от това името на водача на автомобила се различава от представеното копие на ЧМР, където в кл.17 е записаното с ръкописни букви на латиница името T.S.B.. Фактът, че стоката е получена в с. Локорско, общ. София, опровергава  транспортирането и получаването й в гр.Сливен.

3.Обстоятелството, че положеният подпис в представения от дружеството-жалбоподател приемо-предавателен протокол /л.96 от делото/, от името на Д.Б. /управител на „Ес Пи Ен България" ЕООД/ в графата „предал”, видимо и категорично се различава от този, положен от него в декларациите по чл.141, ал.8 /л.191 от делото/ и чл.142, ал.3 от ТЗ /л.197 от делото/, както и спрямо подписите му положени в представените по делото документи /л.192-196 от делото/.

4.Липсата на доказателства за извършено плащане по издадената спорна фактура.

5.Обстоятелството, че доставчикът няма персонал, дерегистриран е по ЗДДС, не е подал Годишна данъчна декларация по чл.92 от 3KПО за 2015г. и не е публикувал годишния си финансов отчет в Търговски регистър при Агенция по вписванията, съгласно разпоредбата на чл.40 от Закона за счетоводството, от което следва изводът, че по отношение на дружеството няма данни за извършвана дейност, в това число търговия с месо, за притежавани обекти, складове, транспорти средства.

От изложеното следва, че ревизиращият орган правилно и в съответствие с установените в административното производство факти и обстоятелства е отказал правото на данъчен кредит  на „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 119505315 в размер на 11 572.94 лева по фактура № 1000000054/17.03.2015г., издадена от „Ес Пи Ен България” ООД за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г., на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС и е установил по отношение на дружеството задължения за данък по ЗДДС в размер на 11 572.94 лева главница и 3 107.62 лева, поради което жалбата му против оспорения  РА се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в посочения от него размер,  следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 119505315, с адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ж.к.“Речица“, ул.„Милин камък“ № 18, представлявано от управителя Г.В.Г., против Ревизионен акт  № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Д.И.В.на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и А.Т.М.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 41/15.02.2018г. на И.С.А.- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „АЛФА – ФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 119505315, с адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ж.к.“Речица“, ул.„Милин камък“ № 18, представлявано от управителя Г.В.Г. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: