ПРОТОКОЛ

       

Година 2015, 05.06.                                                                              град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     VІІ-ми административен  състав       

На пети юни                                                 две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    

                                                                             СЪДИЯ: РУМЕН ЙОСИФОВ

Секретар: С.Х.    

Прокурор: АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Йосифов 

Административно  дело номер 648 по описа за  2015 година                     

На именното повикване в 10:46 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Г.Г.Г., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. Н.П. от Адвокатска колегия гр. Сливен, с представено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, редовно уведомени, не изпращат представител.

За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор Червеняков.

 

По хода на делото:

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

С оглед изявленията на страните и като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА: 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, подадена от Г.Г.Г., ЕГН-**********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието - София, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, за периода от 10.07.2012 г. до 10.05.2013 г., в размер на 15`000,00 лв. ведно с лихва от 1`141,69 лв. от датата на увреждането – изтърпяване на наказанието до предявяването на иска, както и законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

В закрито заседание на 06.04.2015 г., съдът е приел за разглеждане делото, конституирал е страните, отхвърлил е искането за прилагане по делото като писмено доказателство на констатациите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, в изготвения доклад до българското правителство, публикуван на интернет страницата на Министерство на правосъдието-София, като е указал, че няма пречка страните да се позовават на него като общодостъпен материал. Допуснал е до разпит двама свидетели при условията на довеждане в днешно съдебно заседание от страна на ищеца.

На 22.04.2015 г. ответникът е представил писмено становище, с което на основание чл.133, ал.5 от АПК е направил възражение за местната подсъдност на делото. На 30.04.2015г. е представил и писмен отговор, препис от който е връчен на ищеца. В писмения отговор ответникът е направил правни твърдения относно допустимостта и основателността на иска, както и е представил като писмени доказателства – Становище от Златина Маргаритова-Атанасова, инспектор СДВР, извлечения от хронология за доставките по дезинфекция.

 

АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Искам да направя едно уточнение относно фактическа грешка, която се отнася за претендираните лихви на стр. 6 от завеждане на исковата молба, като съм написал, че мораторната лихва която претендира доверителя ми е 1 141.69 лв., а тя трябва да бъде 2 881,37 лв.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражение по така направеното уточнение. Да се приемат представените доказателства.

 

Съдът във връзка с направеното уточнение на иска

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА направеното уточнение на размера на претендираната лихва, която да бъде 2 881,37 лв.

 

АДВ. П.: Мисля, че така подадената искова молба и подсъдността на Административен съд – Бургас е правилна, тъй като по ЗОДОВ има конкретна подсъдност по чл. 7, която ми дава право аз да избера подсъдността.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че исковата молба е процесуално допустима. Считам, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2 АПК. Считам, че увреденото лице има право да избере в случая подсъдността.

 

Съдът във връзка с направеното възражение за подсъдност на делото намери, че подсъдността се определя по чл. 7 от ЗОДОВ, като тя е квалифицирана като изборна и зависи от волята на ищеца, а самият ищец е насочил делото си за разглеждане пред Административен съд – Бургас. 

Предвид горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изпращане на делото по подсъдност на Административен съд –  Сливен.

 

АДВ. П.: Допуснати са до разпит двама свидетели, но тъй като единият е възпрепятстван, моля да бъде допуснат само единия.

Мисля, че с двамата свидетели ще доказваме едни и същи неща и моля да разпитате само единия.

ПРОКУРОРЪТ: Ще се възползвам от правото си да взема становище на по-късен етап.

 

С оглед направеното уточнение от пълномощника на ищеца, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ определението си от закрито заседание, постановено на 06.04.2015 г., с което е допуснал до разпит двама свидетели в условията на довеждане от страна на ищеца, като ДОПУСКА до разпит един свидетел в условията на довеждане от страна на ищеца, когото въвежда в съдебната зала и СНЕМА неговата самоличност както следва:

 

Х.М.Б. – ** г., български гражданин, женен, осъждан, без родствени отношение с ищеца, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. П.: Приятели сме с Г.Г.. С него се запознахме в затвора гр. Бургас. Това беше преди две години, като не помня точна дата. Моята присъда беше за 8 месеца и преди две години изтърпях наказанието.

В затвора с Г. бяхме в една килия. Килията беше приблизително около 25-30 кв. метра. В килията имаше вишки-легла. Те бяха железни, на три етажа. Имаше и 15 метални шкафчета. 

Общият брой на хората в килиите беше около 30 човека, но понякога и по-малко. Телевизорите бяха около 15 на брой. Половината от затворниците си имаха телевизори в килията и ако решиш да гледаш телевизия не можеш свободно да си гледаш, защото всеки си пуска каквото си иска. Не може да си почине човек когато другите гледат телевизия, защото всеки си пуска телевизора когато си иска. Токът сутрин го пускаха от 06.00-22.00 ч. вечерта когато го спираха. Само когато спираха тока, тогава нямаше телевизия.

Състоянието в килията беше ужасно, беше мръсно, стените бяха също мръсни, подът също беше мръсен. Понякога на седмицата веднъж правихме почистване със сапун, като от лавката си вземахме прахове, сапун и други неща, за да изчистим килията. Помежду си се разбирахме затворниците кой да чисти килията. Нямахме метли, лопати и други средства за почистване. Чистихме с одеала, чаршафи и каквото намерим. После ги перяхме. Сапунката я избутвахме през вратата на килията, през коридора и оттам до общата тоалетна. В килията нямаше тоалетна и течаща вода. Имаше обща тоалетна в коридора за всички килии. Сутринта когато ни отвореха килиите, тогава можехме да ходим в тоалетната. Ние бяхме около 200-220 души на четири тоалетни. През деня имахме достъп до тези тоалетни, а вечер когато заключеха килиите в 22.00 часа ни даваха 2 кофи, като едната кофа беше за голямата нужда, а другата беше за малка нужда. Нямаше определено място, където човек можеше да се облекчи в тези кофи. Физиологичните нужди ги изпълнявахме пред всички. В тоалетните нямаше врати. Сутринта там беше опашка. През деня ползвахме тоалетните. Понякога и през деня е имало опашки ако ни затворят.

Кофите са от затвора. Кофите през деня се съхраняваха в тоалетната. Самите кофи изплаквахме с вода.

Когато ни настаниха в затвора, ни дадоха един матрак, два чаршафа, една възглавница и една лъжичка. Матраците бяха мръсни, смачкани, много тънки, скъсани, възглавниците също. На тези матраци и на тези възглавници не можеше да се спи удобно на тях.

В килиите имаше хлебарки и дървеници. Във всяка от килиите. Като бях в затвора 8 месеца, минаха два пъти да пръскат за тези 8 месеца, но нямаше ефект, защото пак се появиха гадините. Аз например имах оплаквания, защото бях алергичен. Г. и той се оплакваше от хлебарките.

В килията имахме около 2-3 прозореца с размери 70-80 см на 50 см.

През тях не успяваше да влезе светлина, защото имаше вишки-легла пред прозорците, имаха решетки, мрежи. Заради малките прозорци имаше трудна вентилация. През лятото ставаше задушно.

Прането го простирахме вътре и затова имаше влага от самото пране. Правехме си простор от чаршафите. Прането възпрепятстваше влизането на светлина.

         Беше позволено пушенето в килиите. Г. не пушеше цигари. Споделяхме с него и му правеше впечатление, но какво да правим. Аз съм пушач, но като има много дим не ми е добре.

         Банята беше на седмицата по два пъти. Тя се намира в коридора до тоалетната. Обща е. На седмицата имаше два пъти топла вода, която я пускаха за около 4 часа за около 200-220 човека и за това време трябваше да се изкъпят. Имаше два душа общо за тези 200 човека, които работеха. Имаше и още един душ, но той не работеше. Студена вода имаше всеки вторник и четвъртък. Много набързо трябваше да се къпем. През останалото време ако някой трябва да се бръсне го прави със студена вода. Дрехите също перяхме със студена вода. По време на сън имаше миризма. Вечер имаше хора, които не си миеха краката и имаше миризми. Миризми имаше и от самите кофи.

         „Каре”-то беше на ден по един час.  „Каре” означава разходка в двора. Там няма тоалетна. Ако ти се ходи до тоалетната, молиш старшината да те пусне и като отидеш до тоалетна повече не можеш да се върнеш.

         Ние с Г. си споделяхме за условията в затвора. На него му беше гадно, по някой път беше агресивен. Беше агресивен, тъй като условията бяха лоши.

         СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Храната, която получаваха затворниците от свижданията се съхраняваше в килиите.

         Не сме имали искания към затворническата администрация да ни създадат условия за простиране. Правили сме някакви искания, някои хора са пускали жалби, но то няма място къде да се простира.

         Пушенето е разрешено в килиите, а в коридора е забранено.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.

 

         Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше изведен от съдебната зала.

 

         АДВ. П.: Нямаме други искания по доказателствата.

         ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да бъдат изискани от затворническата администрация графика за хигиенните почиствания, съответно реда относно топлоподаването, топлата вода и съответният Правилник за вътрешния ред в затворите за този период. Считам, че същите са относими към производството по делото и  следва да бъдат изискани.

         АДВ. П.: И аз съм направил доказателствени искания в жалбата. Относно направените доказателствени искания възразявам. Считам, че е настъпила преклузия на направените доказателствени искания.

 

Съдът предвид обстоятелството, че направените доказателствени искания от прокурора имат връзка с предмета на делото, а производството се провежда по реда на АПК намери, че не е налице преклузия за събирането на доказателствата, предвид което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ЗАДЪЛЖАВА администрацията на Затвора Бургас, в 7-дневен срок от съобщаването, да представи графиците за хигиенното почистване за периода 10.07.2012 г. – 10.05.2013 г., графика за реда на подаване на топла вода за същия период и действалия Правилник за вътрешния ред в затвора през същия период.

         ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.06.2015 г. от 9.50 часа.

         Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

         Заседанието приключи в 11,26 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: