Р Е Ш Е Н И Е

 

       872                                      11.05.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 638 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от „Прима 2000 - заложна къща“ ЕООД, ЕИК102648598, гр. Бургас против Решение № 117 от 29.01.2016г., постановено по НАХД № 5752 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г., с което е потвърдено Наказателно постановление № К-036822 от 13.09.2015г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на „Прима 2000-заложна къща“ ЕООД за нарушение по чл.47, ал.1, т.8 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.204 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева и за нарушение по чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, на основание чл.204 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът „Прима 2000-заложна къща“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията Комисията за защита на потребителите, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че нарушенията са безспорно установени въз основа на представените писмени доказателства, правилно са квалифицирани от наказващия орган, като е приложена правилната санкционна норма, а доколкото наложеният размер на глобата е близък до минималния, съдът е приел, че не следва да бъде коригиран. Според съда констатираните нарушения не съставляват маловажен случай, доколкото нарушената норма охранява интересите на потребителите, и не случайно изискванията към сключваните договори са многобройни и детайлни, скрепени с високи санкции.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка са направени задълбочени и обосновани изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Съдържащите в касационната жалба възражения са изцяло неоснователни и недоказани, обсъдени са от първоинстанционния съд, изложени са мотиви за тяхната неоснователност. Напълно се споделят изводите на районния съд за накърняване правата на потребителите чрез непредоставяне на същите информация за правото на отказ, като изложените в касационната жалба възражения в подкрепа на обратното становище са необосновани.

Не се споделя твърдението на касатора, че в АУАН няма посочена дата на извършване на нарушението. В конкретния случай е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл.47, ал.1, т.8 и т.12 от ЗЗП. Нарушението се изразява в това, че дружеството, не е предоставило по ясен и разбираме начин информация относно правото на отказ от договора и напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба. Това нарушение се осъществява чрез бездействие и когато началната дата на периода на бездействие може безспорно да се установи, тя се посочва в АУАН и НП, а в противен случай се посочва като дата на нарушението датата, на която нарушението е констатирано, тъй като и към тази дата нарушителя бездейства при наличие на законово задължение за конкретно действие. Няма противоречие в АУАН и НП, че нарушението е констатирано на 23.03.2015г. в гр. София при извършена проверка, когато е установено, че търговеца не предоставя горепосочената информация на своята интернет страница. Следователно АУАН и НП съдържат задължителния реквизит дата на извършване на нарушението и това е датата когато нарушението е констатирано. След като датата, на която е констатирано бездействието е посочена в АУАН и в НП, същите не страдат от липса на задължителни по закон реквизити, нито пък съдържат противоречиви твърдения относно датата на нарушението.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и наведените от касатора доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при обсъждането на доказателствата. От съдържанието на обжалвания съдебен акт се установява, че първостепенният съд е обсъдил всички възражения на оспорващия, поради което това възражението на касатора се определя от настоящият състав като неоснователно.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 29.01.2016г., постановено по НАХД № 5752 по описа на Районен съд – Бургас за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  2.