Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   871  от   22.05.2015г.    град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 63 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 216, ал. 6 във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.Н.Д. *** и съдебен адрес гр.***против Заповед № ДК-10-ЮИР-55/12.12.2013г., издадена от Началника на РДНСК ЮИР Бургас, с която се „отменя като незаконосъобразен издадения от Главния архитект на Община Бургас Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. за „Гараж с размери 10/3,70м.” находящ се в УПИ VІІ-1125, кв.43 по плана на зона „Г”, ж.р. „Меден Рудник”, гр. Бургас, издаден на С.Н.Д.”. Заявено е твърдение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. Иска се от съда обжалвания административен акт да бъде отменен изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М. А. от БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответната страна – Началник на РДНСК ЮИР чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. А., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й, иска от съда да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Главен архитект на Община Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ст.Д. претендира отмяна на процесната заповед като излага мотиви в тази насока.

Заинтересованата страна Г.Д.Д., редовно призована, явява се лично.

Заинтересованите страни   Н.П.Д. и Н.П.Н., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Д. е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С нотариален акт № 104/15.06.1988г. Н.П.Н. дарява на своя син П. Н.Д. „300/885 кв.м. идеални части незастроено дворно място, образуващо цялото парцел VІІ-1125 в квартал 43 по плана на гр.Бургас, ж.р. „М.Рудник”, който е бивш парцел Х в бивш квартал 41 по стария план на района, при граници на парцел VІІ: ул.”Петрова нива”, парцел VІІІ-1126 на Иванка Иванова и др. И парцел VІ-1145 на Н.Н. и др.; урегулиран парцел VІІ съдържащ 885кв.м.; заедно с припадащото се право на строеж върху дареното дворно място.”

Видно от скица № 414/26.10.1989г., на 10.11.1989г. специалист „ТСУ” при Общински народен съвет гр. Бургас, кметство „Възраждане” е поставил резолюция „Разрешение за разработка на проект за надстройка с втори жилищен етаж и пристройка на 2 етажа към съществуващата жил. сграда в парцел  VІІ-кв.43 по ЗРП на зона Г к/с М.Рудник” Върху същата скица е изписан ръкописно текста „Съгласен със застройката: П. Н.Д.” и е поставен подпис до името.

С нотариален акт № 113/24.06.1988г. Н.П.Н. и Ивана Бойчева Найденова даряват на своя син С.Н.Д. „собствените си 580 кв.м.ид.ч. дворно място съставляващи част от самостоятелен урегулиран парцел VІІ-1125 в кв.43 по плана на гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бивш парцел Х в бивш квартал 41 по плана на града, с общо пространство от 880 кв.м., при общи граници: ул.”Въстаническа”, улица „Петрова нива”, п-л VІІІ-1126 и п-л Х-1146, заедно със собствената си двуетажна масивна жилищна сграда, построена в средната част на парцела с вход от към ул.”Въстаническа”, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж на 102,68 кв.м.

С молба – декларация № 94-С-142/26.01.2004г. С.Д. е поискал узаконяване на изграден без разрешение за строеж гараж, като е декларирал, че изграждането е реализирано в периода юли 2000г. – май 2001г.

С констативен акт № 91/01.03.2004г. служители при техническа служба на ТД „Възраждане”, Община Бургас са констатирали изграждането на свободно разположен гараж, намиращ се в ж.р. Меден рудник, кв. 43, УПИ VІІ -1125, собственост на С.Н.Д., без одобрени проекти и без строително разрешение. Гаражът представлявал масивна постройка с размери 3,70/10 м и височина 2,10 м; с покрив бетонна плоча с дебелина 12 см. Този констативен акт, установяващ незаконен строеж по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е послужил като основание за започване на административно производство за забрана на ползването на строежа. Към датата на проверката гаражът е завършен. Видно от Акт за резултатите от обявяване на констативен акт № 91/01.03.2004г., съставен на 18.06.2004г., Н. не е направил възражение.

С писмо изх. № 94-С-142/23.06.2004г., Главният архитект на ТД ”Възраждане” Община Бургас е уведомил Н., че следва в двумесечен срок от получаване на писмото да представи необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ.

Н. е подал молба вх.№ 94-С-882/24.08.2004г. за акт за узаконяване до ТД ”Възраждане” Община Бургас.

Със Заповед № 429/24.10.2004г., Началникът на сектор „Строителен контрол” при РДНСК Бургас е прекратил административното производство по забрана ползването на незаконно изградения гараж, образувано с констативен акт № 91/01.03.2004г.

С Протокол – решение № 46/07.12.2005г. Експертния съвет по устройство на територията при Община Бургас предлага Главния архитект да одобри проекта за обект „Заснемане за узаконяване на гараж в УПИ VІІ-1125, кв.43 по плана на зона „Г”, ж.р. „Меден рудник”, като акта за узаконяване да се издаде на името на съсобствениците на УПИ. Процесният Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. е издаден на името на С.Н.Д.. За издаването на същия Н. е уведомен на 27.12.2005г. и видно от акт за резултатите от обявяване по реда на чл. 149 от ЗУТ, не са постъпили възражения.

С молба вх.№ 94-00-20985/13.09.2012г. Г.Д.Д. е сезирала директора на ТД „Възраждане” с искане за проверка законността на процесния гараж. В молбата Д. посочва, че тя е съсобственик на имота заедно със С.Д. и не е давала съгласие за строеж на гараж в имота. По делото е представено удостоверение за наследници на П. Н.Д., от което се установява, че наследници на същия са съпругата му Г.Д.Д. и синът му Н.П.Д.. Налична е и скица на поземлен имот № 45685/01.12.2011г., издадена от СГКК – гр. Бургас, от която се установява, че поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 и административен адрес гр. *** е собственост на Н.П.Н., П. Н.Д. и С.Н.Д.. Във връзка с представената молба, с писмо 94-00-20985/ 03.10.2012г. ТД „Възраждане” е изискало от съсобствениците Г.Д. и С.Д. представянето на необходимите документи, удостоверяващи собствеността им към времето на провеждане на процедурата по узаконяване и към момента на получаване на писмото. Впоследствие са предприети действия за връчване на Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. на Г.Д.Д., Н.П.Д. и Н.П.Д., като видно от приложените доказателства, същите са го получили на 01.02.2013г. С.Д. отново е уведомен за акта за узаконяване, но същият не е намерен при посещение за връчване на съобщението. В законоустановения срок Г.Д. е представила възражение  вх.№ ЮИР-Б-35-00-134/07.02.2013г. срещу така издадения акт за узаконяване, като излага мотиви в тази връзка.

С писмо изх. № ЮИР-Б-35-00-128/07.02.2013г., Началникът на РДНСК ЮИР уведомява Г.Д. *** за започналото производство по оспорване на Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. С писмо изх. №94-00-20985/4/12.08.2013г. на ТД „Възраждане” до РО НСК Бургас преписката е предоставена на административния орган и е посочено, че „съставения акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. е некоректен, тъй като в него за възложители не са указани всички съсобственици в УПИ и е в нарушение на ЗУТ и т.47 на протокол –решение № 46/07.12.2005г. на ЕСУТ при Община Бургас”.

При приключване на административното производство Началникът на РДНСК ЮИР Бургас е издал Заповед № ДК-10-ЮИР-55/12.12.2013г., издадена от началника на РДНСК ЮИР Бургас, с която се „отменя като незаконосъобразен издадения от главния архитект на Община Бургас Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. за „Гараж с размери 10/3,70м.” находящ се в УПИ VІІ-1125, кв.43 по плана на зона „Г”, ж.р. „Меден Рудник”, гр. Бургас, издаден на С.Н.Д..

Недоволен от така постановената заповед, С.Д. оспорва същата в настоящото производство с аргументи, че същата противоречи на приложимия материален закон.

 

При извършената проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е постановена от компетентен орган,  в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми.

Не се спори между страните, че поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 и административен адрес гр. ***. Спорно е дали е допустимо узаконяване на незаконно изграден строеж – гараж без съгласието на всички съсобственици.

Съгласно чл. 216, ал.1 от ЗУТ не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред няколко вида административни актове, сред които и разрешенията за строеж заедно със съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. Същите могат да се оспорят пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, които се произнасят с мотивиран заповед по основателността на подадена жалба след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. По своята правна природа актът за узаконяване замества разрешението за строеж, поради което за същия са приложили нормативните правила, касаещи разрешението за строеж. В тази връзка съдът приема, че оспорената заповед на началника на РДНСК Югоизточен район е издадена от административен орган с териториална, материална компетентност и такава по степен.

 

 

 

 

Обжалваният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания за неговото издаване. При постановяването му са били спазени установените административнопроизводствени правила. Жалбата на заинтересованото лице до началника на РДНСК ЮИР е била подадена при спазване на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ЗУТ и след преценка за нейната допустимост, административния орган е разгледал същата по същество.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно датата, на която е подадена жалбата на Д. до Началника на РДНСК ЮИР Бургас. На лист 20 от делото е възражението на Д. срещу процесния акт за узаконяване, като безспорно същото е регистрирано на 07.02.2013г. в деловодството на РДНСК ЮИР Бургас, т.е. в срока определен й съгласно уведомително писмо изх. № 94-00-20985/ 2/28.01.2013г., получено от Д. на 01.07.2013г. в съдебно заседание на 22.04.2014г. процесуалния представител на ответника е направил уточнение, че с жалба вх.№ ЮИР-Б-35-01-372/12.11.2013г. Д. е изразила недоволство от забавяне на произнасянето на Началника на РДНСК ЮИР по направените от нея възражения. От друга страна, извод за срочността, респ. допустимостта на жалбата съдът прави и от писмо изх.№ ЮИР-Б-35-00-128/07.02.2013г., с което Началникът на РДНСК ЮИР уведомява Г.Д. *** за започналото производство по оспорване на Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. Неоснователно е и релевираното възражение, че Началникът на РДНСК ЮИР не е извършил проверка по допустимостта на жалбата на Д., след като от съдържанието на оспорената заповед се установява безспорно, че такава проверка е извършена.

На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че Д. е възразила въобще относно изграждането на гаража, предмет на Акт за узаконяване № 47/21.12.2005г., а не е поискала узаконяването на гаража на името на всички съсобственици, както се сочи в жалбата. Липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че Д. многократно е възразявала срещу строежа на гаража по време на извършването му – напротив, единственото доказателство в писмена форма за това е молба вх.№ 94-00-20985/13.09.2012г., с която  Г.Д.Д. е сезирала директора на ТД „Възраждане” с искане за проверка законността на процесния гараж.

Направеното оплакване, че процесния гараж е строен през 2002г. със съгласието на покойния съпруг на Г.Д. не се доказа в хода на съдебното производство. От представената по делото скица № 414/26.10.1989г., се установява, че е положен ръкописен текст „Съгласен със застройката: П. Н.Д.” и е поставен подпис до името. От текста на разрешението на общинския служител върху същата скица не може да се направи индиция, че се разрешава строителство на гараж.

Липсват каквито и да са други доказателства относно момента, в който Д. е узнала за узаконяването на гаража, освен представеното уведомително писмо изх. № 94-00-20985/2/28.01.2013г. Макар Д. да твърди, че подобно уведомяване на Д. да се е осъществило много по–рано, същият не подкрепя твърдението си със съответните доказателства.

В подкрепа на законосъобразността на оспорената заповед е и факта, че самият административен орган е признал некоректността на процесния акт за узаконяване, доказателство за което е писмо изх.№ 94-00-20985/4/12.08.2013г.  на ТД „Възраждане” до РО НСК Бургас.

Като съобрази така изложените мотиви, съдът стигна до извода, че атакуваната заповед е законосъобразна и следва да се остави в сила, а сезиращата жалба като неоснователна и недоказана да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от ответника. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д. *** и съдебен адрес гр.***против Заповед № ДК-10-ЮИР-55/12.12.2013г., издадена от Началника на РДНСК ЮИР Бургас.

ОСЪЖДА С.Н.Д. *** и съдебен адрес гр.*** да заплати на РДНСК ЮИР Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: