Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  958                    от 19.05.2016 г. ,               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на трети май две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 647 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Логсървисис Ес Ар И” ООД, ЕИК 175040248, със седалище и гр. София, бул. „България” бл. 102, офис 22, представлявано от К.Г.Х. - управител и адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Андрей Германов“ № 11, БС 2 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2005/17.12.2015 г., издадена от Директора на ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1 , т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект” - комплекс  „Бей вю”, находящ се в гр. Царево, зона Север кв. 71А, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 1 месец. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Ангажират се доказателства във връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването, представя административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото липсват доказателства кога оспорената заповед е връчена на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2005/17.12.2015 г., издадена от Директора на ТД на НАП гр. Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 187 от ЗДДС във връзка с чл. 188 от ЗДДС  е наложена принудителна административна мярка: 1. запечатване на обект – комплекс  „Бей вю”, находящ се в гр. Царево, зона Север кв. 71А, стопанисван от дружеството за срок от един месец; 2. забрана за достъп до обекта - комплекс  „Бей вю”, находящ се в гр. Царево, зона Север кв. 71А, стопанисван от дружеството за срок от един месец; 3. отстраняване на наличните стоки от търговския обект в срок до 7 дни от връчването на заповедта. В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания и се позовава на Наказателно постановление № 2005/17.12.2015 г., с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за установено нарушение по чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ (Наредбата) във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

 При извършена оперативна проверка на процесния търговски обект комплекс „Бей вю“ на 29.08.2015 г. е установено следното: при сравнение на данните от касовия апарат със записите в касовата книга и наличните суми в касата на обекта не е отбелязвана всяка промяна на касовата наличност със съответното записване в момента на извършването й. Установената фактическа наличност е 3 730 лева, разчетната касова наличност от фискалното устройство е 1 179,19 лева. За разликата от 2 550,81 лева в книгата на финансовите отчети не са направени съответните записвания.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка  сер. АА № 0006065/29.08.2015 г. като на дружеството е съставен АУАН № F 178648/ 14.09.2015 г. Съставения  АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква В от ЗДДС. От описаната фактическа обстановка може да се направи извод, че безспорно налице е хипотезата, уредена от законодателя в буква „в” – ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон.

В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В настоящия казус административният орган е приел, че дружеството е нарушило изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) (издадена от министъра на финансите) относно регистрирането на касовата наличност. Според ал. 1 на чл. 33 от Наредбата извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В случая е налице нарушение на ал. 2 от същата правна норма, съгласно която за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Конкретни данни за нарушението се съдържат в протокола за извършена проверка, съставения АУАН и издаденото впоследствие наказателно постановление.

В сезиращата съда жалба с заявено твърдение, че административният орган не е взел предвид обстоятелствата, при които е формирана разликата в касовата наличност и не е обсъдило представените доказателства – възражението на управителя на дружеството вх. № ИТ-00-11048/14.09.2015 г.; разписка № 07000364683978/29.08.2015 г. и протокол от 31.08.2015 г. Съдът намира, че извършеното нарушение, изразяващо се в необсъждане от административния орган на представените доказателства в случая е несъществено, тъй като същите не могат да променят изхода на спора. Дори да се приеме, че представената разписка, издадена от оператор на „Easy pay“ на 29.08.2015 г. в 17.47 часа реално отразява паричен превод липсват каквито и да са доказателства за връзката на тази парична сума със сумата, установена като касова наличност. Представения на л. 17 от делото протокол е частен документ и не може да се цени с оглед достоверността на датата му. Дори обаче да беше възможно, от съдържанието на същия се установява, че получателят на сумата по представена разписка за паричен превод е предал сума в размер на 2500 лева на В.В., упълномощен представител на дружеството на 31.08.2015 г., т.е. два дни след извършената проверка.

Ако се пренебрегнат всички посочени дотук факти (което е недопустимо), съдът намира, че отново ще е налице нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като ще бъде доказана само сума в размер 2 500 лева, а установената разлика е 2 550,81 лева, т.е сумата от 50,81 лева отново остава неотчетена и неописана в касовата книга.

По изложените съображения жалбата на „Логсървисис Ес Ар И ” ООД е  неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед – оставена в сила.

 

Предвид гореизложеното, Административен съд Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата наЛогсървисис Ес Ар И” ООД, ЕИК 175040248, със седалище и гр. София, бул. „България” бл. 102, офис 22, представлявано от К.Г.Х. - управител и адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Андрей Германов“ № 11, БС 2 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2005/17.12.2015 г., издадена от Директора на ТД на НАП Бургас

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: