Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1100 

 

град Бургас, 18.05.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР Х.

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                     ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 642/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Д.Х.К. ***, чрез адвокат П.М. с адрес гр.***, е оспорил решение №189/04.02.2013г. постановено по АНД 4511/2012г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000953/2012г. издадено от началник Областен отдел „Контролна дейност” към Държавна автомобилна инспекция. С наказателното постановление за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министерството на транспорта, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на касатора е наложена глоба в размер на 500лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явяват и не се представляват.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно и предлага да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът в жалбата сам е посочил, че са налице формално признаците на осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението на чл.89,т.4 от Наредба № 33/01.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ. Съобразно тази разпоредба по време на работа водачът задължително следва да представи при поискване на контролните органи удостоверения на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБ за всяко от превозните средства, с които се извършва превоза (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). В санкционната норма на чл.93, ал.2 също изрично се изисква водачът да е в състояние да представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на европейските институции от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Фактите, установени по делото сочат, че превозвачът има заверено копие от лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, който обаче не е бил представен от водача при проверката, в каквато насока са изискванията на закона и на Наредбата. Именно за непредставянето на лиценза е ангажирана отговорността на водача. В това се състои самото нарушение, то е формално, няма съставомерен вредоносен резултат, поради което всички касационни възражения, свързани с приложението на чл.28 от ЗАНН за липса на причинени вредни последици, за липса на неправомерно поведение на водача по време на проверката, за липса на действия от негова страна насочени към препятстване на контролните органи, не обосновават извод за маловажен случай.

Мотивите изложени в решението на районния съд, обосноваващи липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН не се споделят от настоящият състав, което не означава, че такива предпоставки са налице. От една страна не е доказано, че нарушения от този вид са зачестили в района на Бургас, от друга, дори това да е така, това по никакъв начин не оказва влияние на обществена опасност на деянието, която се определя от законодателя, чрез тежестта на предвидената за него санкция, нито оказва влияние спрямо обществената опасност на конкретният деец.

Както беше посочено самото нарушение се състои в това, че лицето не е представило при проверката представеното по-късно заверено копие от лиценз. Необходимостта от такова съставомерно деяние е насочена към дисциплиниране на водачите на МПС, извършващи обществен превоз на пътници и товари, т.е. закона санкционира именно небрежността на водача, представляваща липсва в момента на проверката на заверено копие от такъв лиценз или удостоверение, което означава, че това небрежно отношение не води до възприемане на деянието като маловажно. Отделно от това добросъвестното поведение на водача по време на проверката, изразяващо се в липса на всякакви опити да я осуети или да препятства по някакъв начин контролните органи е адекватното и нормално поведение, което всяко лице в подобна ситуация следва да има. Обратното означава, че лицето освен нарушението свързано с непредставяне на заверено копие от удостоверение или лиценз на Общността би извършило и други нарушения на други нормативни актове, представляващи възпрепятстване или осуетяване на действия на контролен орган по извършване на проверката. Следователно факта, че водачът не е извършил и други нарушения по време на проверката не обосновава извода, че процесното нарушение е маловажно по своя характер.

Не са налице каквито и да е смекчаващи обстоятелства, като се отчита вида и характера на конкретното деяние, които да водят до извода, че извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

            Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №189/04.02.2013г. постановено по АНД 4511/2012г. по описа на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: