Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 1077   /31.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Сийка Хардалова и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 647/2018 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на министъра на туризма против решение № 41/29.01.2018 година по н.а.х.д. № 2712/2017 година на Районен съд –  Несебър (РС), с което е отменено наказателно постановление № 6/23.11.2017 година на директора на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма (НП).

С НП, на „Голдън бъг“ ЕООД – Несебър с ЕИК 102060805 – концесионер на морски плаж „Равда - ХТИ“, за нарушение на чл. 10 ал.8 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл. 23 от ЗУЧК, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. 

Касаторът оспорва решението на РС, като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Заявява, че нарушението е доказано от извършено мониторингово измерване. Оспорва извода на РС, че не е налице нарушение, защото общата площ на установените основни и допълнителни търговски площи не надхвърля общо 4% от територията на плажа като твърди, че не такъв е смисъла на закона.

Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП дружеството, в качеството му на концесионер на морски плаж „Равда - ХТИ“ – община Несебър, е санкционирано за това, че след извършен геодезичен мониторинг на 03.08.2017 година и съставен констативен протокол е установено, че е поставило върху морския плаж около заведението за бързо хранене допълнителна търговска площ в общ размер на 61 м², от които 11 м² са извън одобрената допълнителна търговска площ на морския плаж и по този начин е нарушило допустимата норма за поставяне на допълнителни търговски площи от най – много 2% от площта на плажа.

За да постанови оспореното решение, РС е изложил два основани аргумента: 1. че действителната площ на плажа, установена при мониторинга, не е тази, която е посочена в НП, а при съпоставянето ѝ с размера на допълнителната търговска площ се установява, че липсва извършено нарушение и 2. че общият размер на разположените търговски площ по чл. 10 ал.7 и ал.8 от ЗУЧК (основна и допълнителна) не надхвърля нормативно определените 4 % от площта на плажа.

Мотивите на РС се споделят частично от настоящия касационен състав.

Съгласно чл. 10 ал.8 от ЗУЧК, към обектите за бързо обслужване по ал. 4, т. 2, буква "б" се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от площта на морския плаж.

При извършеното мониторингово изследване на плажа е констатирано, че всъщност той е с площ от 3 078 м², а не както е било посочено в одобрената схема от министъра на регионалното развитие и благоустройството – 2 536 м². Така, при установяване на съответствието на разположените допълнителни търговски площ с максимално допустимото по чл. 10 ал.8 от ЗУЧК, съдът е извършил общодостъпно аритметично изчисление, използвайки площта по мониторинговия доклад, посредством което е установил, че нормата не е нарушена.

Избраният подход е законосъобразен, а доводите на касатора в тази насока – неоснователни. Това е така, защото при установяване на максимално допустимия размер на допълнителните търговски площ, които могат да бъдат разположени, законодателят е преценил, че следва да използва общия израз „плаж“, а не някакво по – тясно определено понятие като напр. „концесионна територия“ или „активна плажна площ“, т.е. при установяване липсата/наличието на нарушение меродавна е общата площ на плажа, установена при извършеното измерване. Административнонаказателното производство има санкционен характер и при тълкуването на приложимото право наказващият орган е обвързан от стриктното тълкуване на закона, в това число и относно понятията, използвани в ЗУЧК. Действително, „Голдън бъг“ ЕООД не е концесионер на 3 078 м² плаж, а на 2 536 м² площ по договора за концесия. За съставомерността на деянието – така както е формулирано правилото по чл. 10 ал.8 от ЗУЧК, обаче, размерът на концесионната площ е ирелевантен. След като размерът на разположената допълнителна търговска площ не е надхвърлял допустимите 2% от площта на плажа (3 078 м²) РС законосъобразно е преценил, че НП противоречи на приложимото материално право и следва да бъде отменено.

Настоящият касационен състав не споделя втория основен аргумент за отмяна на НП в обжалваното решение - че идеята на законодателя е най – много 4% от плажа да бъде използвана за търговски цели и след като в случая тази норма не е била надхвърлена, липсва извършено нарушение.

Чл. 10 ал.7 и чл. 10 ал.8 от ЗУЧК уреждат максимално допустимата плащ на различни групи обекти с различно предназначение – 1. за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване и 2. допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7 и то само за обектите за бързо обслужване.

Смисълът на това разграничение е да бъдат ясно обособени основните търговски обекти, които могат да бъдат разположени на плажа като преместваеми обекти - „обекти за спортно – развлекателна дейност“ и „заведения за бързо обслужване“, от една страна  и от друга - допълнително обслужващите ги търговски площи, допустими единствено към преместваемите обекти „заведения за бързо обслужване“. За всяка от двете групи по чл. 10 ал.7 и по чл. 10 ал.8 от ЗУЧК поотделно са определени максимално допустими площи, спрямо общата площ на плажа. Така избраният законодателен подход изключва сумирането на основните и допълнителните търговски площи на плажа и преразпределянето им (по предназначение) съобразно волята на концесионера, стига в крайна сметка да не е надхвърлена границата от общо заета 4 % площ, според приетото от  РС. Ако волята на законодателя беше такава, то той би приел една обща норма, даваща свобода на преценка на концесионера по какъв начин на оползотвори предоставите му 4% търговска площ. В случая, с нормите на чл. 10 ал.7 и чл. 10 ал.8 от ЗУЧК е търсен баланс между основните и допълнителните търговски площи, които могат да бъдат разполагани на плажната ивица и то при отделно съобразяване с ограниченията в двете правни норми. Затова напълно законосъобразно в хода на проверката е бил извършен мониторинг на допълнителните търговски площи.

Като краен резултат касационната жалба е неоснователна.

С оглед на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/29.01.2018 година по н.а.х.д. № 2712/2017 година на Районен съд –  Несебър.

 

Решението е окончателно.

                                   

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: