Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1055              15 юни 2015   година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав в публично заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно  дело  номер 638  по описа за  2015 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на  чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Софийски университет Свети Климент Охридски” с ЕИК по Булстат 000670680, със седалище и адрес на управление –гр. София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано от проф.дин И. И. Д. против Заповед №8-Z-781 от 16.05.2014 година на кмета на Община Созопол, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж „Бунгало”, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.320   по КК на гр. Черноморец.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и твърди,  че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, моли за нейната отмяна. Излага подробни съображения. Твърди, че процесното бунгало и цялата материална база на университета са държавна собственост. Твърди още, че бунгалото представлява временен строеж- дървена конструкция върху бетонов фундамент. Ангажира доказателства, вкл. и извършването на съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Созопол, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представя административната преписка.

          Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените в закона форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

           Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение №3506 от 30.03.2015 година, постановено по адм. дело №1618/2015 година, ВАС е отменил Решение №2163 от 12.12.2014 година, постановено по адм. дело №1363/2014 година по описа на Административен съд-Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания, които съобразно нормата на чл.224 АПК са задължителни за настоящата инстанция.

           Видно от представените в административната преписка доказателства, с констативни актове №66 от 17.12.2013 година и №67 от същата дата/л.23-27 от делото/, съставени при проверка от служители на Община Созопол, на строеж, представляващ „Бунгало”, находящ се в поземлени имоти с идентификатори  81178.5.306 и 81178.5.320, в местността „Таласакра”, в землището на гр. Черноморец е установено, че е изграден незаконен строеж-бунгало, в местността „Таласакра”, в поземлени имоти с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.320, в землището на гр. Черноморец, с приблизителни размери 18.00 м/10.00 м, 8.00/28.00 м и височина 3.50 м, върху бетонов фундамент по цялата си площ, захранен с ел. енергия. Строежът е изграден в периода 1980 г.-1986 г. без строителни книжа, върху имот, за който няма изработен подробен устройствен план и е земеделска земя, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ.

          Установено е още, че строежът е собственост на Софийски университет „Свети Климент Охридски”.

          Констативните актове са съставени от длъжностни лица при Община Созопол в отсъствие на жалбоподателя, но са му връчени с писмо, рег.№4-21-00-1 от 02.01.2014 година, на 10.02.2014 година, видно от известие за доставяне /л.22 от делото/. В срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ/ ДВ, бр.82/2012 г./ жалбоподателят е депозирал възражение срещу констативните актове, което не уважено от административния орган.

Въз основа на така установените факти е издадена Заповед №8-Z-781 от 16.05.2014 година на кмета на Община Созопол, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж „Бунгало”, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.320   по КК на гр. Черноморец, собственост на жалбоподателя, която е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

           На първо място, заповедта е издадена от компетентен орган- кмета на Община Созопол, съобразно нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

         На второ място, същата е издадена и в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставени са констативни актове №66 и 67 от 17.12.2013 година, с които е установено незаконното строителство, осъществено без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и в нарушение на действащия ПУП, без да е променено предназначението на земята.

           На трето място, обаче заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Безспорно по делото се установява, че е изградено бунгало, което представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ,  без изискуемите строителни книжа в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ. Липсата на строителни книжа е констатирано и от вещото лице, видно от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, приета без възражение. Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ.

От заключението на вещото лице се установява, че процесната сграда, представлява строеж- сезонен обект, бивша столова с кухня, който се ползва за склад. Бунгалото е построено върху бетонов, хоризонтиращ фундамент, метална конструкция, стените са с етернитови панели с изолация, с двускатен покрив, покрит с профилна ламарина.Постройката е водоснабдена, канализирана и електрифицирана и е построена преди 1987 година. Не представлява нито временен строеж, съобразно чл.49, 50 и 54 ЗУТ, нито преместваем обект, както твърди жалбоподателя.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно извършване на строителство без одобрени строителни книжа.

Безспорно се установява, че процесната постройка е изградена без строителни книжа, одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без предвиждане в действащ ПУП.

Съдът намира обаче, че бунгалото попада в изключителната хипотеза на §16, ал.1 ПР ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да е търпим строежът съобразно цитираната разпоредба следва да са налице кумулативни предвидените в нормата предпоставки, а именно: строежът да е построен до 7 април 1987 г. и  за него да няма строителни книжа, но да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Търпимостта на незаконен строеж е императивна материалноправна пречка за издаването на заповед за премахването му и е включена в служебната проверка на законосъобразността й. Статутът на търпим строеж възниква по силата на закона и при кумулативното наличие на материалноправните условия, предвидени в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ.

В конкретния случай са налице тези предпоставки, поради което строежът следва да се определи като търпим и затова неподлежащ на премахване и забрана за ползване.

В заключението на вещото лице се сочи, че бунгалото е построено преди 1987 г. Данните от констативните актове сочат, че бунгалото е построено в периода 1980 г.-1986 г. А от разпита на свидетеля се установява, че базата, част от която е процесното бунгало, е открита през юни 1982 година. Следвателно е налице първата предвидена в нормата на §16, ал.1 ПР ЗУТ предпоставка строежът да е построен преди 07.04.1987 г.

Налице е и втората кумулативна предпоставка, предвидена в цитираната разпоредба. Както бе посочено по-горе в изложението безспорно процесното бунгало е изградено без строителни книжа и строежът е търпим съобразно правилата и нормативите, действали по време на извършването му. По делото са налични доказателства за предоставяне на терена по действащата тогава нормативна уредба за целево изграждане на Морски научно-учебен комплекс на Софийския университет и на Московския университет- решение на комисията за земята/л. 20 от делото/ и визи за проектиране на този комплекс /л.56 и 57 от делото/. Тези доказателства сочат на процедура за предоставяне на земеделска земя за извършване на определен вид строежи и определяне на окончателна строителна площадка, съобразно Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата/ отм. ДВ, бр.35/1996 г. в сила от  27.04.1996 г./ и Правилника за неговото прилагане/отм. ДВ, бр.84/1996 г., в сила от 07.10.1996 г./, които са били в сила към момента на извършване на строежа на бунгалото. В тази връзка е представен и платежен документ/л.15 от адм. дело №1618/2015 г. на ВАС/. Всички тези доказателства сочат на  приключила процедура по промяна на предназначението на земята. Документите касаят процедура от посочения подзаконов нормативен акт, която дава възможност за осъществяване на строителство при определени в този нормативен акт условия. В този смисъл е и тълкуването в цитираното отменително Решение №3506 от 30.03.2015 година, постановено по адм. дело №1618/2015 година по описа на ВАС.

По тези съображения, съдът намира, че в процесния случай, независимо, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2ЗУТ, същият е търпим съобразно нормата на §16, ал.1 ПР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, затова оспореният административен акт, като издаден в противоречие с материалния закон следва да се отмени.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима държавна такса и 350.00/триста и петдесет/ лева-възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

  ОТМЕНЯ Заповед №8-Z-781 от 16.05.2014 година на кмета на Община Созопол, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, на Софийски университет Свети Климент Охридски” с ЕИК по Булстат 000670680, със седалище и адрес на управление –гр. София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано от проф.дин И. И. Д. е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж „Бунгало”, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.320  по КК на гр. Черноморец.

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на Софийски университет Свети Климент Охридски” с ЕИК по Булстат 000670680, със седалище и адрес на управление –гр. София, бул. „Цар Освободител” №15, представлявано от проф.дин И. И. Д. разноски в размер на 400.00/четиристотин/ лева.

             Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                                  

                                                            СЪДИЯ :