РЕШЕНИЕ

 

№  762        18.04.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 636 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Районно управление – Царево към ОД на МВР – Бургас против решение № 32/15.02.2018г. постановено по а.н.д. № 1066/2017г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 17-0302-000362 от 06.11.2017г. на началника на РУП към ОД на МВР – Бургас, РУ Царево, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174, ал.3, предл.2 от с.з., на Р.П.П. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

         В касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно – касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – съществени процесуални нарушения. Според касаторът с поведението си ответната страна – П. е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което неправилно съдът е отменил НП. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

         Ответната страна – Р.П.П., редовно призован, се явява, представлява се от процесулен представител.

         Представителя на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за основателност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, Р.П. е санкциониран за това, че на 14.10.2017г. около 19:10 часа в гр.Царево на ул. „Христо Ботев“, на разклона с ул. „Васил Левски“ управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** като е отказал да му бъде извършена проба за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер 7510+ с фабр.№ 0064. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0001849.

         За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е предявен на П. и подписан от него без възражения. В акта е отбелязано само отказа от проверка с техническо средство Дрегер, както и получения талон за медицинско изследване. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Царево е приел, че не е налице отказ, а напротив изявено е желание за  извършване на медицинско изследване. Посочва, че съобразно събрания доказателствен материал – писмени и гласни доказателства, след съставяне на АУАН за отказ от Дрегер и издаване на талона за медицинско изследване, актосъставителя не е придружил П. *** за вземане на кръвна проба и не е издал и друг талон за медицинско изследване за медицинския център в гр.Приморско, където  впоследствие П. е бил изпратен за вземане на пробата. Съдът приема също, че П. не е отказал медицинско изследване, тъй като той е получил издадения му талон. Намира, че непровеждането на медицинско изследване е в резултат от незаконосъобразни действия на служители на МВР и на медицинските служители и не се дължи на отказ на санкционираното лице да му бъде извършено медицинско изследване. От изложеното намира, че не е налице съставът на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и отменя оспореното пред него НП.   Така постановеното решение е правилно.

 

         Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

         Според ал.3 на чл.174 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

         От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че ответникът е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер /за което му е съставен и АУАН/, но в същото време е приел издадения му талон за медицинско изследване и е отишъл в срока на явяването на посоченото в талона място – ФСМП гр.Царево. Не е спорно и обстоятелството, че от медицинският център в гр.Царево лицето П. е било изпратено в ФСМП в гр.Приморско, поради липсата на екип, които да вземе кръвната проба.

Съобразно чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1/, установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико- токсикологично лабораторно изследване, когато:

         1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

         2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

         3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна;

         4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство

или тест.

         В настоящият случай безспорно е налице хипотезата на т.1, тъй като лицето е отказало извършване на проверка с техническо средство.

Според чл.12, ал.1 от Наредба №1, медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. Както се установи, при посещението на П. в медицинския център в гр.Царево, същият е бил посрещнат от лице, на длъжност медицинска сестра, която според Наредбата е сред изрично изброените, които могат да извършват такова изследване.  Безспорно е, че медицинското лице не е извършила изследването, а е препратила водача в друг медицински център, различен от този, за който му е бил издаден талона за изследване, което също е нарушение на чл.6, ал.6 от Наредба №1. В чл.6, ал.6 от подзаконовия нормативен акт са описани реквизитите на талона за медицинско изследване, а именно: 1.мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването. Препращането на лицето в друго медицинско заведение, различно от това посочено в талона за медицинско изследване след като е изтекъл и срокът за явяване са незаконосъобразни действия от страна и на медицинското лице и на полицейските служители. В последствие направения отказ от П. да даде кръвна проба, не може да бъде основание за ангажиране на отговорността му, тъй като дори и да беше дал такава, то тя нямаше да е съобразно изискванията на ЗДвП и Наредба №1.

         Настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Царево - правилно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/15.02.2018г. постановено по а.н.д. № 1066/2017г. по описа на Районен съд – Царево.

                           

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                    2.