Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№881                                   09.05.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                      VІІ-ми състав

на двадесет и четвърти април                     две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

    Председател:Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 637 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на С.Х.З., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора - Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение в размер на 15`000лв., за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор“, вследствие на изтезание или нечовешко и нехуманно отношение, изразено в недостатъчна жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето в затвора в гр.Бургас, за периода от 15.08.2015г. до 01.10.2017г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателно изплащане. Претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът З. твърди, че спрямо него е осъществено изтезание или нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в бездействие на затворническата администрация, а именно: лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, осветление, проветряване, условия за двигателна активност и др. Подробно описва от фактическа страна основанията за реализиране на исковата претенция. Позовава се на докладите на Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 2012г. и 2014г., публикувани на интернет-страницата на МП, от които се установява наличието на твърдените лоши условия в Затвора - Бургас. Прави преглед на приложимата национална правна уредба, съответните норми от международното право, решения на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и такива на Върховния административен съд (ВАС), по сходни казуси. В съдебно заседание ищецът, лично и чрез редовно упълномощения адвокат Д.Г. ***, поддържа исковата молба на основанията, изложени в нея. Не ангажира доказателства.

Ответникът – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор от 02.04.2018г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодор Чанев, изразява становище за допустимост на исковата молба, но оспорва предявения иск по основание и размер, ведно със законната лихва. Счита, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН, тъй като исковата молба съдържа обобщени и декларативни изявления относно лошите условия в Затвора - Бургас, но липсва един от елементите на фактическия състав – дали са претърпени вреди и налице ли е причинна връзка. Според ответника от представените от него доказателства се установява, че към ищеца се подхожда законосъобразно при пребиваването му в затвора. По отношение на минималната жилищна площ на един лишен от свобода, която не може да е по-малко от 4кв.м., както и ползването на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения заявява, че приложението на нормите въвеждащи тези изисквания е било отложено от законодателя, поради което те не са били задължителни към момента на исковата претенция. Заявява, че след последния доклад на КПИ през 2015г. е било проведено последващо посещение от експерти на комитета на 06.10.2017г., при което е дадена положителна оценка по подобряване условията в някои от затворите. Признава, че липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да създаде известен дискомфорт и неудобства на задържаните лица, но счита, че техния интензитет не е такъв, за да бъдат квалифицирани като причинено страдание и унижение на достойнството. Иска от съда да отхвърли исковата молба като недоказана и претендира присъждане  на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му по част от съображенията, изложени от ответника в отговора на исковата молба.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора - Бургас, които са в йерархична зависимост за процесния период с ответника ГДИН. Оплакванията са, както следва:

Ищецът е осъден на доживотен затвор и към предявяването на иска е изтърпял ефективно над 23 години в Затвора - Бургас, като е пребивавал в няколко помещения, находящи се в различни етажи и коридори в корпуса на затвора. Твърди, че през м.август 2015г. бил настанен в ІХ-та група на пети етаж, килия №504. Помещението било с площ от 24кв.м. и се обитавало от 21 човека. Леглата били на три етажа, без маса и столове. Имало два неотваряеми прозореца, през които нямало достатъчен достъп на дневна светлина и на свеж въздух, защото непосредствено пред прозорците били поставени легла. Осветлението се състояло от две електрически крушки, излъчващи слаба светлина. В помещението не бил обособен санитарен възел и за естествените си нужди затворниците използвали пластмасова кофа и шишета. Отоплението се осигурявало от един радиатор на парното с три ребра. Банята представлявала тясно помещение, без съблекалня, с поставени два душа. Имало прозорец, който бил без стъкло. Къпането се извършвало два пъти седмично, по график. Обикновено единият от душовете не работел и лишените от свобода били принудени да се изкъпят за по 2-3 минути, а за някои от тях не оставало време, защото групите били от по 100 човека. В килията и помещенията за общо ползване хигиената била много лоша. Администрацията на затвора не извършвала санитарно-хигиенни мероприятия, които да имат ефект. Същите били формални и редки, вследствие на което навсякъде било пълно с дървеници, мишки и комари. В същото време администрацията не позволявала в затвора да се внасят препарати за дезинсекция, а такива не се предлагали и в затворническата лавка. От декември 2015г. З. бил преместен на трети етаж, 312 килия, където условията били същите с разликата, че в помещението от 24кв.м. били настанени 23-ма души. През м.януари 2017г. било осъществено последното преместване на ищеца, на същия етаж в ІХ-та група, 310 килия, която била с площ от 16кв.м. и обитавана от 13 човека. Леглата отново били на три етажа, разположени по начин по която се закриват двата прозореца. И в това помещение липсвал санитарен възел, като през нощта се използвали кофа и шишета за естествени нужди. Това пораждало конфликти между лишените от свобода, заради разнасящите се миризми. Температурите и задуха през лятото били непоносими, дори при отворен прозорец. Хигиената и тук била в лошо състояние. Администрацията предоставяла по един сапун на лишен от свобода на месец, за лична хигиена и изпиране. През целия период на исковата претенция в помещенията обитавани от З. били извършени три обезпаразитявания, които останали без ефект.

З. се позовава на докладите до българското правителство за посещението в България, проведени от КПИ в периодите от 13-20.02.2012г. и 24.03.-03.04.2014г., според които пренаселеността е основен проблем на българските затвори, като са дадени препоръки за премахване на това. По отношение на материалните условия в конкретния затвор е посочено, че той е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е под 1кв.м., не всеки затворник има легло, някои делят едно легло или спят на дюшеци на земята. Във връзка с това е направен извод, че това може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка. Затворът е в напреднал стадий на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени с всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, но същите са много разнебитени и мръсни, а на някои места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Те могат да се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено, на места със счупени прозорци. Повечето душове са без накрайници. Стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за хигиена е малък сапун на месец. В заключение е прието, че материалните условия в Затвора - Бургас са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. Съгласно доклада от 2014г., ситуацията в този затвор се е влошила, като нито една от препоръките направени през 2012г. не е изпълнена и въпреки намаляването на затворниците в участъка от затворен тип, същият остава изключително пренаселен

Ищецът се позовава и на практиката на ЕСПЧ и твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези задължения, за него са настъпили неимуществени вреди, тъй гореописаните обстоятелства, при които е изтърпявал наказанието, представляват жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. Основание за претенцията си намира и в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, също забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и в чл.20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно който на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

По делото е представено писмено становище изх.№112/95/23.03.2018г. на началника на Затвора - Бургас относно битовите условия, при които З. е пребивавал в периода на исковата претенция. Към 15.08.2015г. той е бил настанен на ІІІ-ти етаж, малък коридор, на територията на групата, числеността на която варирала до 85 лишени от свобода, в обща жилищна площ от 116,81кв.м., разположена в 6 спални помещения от 14,76кв.м. до 21,74кв.м. В тях в зависимост от квадратурата били настанявани от 7 до 18 лишени от свобода, средно по 1,34кв.м. жилищна площ на човек. З. бил настанен в спално помещение № 312, с площ от 21,42кв.м., с три отваряеми прозореца, широки по 1,3м. и височина от 0,75м. За кратък период от време З. бил настанен в спално помещение № 304, при същите условия. До юни 2017г. сградата на корпуса на затвора не е разполагала със самостоятелни тоалетни и течаща вода в спалните помещения. През деня всички помещения на групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособените за това помещения. Санитарният възел на ІІІ-ти етаж разполагал с два душа и две тоалетни, а на ІV-ти етаж – с 3 душа, 3 умивалника и 4 тоалетни. За тъмната част от денонощието се осигурявали кофи с капаци. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се подавало съответното количество течаща вода, приоритетно студена, а по график – два пъти седмично и топла. Възникналите аварии и материални повреди били отстранявани в кратки срокове. Обезпаразитяването на помещенията се извършвало периодично. Конкретни данни за отделно спално помещение не се съхраняват, тъй като обезпаразитяването се извършвало във всички спални помещения. До 10-то число на всеки месец се раздавали санитарни материали за почистване на спалните помещения и общите части. Всеки лишен от свобода получавал сапун за поддържане на лична хигиена. Проветряването и вентилацията в спалните помещения се осъществявала по естествен начин, чрез отваряне на прозорци и врати, а през летния сезон и чрез използване на вентилатори. През зимния период отоплението се осъществявало чрез локално парно. Редът и начинът на топлоподаване се утвърждавал със заповед на началника на затвора. Престоят на открито се извършвал съобразно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. По негова молба З. бил настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода, с условия за съвместно участие н трудови, възпитателни, образователни, спортни и др. дейности на 13.06.2007г. Строително-ремонтните дейности (СМР) в корпуса на затвора започнали на 08.09.2016г., когато била дадена строителна линия. Същите са извършвани съобразно международните изисквания за третиране на лишени от свобода. Заради присъдата на ищеца – доживотен затвор, същият не може да бъде настанен съобразно ЗИНЗС в Затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“. Приемо-предавателният протокол за извършените СМР в корпус В, ляв голям коридор – с площ от 109,85кв.м., бил подписан на 28.09.2017г., настоящата ІІІ-та група. От този момент, т.е. след края на периода на претенцията, стартирал процесът на настаняване на лишени от свобода от бивша ІХ-та група, в която бил разпределен З.. Той бил настанен в спално помещение № 304, с размер 15,80кв.м., с тоалетна в спалното помещение с размер 1,17кв.м. и кухненска мивка с постоянно течаща вода. Съжителствал с още 3-ма лишени от свобода. В Затвора - Бургас продължава непрекъснатото подаване на студена вода, а два пъти седмично и топла. Санитарното помещение е разделено на две зони с душове. В пространство от 8,12кв.м. има разпределени 6 душа. Втората баня е от 12,21кв.м. със 7 душа и пространство за сушене на дрехи. Има помещение от 3,33кв.м. с умивалник за изпиране на лични дрехи и бельо. Към момента на територията на ІІІ-та група са настанени общо 72-ма лишени от свобода, като броят им в спално помещение зависи от площта му, съобразно международните стандарти.

 Последните  твърдения не се кредитират от съда, тъй като липсват ангажирани доказателства в тази насока, а по аргумент от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС доказателствената тежест е върху ответника. Следва да се има предвид, че при настанени 72-ма лишени от свобода и площ на спалните помещения в коридора – 109,85кв.м., за съда не става ясно как са спазени международните стандарти

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Подаденият иск е процесуално допустим.

Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът са свързани изцяло с неадекватните условия, при които е бил поставен ищеца в заявения от него период от 15.08.2015г. до 01.10.2017г., в които С.З. изтърпява наказание „доживотен затвор“. Последният твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните бездействия на административни органи и длъжностни лица в Затвора - Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията – да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на това наказание.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр.13/07.02.2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно, макар исковата молба да е подадена с твърдяно правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед датата на подаването й – 08.03.2018г., същата беше разгледана по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвид факта, че ищецът първоначално не е посочил правилно приложимият закон в нея. Той прецизира правното основание на своята претенция чрез изявления на представляващия го адвокат в проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2018г.

Безспорно З. има интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че за посочения периода същият е бил лице, лишено от свобода.

Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл.205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, като такава териториална служба е и Затвора-Бургас. Следователно, ГДИН притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по предявените искове. По отношение правилото на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на ответник по иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според наложилата се напоследък съдебна практика, същото следва да се тълкува, че искът се предявява срещу юридическото лице, с което длъжностното лице причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице. (вж. определение № 189/08.01.2018г. на ВАС по адм.д.№ 10037/2017г., III о.)

По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл.285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с гл.11 от АПК и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС поради твърдяното от ищеца място на увреждане – Затвора - Бургас и едновременно с това предвид настоящото му местонахождение.

По основателността на иска:

За да е основателен иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Ищецът З. претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и нечовешко и унизително отношение.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията за обезщетение се основава на нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора - Бургас през процесния период.

По силата на чл.5, ал.4 от Конституцията, ЕКЗПЧОС е международен договор, ратифициран и  влязъл в сила за Република България поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл.1 от ЕКЗПЧОС страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията.  Съгласно чл.3 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. (В този смисъл са решенията на ЕСПЧ: решение от 27.11.2012г. по делото Червенков срещу България; решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България и много други).

Съдът намира, че следва да изложи поотделно мотиви за всяка от трите предпоставки, визирани в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС относно битовите условия, при които ищецът е пребивавал в Затвора - Бургас.

1. Относно наличие на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС:

Както се посочи по-горе, съгласно ал.1 от посочената норма, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В исковата молба подробно са изложени относно обстоятелствата, при които С.З. е пребивавал в процесния период в Затвора - Бургас. Излагат се оплаквания във връзка с недостатъчната жилищна площ, неосигурени осветляване, проветряване, отопление, липса на санитарен възел и достъп до течаща вода и невъзможността за реализация на естествени физиологични нужди при нормални условия през нощта и използване на кофи за тоалетни, лоша хигиена.

За целия процесен период З. е бил поставен при условия на живот, които уронват човешкото достойнство, т.е. безспорно е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. В подкрепа на този извод е и факта, че на официалния сайт на Министерството на правосъдието (http://www.justice.government.bg/119/) е публикуван доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказания (КПИ) от 13 до 20 февруари 2015г., в който в §39, §40 и др. е направено подробно описание на материалните условия в Затвора - Бургас, включително относно пренаселеността, хигиената, заключването на помещенията през нощта и използването на кофи за тоалетни и др. констатации. В резюме, по мнение на КПИ, само материалните условия в трите посетени затвори – София, Варна и Бургас могат да се считат като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне.

Съгласно  пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков срещу България, както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България във връзка със състоянието на нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид кумулативния ефект от тези условия и продължителността на задържането, каквото е и изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.

Идентични на установената в чл.3 от ЕКЗПЧОС забрана са въведени от българското законодателство в чл.29, ал.1 от Конституцията – никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ №1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г. (обн. ДВ, бр. 60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г.) изрично е предвидено, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл.43, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормални условия на живот в местата за лишаване от свобода.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че З. не е посочил конкретно какви точно вреди е претърпял, поради факта, че съществуващите условия на живот в затворническите помещения през процесните периоди са такива, че предполагат унижаващо отношение към лишените от свобода.

Следователно в хода на съдебното дирене безспорно се доказа бездействие на затворническата администрация относно осигуряване на нормална битова среда за пребиваване в Затвора - Бургас за З..

2. Относно настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС:

След като безспорно установи, че е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тази норма е в синхрон с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧОС. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с ЕКЗПЧОС, достига прага по чл.3 от ЕКЗПЧОС. Съдът по силата на закона е задължен да отчете преживяванията на ищеца кумулативно, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Вредата представлява смущение, накърняване или унижаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков срещу България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на така описаните битови условия за живот. Подобни нечовешки и унизителни условия винаги предполагат наличието на настъпване на неимуществени вреди, поради което последните не следва да се доказват. В конкретния случай липсата на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл са решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото на Шахънов срещу България).

При така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да бъдат обезщетени.

3. Относно оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, според която  неимуществена вреда се предполага до доказване на противното:

   Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил никакви доказателства за осигуряване на нормални битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Бургас за процесния времеви период. Представеното становище на началника на затвора и описаната в него фактическа обстановка само доказва, че за претендирания периоди ответникът не е бил в състояние да осигури на З. нормални битови условия на пребиваване.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че е осигурил на ищеца условия на пребиваване според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663C(XXIV)/31.07.1957г. и 2076(LXII)/13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите (т.10 – т.13, относно помещенията, в които затворниците са настанени, санитарните възли и къпалните помещения).

Предвид така установените факти относно битовите условия на живот в Затвора - Бургас, въз основа на обсъдените писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно: постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода както през деня, така и през нощта. Тези задължения за органите и служителите по изпълнение на наказанията са установени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода.

С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в Затвора - Бургас за процесния период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС, способно да породи стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.  Доколкото съобразно чл.52 от Закона за задълженията и договорите при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се съобрази нормата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС и се отчете времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 1550 лева (по 2 лева за всеки ден от периода), заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.  При определянето на този по-нисък размер съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и в самия край на периода на претенцията, условията в Затвора - Бургас са били значително подобрени след извършените преустройства и изграждането на санитарни възли в спалните помещения. За остатъка до предявения размер от 15`000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото са направени искания за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Съдът като съобрази изхода на спора и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС намира, че в полза на ответника разноски не следва да се присъждат поради частичното уважаване на иска. Ищецът е заплатил държавна такса от 10лв., която следва да му бъде присъдена изцяло, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС. По делото няма данни за платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна услуга, но в него нито е уговорен размер на адвокатско възнаграждение, нито е посочено, че такова е плащано.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София, да заплати на С.Х.З., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора - Бургас, обезщетение в размер на 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди – за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор“, вследствие на изтезание или нечовешко и нехуманно отношение, изразено в недостатъчна жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето в затвора в гр.Бургас, за периода от 15.08.2015г. до 01.10.2017г., ведно със законната лихва от 08.03.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 15`000 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София, да заплати на С.Х.З., ЕГН-**********, сумата от 10 (десет) лева, за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: