Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  442

 

гр. Бургас, 14 март  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С.К. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 63/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПРОЕКТ СТРОЙ” ООД, гр. Бургас, представлявано от П.Н., чрез процесуален представител адвокат М., против Решение №1742/11.02.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3327 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е изменено наказателно постановление № 02-000030/01.06.2015 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”, Бургас с което на „ПРОЕКТ СТРОЙ” ООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция, в размер на 2500 лева, като този размер е намален на 1500 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Заявява, че нито в хода на административнонаказателното, нито в съдебното производство е доказан фактът на извършено нарушение. Посочва, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на трудово правоотношение между него и работника не са подкрепени от събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си юрисконсулт Г., намира оспорването на неоснователно. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, тъй като е постановено при правилно приложение на закона.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да измени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението, за което е наложена санкция, е доказано по несъмнен начин. Преценил е обаче, че размерът на наказанието е явно несправедлив, като е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и затова е намалил размера на имуществената санкция към минимума, предвиден от закона.

Настоящият състав на съда счита, че преценката за доказана съставомерност на нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция, е незаконосъобразна.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене са били установени следните факти:

На 17.03.2015 г. инспектори от инспекция на труда Бургас са извършили проверка на строителен обект в жилищна сграда с обособени три еднофамилни жилища и домови отклонения, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.820.1028 по Кадастралната карта на гр. Бургас, кв. Сарафово. Строителството е извършвано от „ПРОЕКТ СТРОЙ” ООД. В хода на проверката е бил съставен списък на работещите на обекта, в който списък под № 11 е вписан А.А.С., с посочена длъжност – „общ работник”. С призовка управителят на дружеството е бил поканен да се яви на 20.03.2015 г. в Инспекция по труда Бургас, за да представи документи, които е следвало да удостоверят спазване на трудовото законодателство – трудови досиета на работещите в обекта, уведомления за трудови договори до ТД на НАП, правила за вътрешен трудов ред, книги за проведени инструктажи, присъствени форми, ведомости за заплати и други.

В изпълнение на това указание са били представени извадки от книгите за проведен инструктаж, както и договор за извършване на услуга с личен труд № 3/10.03.2015 г., сключен между касатора и А.А.С.. Според този договор, С. се е задължил да извърши монтаж на арматурна заготовка на строителни обекти на „ПРОЕКТ СТРОЙ” ООД – жилищни сгради в кв. Сарафово за периода 10.03.2015г-30.05.2015 г. С договора е било уговорено и заплащане на еднократно възнаграждение, в размер на 400 лева, след приемане на извършената работа с протокол.

На 30.03.2015 г. е бил съставен АУАН, с който е установен факт на полагане на труд от А.А. С., като „монтажник на арматурни заготовки” на строеж, извършван от „ПРОЕКТ СТРОЙ” ООД на 17.03.2015 г., без отношенията по предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения посредством сключване на трудов договор в писмена форма с лицето, което полага труда.

Срещу АУАН е било подадено възражение от касатора, с което същият посочва, че между него и С. не съществуват трудови а облигационни отношения, възникнали по силата на представения договор за полагане на личен труд.

На 01.06.2015 г. е било издадено наказателно постановление, в което са изложени факти, идентични с констатираните в АУАН, преценено е извършено нарушение по чл. 414, ал.3 във вр. с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда и е наложена санкция.

С жалбата против това наказателно постановление касаторът, като е поддържал тезата, застъпена в хода на административнонаказателното производство, е представил и констативен протокол от 05.06.2015 г., удостоверяващ приемане на извършената от С. работа, по силата на договор за полагане на личен труд.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е била разпитана С.М.- актосъставител. В показанията си същата е посочила, че по време на извършване на проверката А. С. е работел като монтажник (връзвал е арматура за изливане на плоча). Справката, която е била изготвена по време на проверката, е била попълнена от самите работници, а що се касае до работното време същите обяснили, че работят всеки ден, тъй като имали срок за издаване на обекта. Актосъставителят потвърждава и обстоятелството, че договор № 3/10.03.2015 г. е бил представен на инспекторите от касатора при извършване на документалната проверка.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че без съмнение трудът, полаган от С. на 17.03.2015 г., е бил такъв по трудово правоотношение. Аргументирал се е с обстоятелството, че представеният договор е частен документ, който не се ползва с материалнодоказателствена сила, както и че работата е била извършвана от работника за сметка на касатора, а не на свой риск така, както сочи разпоредбата на чл. 258 ЗЗД. Обобщил е, че всички обстоятелства, установени от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства водят до извод, че дружеството-касатор не е сключил трудов договор в писмена форма с А. С., който е престирал труд като „монтажник на арматурни заготовки” макар да е било длъжно да го стори. Поради това съдът е намерил, че нарушението е доказано по категоричен начин, но е намалил размера на наложената санкция, тъй като според него наказващият орган не е представил доказателства, които да обосноват определения от него по-висок размер на санкцията.

Както бе посочено по-горе, съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като от събраните в хода на административнонаказателното производство и в хода на съдебното производство доказателства не може с категоричност да се твърди, че работата, извършвана от А. С. на 17.03.2015 г. е такава по трудово правоотношение.

На първо място, следва да се отбележи, че трудовото правоотношение се характеризира с периодично полагане на труд при определени условия, включващи място на работа, времетраене на работен ден, времетраене на почивки, отпуски и периодично заплащане на трудово възнаграждение за положения труд.

В случая наказващият орган е доказал единствено факта, че на 17.03.2015 г. А. С. е работел на обекта, изпълняван от касатора, без обаче да е ангажирал доказателства, че работата е извършвана съобразно посочените по-горе характеристики на трудовото правоотношение. В представената справка, изготвена по време на проверката, лицето е отбелязало, че извършва работа като общ работник. Същевременно с наказателното постановление е прието, че същият е осъществявал дейности характерни за длъжност „монтажник на арматурни заготовки”.

Тук съдът отбелязва, че подобни задължения са предвидени и с представения от касатор договор за полагане на личен труд, в който  изрично е указан предмет, срок на действие, начин на извършване на работа, място на извършване на работа и начин на плащане – еднократно. Остава неясно, защо наказващият орган приема, че трудовия договоре следвало да бъде сключен за длъжността „монтажник на арматурни заготовки”, а не „общ работник“, както е указал работещия в справката.

Дори да се приеме тезата на първоинстанционния съд, че договора за личен труд не доказва по категоричен начин, предвид липсата на материалнодоказателствена сила, наличието на облигационни отношения между страните, то останалите доказателства не могат да предпоставят и извод за наличие на трудови правоотношения, за които не е бил сключен трудов договор. Такъв извод не може да бъде направен и при отчитане на показанията на актосъставителя.

Във всички случаи е налице съмнение, което не може да бъде преодоляно чрез предположения.

Както вече бе посочено, наказващият орган е следвало да ангажира доказателства, че А. С. полага труд, който се характеризира с всички основни елементи на трудовото правоотношение, каквито доказателства в случая не са налице. Затова следва да бъде отменено съдебното решение, а по същество и наказателното постановление.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1742/11.02.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3327 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-000030/01.06.2015 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”, Бургас с което на „ПРОЕКТ СТРОЙ” ООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2500 лева, като този размер е намален на 1500 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: