Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 797

 

гр. Бургас, 05. 05. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 635/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И. ***, чрез пълномощника си адв. М. С. от АК - Бургас, срещу решение № 16/11.02.2015 г., постановено по НАХ дело № 381 по описа за 2014 г. на Районен съд Поморие.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като противоречащо на закона и поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното наказателно постановление. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Не представя нови писмени доказателства..

Ответникът – директор на Регионална инспекция „Автомобилна администрация” гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба и не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решението си състав на Районен съд Поморие е потвърдил наказателно постановление (НП) № 22-0000656/01.12.2014 г., издадено от директора на Регионална инспекция „Автомобилна администрация” гр. Бургас, с което на А.И.И. е наложена глоба от 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), вр. с чл. 40, ал.1, т.5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТ.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че съставът на административното нарушение е осъществен, тъй като няма никакво противоречие и не се отрича в жалбата, че при проверката И. не е представил на контролния орган актуално маршрутно разписание със свеж печат и подпис на община Поморие, която е възложител. Счел е, че е без значение за съставомерността на нарушението, дали такъв документ е съществувал и къде се е намирал, тъй като неизпълнението от страна на проверяваното лице на административното задължение да представи такъв документ при проверката е достатъчно за да възникне предвидената административно-наказателна отговорност. Изложил е подробни мотиви защо намира за неоснователни възраженията на нарушителя. По тези съображения е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Санкцията на А.И.И. е наложена, за това, че на 25.11.2014 г. около 7.40ч. на разклон за с.Каменар по посока на движение с.Каменар, като водач на автобус Мерцедес с ДК № А 1556 КС, собственост на фирмата-превозвач, извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Поморие – Каблешково – Поморие, без маршрутно разписание със свеж печат на общината-възложител, представил такова с изтекъл срок на 30.06.2014 г. За така установените нарушения, на жалбоподателя е съставен АУАН № 192171/25.11.2014г. (лист 8 от делото на районния съд) и впоследствие е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление № 22-0000656/01.12.2014 г. (лист 7 от делото на районния съд).

Основното възражение на касатора е, че констатациите не отговарят на истината. С това възражение се цели да се обоснове твърдението, че И. не е извършил нарушението за което е санкциониран.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съгласно императивната разпоредба на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г., по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи следните документи: копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец (Приложение № 1), като това изискване не се отнася за превози по градски линии, които се управляват и контролират чрез система, осигуряваща достъп за наблюдение от контролните органи.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че водачът на автобуса не е представил в хода на проверката актуално маршрутно разписание за линията Поморие – Каблешково – Поморие със свеж печат и подпис от общината възложител по образец, с което е нарушил изискването на чл.40, ал.1, т.5 от цитираната наредба.

В ЗАвтП са установени два различни състава на административно нарушение, регламентиращи две различни хипотези на неспазване императивното изискване на чл.40, ал.1, т.5 от цитираната наредба.

Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500.00 лв. - при първо нарушение;

Нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвтП постановява, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500.00 лв.

Тълкуването на цитираните норми от ЗАвтП води до извод, че санкционната разпоредба на чл.93, ал.1 от ЗАвтП визира хипотезата, когато водачът изобщо не разполага с маршрутно разписание, а санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвтП нормативно урежда случаите, когато такова е издадено (т.е. съществува към момента на проверката), но не е представено от водача на контролните органи в момента на проверката. Именно поради различната тежест на двете административни нарушения, за извършването им е фиксиран различен размер на предвиденото наказание глоба. 

Административно-наказващият орган правилно е съобразил, че в случая е налице втората хипотеза, тъй като в момента на проверката от водача на автобуса не е представено изискуемото маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината – възложител, което е било издадено към датата на проверката. В този смисъл и касационният съдебен състав приема за правилен и законосъобразен извода на районния съд, че съставът на административното нарушение е осъществен, тъй като е установено, че при проверката жалбоподателят не е представил на контролния орган актуално маршрутно разписание със свеж печат и подпис на община Поморие, която е възложител. За съставомерността на извършеното административно нарушение е ирелевантно дали такъв документ е съществувал и къде се е намирал, доколкото същият не е представен на проверяващите в момента на проверката. Възражението на касатора, че актуалното разписание е било установено на същата дата в офиса на фирмата-превозвач, не променя извода за осъщественото административно нарушение от проверения водач. Т.е. от събраните доказателства се обосновава извод, че А.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, установен в чл.93, ал.2 от ЗАвтП и на това основание правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, както са приели административно-наказващия орган и районния съд.

Неоснователно е и възражението на касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като наказващият орган не е изписал напълно наименованието на нормативния акт, който е нарушен.

Според съдебната практика не всяко нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е съществено. До порочност на наказателното постановление водят само съществените нарушения на тази процедура, а съществени са два вида нарушения. Едните са тези нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, а вторите са нарушенията на процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг. Според настоящия касационен състав допуснатото нарушение, изразяващо се в неизписване на цялото наименование на Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга правото на защита на наказаното лице. След като касатора адекватно е провел защитата си пред съда, то следва единствено възможния извод, че е разбрал по кои нормативни текстове е бил признат за виновен в извършване на административно нарушение, а и изписаните от административно-наказващия орган в НП данни са достатъчни за да се идентифицира нормативния акт, който е нарушен.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което го оставя в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 11.02.2015 година, постановено по НАХ дело № 381/2014г. по описа на Районен съд Поморие.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.