РЕШЕНИЕ

 

        № …………….             дата 20 юни 2011 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 30 май 2011 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 641 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ.

Предмет на оспорване е Заповед ДК-10-ЮИР-48/23.09.2010г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е обявен за нищожен Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г., издаден от главен архитект на община Бургас на името на Х.О.Т. за строеж – преустройство на собствен магазин в кафе-еспресо, находящ се на първия етаж на ул.”Антим І” № 13, кв.30, парцел ХІІІ-2233 по плана на ЧГЧ, гр.Бургас.

Заповедта се оспорва от Х.О. Т. и О.Х. Т., като релевираните доводи за отмяна са както за незаконосъобразност на административния акт, така и за неговата нищожност. Считат за неправилно приложен материалния закон, като възразяват, че административният орган не се е съобразил с нормата на чл.312, ал.6, изр. второ от ППЗТСУ (отм.), приложима във връзка с чл.154а, ал.2 от ЗТСУ (отм.), съгласно които не могат да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж ( в случая акт за узаконяване) за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване независимо от допуснатите нарушения и обстоятелства след това. Оспорват се и правните изводи на административния орган, досежно квалифицирането на акта за узаконяване като нищожен административен акт, като възразяват, че сочените от органа нарушения евентуално биха обосновали извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност на акта за узаконяване. Иска се отмяна на заповедта като нищожна по жалбите на двамата жалбоподатели, алтернативно – да се отмени като незаконосъобразна по жалбата на О.Х.Т.. Претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Административният орган – началник на РДНСК Югоизточен район се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата, в частта относно поддържаните основания за нейната нищожност. По отношение жалбата на жалбоподателя О.Т. посочва, че административният орган не е бил уведомен, че той се явява сънаследник на починалата си майка, за да бъде уведомен за издаването на процесната заповед.

Заинтересованата страна Р.М.Е. се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна, като възразява, че с действията си жалбоподателите са завзели общи части на сградата и поддържа становището, че неправилно актът за узаконяване е издаден само на името на жалбоподателя Х.Т. без съгласието на останалите етажни собственици.

Заинтересованата страна главен архитект на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за основателна и пледира за отмяна на оспорваната заповед.

Останалите заинтересовани страни В.М.П. и В.Д.Г. не се явяват и не ангажират становища по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежни страни, засегнати от действието на издадената заповед, като по отношение на жалбоподателя О. Таркчиян следва да се приеме, че е подадена в срок, предвид липсата на данни за уведомяването на този жалбоподател, както и с оглед изявлението на пълномощника на административния орган в същия смисъл. Оспорването на двамата жалбоподатели, досежно инвокираните доводи за нищожност на административния акт, не е ограничено със срок, съгласно нормата на чл.149, ал.5 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установява се по делото, че жалбоподателят Х.Т. е придобил в условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ ½ ид. част от имот - магазин, находящ се в партерния етаж на жилищна сграда в парцел ХІІІ-2233, кв.30 по плана на гр.Бургас, видно от НА № 19/12.06.1992г. От страна на собственика са извършени фактически действия по преустройство на закупения магазин в кафе-еспресо, след което е подадена молба за узаконяване на извършеното преустройство вх. № 14195/21.10.1994г. По молбата се е произнесъл главният архитект на община Бургас, който е издал Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г. за извършеното преустройство, на името на жалбоподателя Х.Т.. Впоследствие, от началника на РДНСК – Бургас е издадено Разрешение за ползване № 37/23.01.2001г., с което е разрешено ползването на узаконения строеж – преустройство на съществуващ магазин в кафе-еспресо, като видно от отбелязването, строежът е бил изграден в съответствие със съгласуваните на 21.10.1994г. проекти от община Бургас и издадения Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г.

Против издадения Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г., до началника на РДНСК – Бургас е подадена жалба от заинтересованите страни Р.Е., В.П. и В.Г., видно от която, лицата са възразили, че при извършване на преустройството са завзети части от общите части на сградата, същото е реализирано без съгласието на етажните собственици, като към момента на извършването му не са били налице изключенията по чл.56, ал.5 и ал.6 от ЗТСУ (отм.). Посочили са, че тези нарушения не са били отчетени от административния орган при издаването на акта за узаконяване, а по своя характер са правно нетърпими, с оглед на което са обосновали искането си да бъде обявена нищожността на издадения акт за узаконяване.

Жалбата е разгледана от началника на РДНСК Югоизточен район, намерена е за допустима и основателна, и по нея е постановена процесната Заповед № ДК-10-ЮИР-48/23.09.2010г., като видно от мотивите на издадения административен акт, органът е приел, че общата РЗП на узаконения обект, надвишава площта на притежаваната собственост, няма представено съгласие на останалите етажни собственици за завзетите общи части на сградата, като в тази връзка е намерил за нарушена нормата на чл.312, ал.2 и ал.3 от ППЗТСУ (отм.), като е посочил, че не са налице изключенията, регламентирани в разпоредбата на чл.56, ал.5 и ал.6 от ЗТСУ (отм.). При тези фактически основания е преценил, че актът за узаконяване е издаден в нарушение на императивни материалноправни норми, с което е допуснат непреодолим порок, който е толкова съществен и тежък, че последиците му са правно нетърпими до степен на нищожност, поради което и на основание чл.56, ал.3, ал.5 и ал.6 от ЗТСУ, чл.313 от ППЗТСУ, чл.149, ал.5 от АПК, във вр. с чл.216, ал.2, във вр. с ал.1, чл.213, във вр. с § 184, ал.10 от ПР на ЗИД на ЗУТ, издал процесната Заповед № ДК-10-ЮИР-48/23.09.2010г., с която обявил за нищожен издадения Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г., издаден от главния архитект на община Бургас.

Постановената заповед е абсолютно незаконосъобразна.

При издаването на административния акт началникът на РДНСК Югоизточен район е нарушил императивни правни норми – чл.154а, ал.2 от ЗТСУ (отм.), респ. сега действащата норма на чл.156, изр. последно от ЗУТ и е процедирал в разрез със закрепения  в тях основен правен принцип на стабилитет на влезлите в сила разрешения за строеж, на които е приравнен и актът за узаконяване и правната невъзможност да бъдат отменени след влизането им в сила, дори и на основания за твърдяна тяхна нищожност. Напълно неприемлив и лишен от всякаква законова опора е начинът, по който е действал административния орган, който разколебава  не само гражданския оборот, но и компрометира стабилността и предвидимостта в обществените отношения, свързани с инвестиционния процес в строителството.

Отделен е въпросът, че изводът на административния орган за нищожност на издадения Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г. е напълно необоснован и всички изложени от него фактически доводи и основания в тази насока по никакъв начин не обосновават извод за нищожност на акта за узаконяване. Следва само да се отбележи, че възприетият като толкова съществен и тежък порок на акта за узаконяване, свързан с констатираното евентуално завземане на части от общите части на сградата при извършване на процесната преустройство, няма за последица правна нетърпимост, обосноваваща нищожност на това сочено основание. Правна нетърпимост е налице, когато административен акт с определено съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Конкретния случай определено не е такъв – издаден е акт за узаконяване по реда на редовно развила се процедура по ЗТСУ (отм.) и дори и този акт да страда от твъряните пороци, същите евентуално биха могли да обосноват извод за неговата незаконосъобразност, но в никакъв случай не водят до нищожност.                  

   Неясно и смущаващо е поради каква причина не е зачетено действието на издадения от същия този орган Разрешение за ползване № 37/23.01.2001г. на процесния строеж – преустройство на съществуващ магазин в кафе-еспресо. В тази връзка, основателни са възраженията на жалбоподателите, че след момента на реализиране на строителството, правното действие на издаденото за него разрешение за строеж, на което е приравнен и актът за узаконяване, е вече изчерпано, а продължава да съществува само като документ, удостоверяващ разрешаването на строежа. Съответствието на реализираното строителство с одобрените строителни книжа (в случая – съгласуваните проекти) се удостоверява именно с въвеждането в експлоатация на строежа, за което е издадено Разрешение за ползване № 37/23.01.2001г. След като е издадено това разрешение, не е налице никаква правна възможност да се провежда контрол за законосъобразност на издадения акт за узаконяване, поради което административният орган е процедирал по една недопустима жалба, която само на това основание е следвало да бъде отхвърлена, дори и при наведени доводи за нищожност – както се посочи по-горе в мотивите неотменяемостта не е обвързана с разграничение на пороците, водещи до незаконосъобразност или нищожност на акта за узаконяване.

На основание изложените мотиви, безпредметно се явява обсъждането по същество на констатираните от административния орган нарушения на материалния закон, подведени под хипотезата на чл.313 от ППЗТСУ и анализирани в контекста на чл.56, ал.3, ал.5 и ал.6 от ЗТСУ.

Оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да се отмени, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателя Х.Т. следва да бъдат заплатени направените от него разноски по делото в размер на 250 лв., както и в полза на жалбоподателя О.Т. следва да бъдат заплатени разноски в размер на 250 лв.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮИР-48/23.09.2010г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отменен като нищожен Акт за узаконяване № 350/27.10.1994г., издаден от главния архитект на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА РДНСК Югоизточен район, гр.Бургас, бул.”Стефан Стамболов” № 120, ет.5 да заплати на Х.О.Т. ***, с ЕГН ********** сумата от 250 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА РДНСК Югоизточен район, гр.Бургас, бул.”Стефан Стамболов” № 120, ет.5 да заплати на О.Х.Т. ***0, с ЕГН ********** сумата от 250 лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: