Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №      1168              /30.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 637/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът К. Д. Б., в качеството му на ЕТ „Кирил Димитров Бъчваров”, от гр.Китен, ул.”Странджа” №6, е оспорил решение № 326/26.02.2014г. постановено по АНД №5317/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №32179-О-F015421/07.01.2013г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, във връзка с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователно е възражението на касатора относно приложението на санкционната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО. Административнонаказателно отговорно лице по чл.355, ал.2 от КСО е само физическо лице, което няма търговско качество за разлика от касатора, защото предвиденото наказание в тази разпоредба е само глоба, а такова наказание може да се налага само на физически лица, които не са търговци.

В процесния случай е санкциониран Едноличен търговец „Кирил Димитров Бъчваров”, който е търговец по смисъла на търговския закон, а съобразно чл.83, ал.1 от ЗАНН на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция. С други думи вида на наказанието, който законодателя е предвидил в чл.355, ал.2 от КСО определя и кръга на лицата, които носят административно-наказателна отговорност по реда на тази разпоредба между които не са търговците.

               Правилно районния съд е приел, че в случая АУАН и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По делото не е спорно между страните, че наказаното лице е подало декларация обр.1 на 05.09.2012г. На същата дата е подало и декларация обр.6 – и двете за месец април 2012г., т.е. за наказващия орган нарушителя е открит по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН на датата, на която е подадена декларация обр.1 – 05.09.2012г. 
               Според регламента на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица към датата, когато е извършено нарушението декларация образец № 6 се подава не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ. Преди влизане в сила на наказателното постановление е последвала нова уредба на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата, според която декларация обр.6 се подава в срока за подаване на декларация обр.1 – за всеки календарен месец до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

С новата уредба е въведено задължение двата вида декларации обр.1 и обр.6 да се подават едновременно. В процесния случай са подадени точно така, но много след регламентирания в наредбата срок, тъй като декларациите за м.април 2012г. са подадени едва на 05.09.2012г. За да започне да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН относно съставяне на АУАН в три месечен срок от откриване на нарушителя, следва да се установи кога е първия възможен момент, в който нарушителя е бил известен на наказващия орган. В процесния случай това е датата на подаване на декларация обр.1, независимо от редакцията на разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата. Въпросната декларация за м.април е подадена на 05.09.2012г., поради което съставения на същата дата АУАН е съставен в рамките на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 07.01.2013г. – четири месеца след съставянето на АУАН, което е в рамките на срока предвиден в чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Възраженията относно изтекла абсолютна давност за административно-наказателно преследване са неоснователни. Вярно е, че в случая поради липса на уредба по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, която обаче препраща към чл.80 от НК, защото изтичането на абсолютната давност е предпоставено от вида и размера на наказанието, което се налага за съответния вид престъпление ( административно нарушение). В случая вида на наказанието е имуществена санкция, което предопределя приложението на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, която е в размер на 4 години и половина. Такъв срок от извършване на нарушението до настоящия момент не е изтекъл. Обвързването на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, която не може да се прилага самостоятелно без нормата на чл.80 от НК, не с тази разпоредба, а със сроковете по чл.34 от ЗАНН, които касаят започването на административно-наказателното производство и така определяйки срок на абсолютната давност в размер на една година и половина – чл.81, ал.3 от НК във вр. чл.34, ал.1 от ЗАНН според настоящия съдебен състав е неправилно тълкуване на приложението на закона в частта относно абсолютната давност, което съдът не споделя.

Неоснователни са възраженията относно приложенията на чл.28 от ЗАНН. Липсата на мотиви на наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН само по себе си не може да обоснове порочност на издаденото наказателно постановление. Освен това в случая, както правилно е приел районния съд, не са налице предпоставки за приложението на тази разпоредба, тъй като макар и да е подадена по-късно декларацията, това е сторено едва три месеца след изтичането на срока. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не обосновава приложение на чл.28 от ЗАНН, а налагане на размер на наказанието към най-ниския предвиден в закона, каквото в процесния случай е приложено спрямо касатора, тъй като му е наложен най-ниския размер на имуществената санкция. Обстоятелството, че данните в декларацията, макар и късно подадена са добросъвестно и вярно попълнени, по принцип няма отношение към съставомерността на деянието, тъй като санкционирането на деяния свързани със срочното подаване на декларации от какъвто и да е характер е насочено към дисциплиниране на задължените лица да извършват в срок това вменено им от закона задължение. Всяко друго нарушение, което тези лица биха допуснали с подаването на декларацията, като напр. невярно попълнени данни в нея, води до осъществяване на други състави на нарушения, за които на касатора не е ангажирана отговорността. Това, че касаторът в хода на подаване на декларацията не е извършил и други нарушения в никакъв случай не може да доведе до извода, че единственото нарушение, което е извършил само на това основание, е маловажно.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326/26.02.2014г. постановено по АНД №5317/2013г. по описа на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: