Р Е Ш Е Н И Е

 

№860

 

Град Бургас, 12.04.2013 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Бургас, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдията Ч. Димитров адм. дело № 634 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.15, ал.3 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, вр. чл.129, ал.7, вр. чл.156, ал.1 ДОПК, вр. чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.Т.Г. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2605-53-1/11/23.11.2012г. на Началник Митница Бургас, потвърдено изцяло с Решение № 39/29.01.2013г.  на Директора на Агенция “Митници”, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с вх. № 2605-53/25.08.2011г. за възстановяване на законна лихва в размер на 1 357,03 лева върху възстановен с Решение №2605-53/02.02.2011г. на началника на митница Бургас надвнесен акциз за употребявани автомобили в размер на 5 150,00 лева, подадено от Н.Т.Г. с ЕГН **********, като неоснователно.

Недоволна от така постановеното решение е останал жалбоподателят, която го оспорва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

На първо място твърди, че лихвата по принцип и законната такава в частност като потестативно парично вземане с компенсаторен характер има ролята на обезщетение, за период през който лицето е било лишено от съответната парична сума. В тази връзка обяснява, че между страните липсва спор за фактите доколкото с представена по делото на л. …………. Разписка от ПКО №5284/19.11.2008г. е било платено недължимото мито в размер на 5 150,00 лева, а датата на възстановяване на надвнесения акциз от митническия орган е видна от банков парагон от 24.02.2011г. В тази връзка счита, че акцизът е надвнесен от датата на плащане на горната сума по сметка на митническото учреждение в размера определен от държавния орган по реда на чл.76г от ЗАДС.

На следващо място се излага аргумент, че в ситуация като настоящата, в която с акт на СЕС – Решение по делото С-2/09 е констатирана като противоречаща на общностното митническо право разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАДС /отм./, както и с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗВНАУА, когато акцизът се окаже недължимо внесен по принципа на общите правила за периода от датата на внасяне на надвнесения акциз до датата на ефективното му възстановяване. В тази връзка жалбоподателят излага становище, че в случай, че смисълът на ЗВНАУА е лихва да се дължи от датата на влизането му в сила, то от това следва, че Законът единствено ограничава правото на лихва, какъвто според жалбоподателят не е смисълът вложен в него.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата – Началник на Митница Бургас, чрез процесуал­ния си представител – юрк. Ташкова, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният админист­ративен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграж­дение.

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

Процесното Решение на Начал­ник Митница Бургас, /потвърдено от Директора на Агенция “Митници”/ е обжалвано в предвидения за това срок, пред настоящата инстанция, като жалбата е подадена чрез административния орган в срок – на 14.11.2011г., видно от пощенското клеймо на плика, съпровождащ уведомлението, се установява обстоятелството по връчване на потвърдителното решение на по-горестоящият орган на 02.02.2013г., като срокът за обжалване се счита изтичащ на 16.02.2013г. Същият е почивен ден, поради което така определеният срок изтича в първия присъствен такъв, който е 18.02.2013г. Подаването на жалбата в рамките на предвиде­ния за това процесуален срок и от лице, което има правен интерес от обжалването му като адресат на акта, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество е неоснователна.

            Фактите по делото не са спорни между страните. Установява се, че жалбоподателката Г. е въвела на територията на страната употребяван лек автомобил АУДИ А6 на 19.11.2008г., за което е подала акцизна декларация № BG001000/4-00242. Видно от подадената декларация, за внесения автомобил е платен акциз в размер на 9900лв. на датата на вноса. Тъй като автомобилът е внесен в периода 01.01.2007г.-31.12.2009г. жалбоподателката има качеството на лице, с право на възстановяване на надвнесен акциз по смисъла на чл.2, т.1 от ЗВНАУА. За тази цел е подала искане за възстановяване на надвнесен акциз вх. № 2605-53/07.01.2011г. Разгледано е от началника на Митница – Бургас, който, след като съобразил горните факти приел, че жалбоподателката попада в кръга на субектите по  чл.2, т.1 от ЗВНАУА, извършен е внос на употребяван автомобил по смисъла на чл.3, т.2 от с.з., като с оглед нормата на чл.3, т.1 от закона е приел, че подлежащият на възстановяване акциз следва да бъде в  размер на 5150лв, представляващ разликата между внесения акциз за употребяван автомобил в размер на 9900лв. и акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен  по реда на чл.40, ал.2 от ЗАДС, който би възлязъл в размер на 4750лв., поради което и на основание чл.8, ал.3, във вр. с чл.5 от ЗВНАУА постановил Решение № 2605-53/02.02.2011г., с което  разпоредил възстановяването на надвнесен акциз в размер на 5150лв. на жалбоподателката Г., ведно с дължимата лихва по чл.4 от с.з.

            Отделно от това, след като преценил, че напрактика липсва произнасяне по размера на дължимата лихва от страна на адм. орган, доколкото същата е била призната по основание /чл.4 от ЗВНАУА/, но липсвало диспозитив за размера й, жалбоподателят подала искане за прихващане и възстановяване на същата по реда на чл.129 ДОПК, във вр. §1 от ДР на ЗВНАУА, с вх. № 2605-53/25.08.2011г. по описа на Митница Бургас, като претендирала възстановяване на законна лихва в размер на 1 357,03 лева върху възстановения на жалбоподателя с Решение № 2605-53/02.02.2011г. надвнесен акциз от 5150,00 лева , считано от датата на която той е бил внесен от жалбоподателя – 19.11.2008г. , до датата на възстановяването му – 24.02.2011г. Последвал мълчалив отказ на Началника на митница Бургас, обжалван пред Директора на Агенция Митници, и отменен с негово решение №562/16.10.2012г., с което преписката била върната за произнасяне по искането за възстановяване на законната лихва в размера и за периода, претендиран от жалбоподателя.

            Във връзка с това обстоятелство е постановено и оспорваното Решение № 2605-53-1/11/23.11.2012г. на Началник Митница Бургас, потвърдено изцяло с Решение № 39/29.01.2013г.  на Директора на Агенция “Митници”, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с вх. № 2605-53/25.08.2011г. за възстановяване на законна лихва в размер на 1 357,03 лева върху възстановен с Решение №2605-53/02.02.2011г. на началника на митница Бургас надвнесен акциз за употребявани автомобили в размер на 5 150,00 лев, подадено от Н.Т.Г. с ЕГН **********, като неоснователно, приемайки, че в изпълнение на диспозитива на влязлото в сила Решение № 2605-53/02.02.2011г. на началника на митница Бургас, в частта му присъждаща законна лихва върху същата сума, е била изплатена сума в размер на 77,22 лева с посочено основание за плащане – възстановена лихва по решение. № 2605-53/02.02.2011г., която в оспореният в настоящото съдебно производство адм. акт, Органът обяснява, че е заплатил за периода 01.01.2011г. – 24.02.2011г.

            Решението е законосъобразно.

Съгласно трайната практика на СЕС въпросът за олихвяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите членки.

В по-старата си практика СЕС приема, че проблематиката за плащането на лихва върху събрани в нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от националното право и държавите членки могат да уреждат въпроса за плащането на лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихва, както и лихвения процент. (Решение от 21 май 1976 г. по дело Roquette Frures/Комисия, 26/74, Recueil, стр. 677, § 11 и сл., Решение от 12 юни 1980 г. по дело Express Dairy Foods,130/79, Recueil, стр. 1887, § 16 и сл., Решение от 15 септември 1998 г. по дело Ansaldo Energia и др., C-279/96, C-280/96 и C-281/96, Recueil, стр. I-5025, § 28, Решение от 7 септември 2006 г. по дело N, C-470/04, Recueil, стр. I-7409, § 60).

В по-новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, § 202 и сл.).

В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и разпоредбата на чл.4 ЗВНАУА, според която за надвнесения акциз се дължи законна лихва, но без да е определен момент, от който тя се начислява.

Специалният закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително, като дефинира понятията "надвнесен акциз" и "употребявани автомобили", определя детайлно процедурата за подаване и разглеждане на исканията.

Според принципа на равностойност правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми, следва да бъдат приложени и спрямо сходни искания за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза. (Решение на Съда (голям състав) от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail Ltd и други, C-591/10, § 31.)
Следователно независимо от наличието на специален закон, но поради липсата на уредба в него относно началната дата на олихвяване, по отношение на конкретния спор са приложими общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми, в какъвто смисъл е изричното препращане от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗВНАУА. Различно тълкуване би поставило в различно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на общностното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми.

Съгласно чл.129, ал.6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал.1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентния орган са регламентирани в чл.129 и чл.130 от кодекса, а в конкретния случай детайлите определени в специалния ЗВНАУА (образец на искането, срокове и компетентен орган).

Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени суми, която е хипотезата на чл.129, ал.6, изр.2 ДОПК. Сумата на акциза е внесена въз основа на акцизна декларация, подадена от жалбоподателя, по която не е постановяван изричен акт на митнически орган.
По делото се установява, че производството по чл.7 и сл. ЗВНАУА е започнало с искане на жалбоподателя
№ 2605-53/07.01.2011г., поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел митническия орган от датата на влизане в сила на закона или съответно както претендира жалбоподателя от деня на внасяне на акциза. В настоящия случай с митническото решение вече е определена дължимост на законната лихва от 01.01.2011 г. и в тази част решението е влязло в сила, поради което предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя при обжалване не може да бъде определена нова начална дата – тази на подаване на искането.

От друга страна, с оглед изложеното по-горе неоснователна е била претенцията на Н.Г., обективирана в искане за прихващане и възстановяване по реда на чл.129 ДОПК, във вр. §1 от ДР на ЗВНАУА, с вх. № 2605-53/25.08.2011г. по описа на Митница Бургас. Същото искане е входирано след 22.02.2011г., когато видно от платежно нареждане на л.100 по делото се установява, че й е била заплатена законна лихва в размер на 77,22 лева.

При употреба на изчислителна система за определяне размера на законната лихва съдът намира, че за приетият от него за законосъобразен период от 07.01.2011г. до 22.02.2011г. законната лихва върху главница в размер на 5150,00 лева възлиза на 68,48 лева, доколкото същият размер е дори по-малък от заплатения от митническото учреждение на жалбоподателя, Началникът на Митница Бургас правилно е постановил отказ да възстанови законна лихва в полза на Н.Т.Г. в размер на 1357,03 лева за надвнесен акциз в размер на 5150,00 лева обща за периода от 19.11.2008г. до 01.01.2011г., като неоснователен, и за периода от 01.01.2011г. до 22.02.2011г. като вече платен. Що се отнася до периода от 22.02.2011г. – до 24.02.2011г., жалбоподателят не сочи доказателства за това, че на последната дата е получил плащането, поради което тази претенция също правилно е преценена като неоснователна.

Предвид изложените по-горе мотиви Решението на Началника на Митница Бургас за отказ за заплащане на лихва върху надвнесения акциз за времето от датата на вноса (19.11.2008г.) до датата на влизане на закона в сила (01.01.2011 г.), както правилно се явява и потвърдителното решение на Директора на Агенция ”Митници”. В смисъла на гореизложеното е и практиката на ВАС - Решение № 12329/08.10.2012 г. по адм. д. № 1110/2012 г. на осмо отделение, Решение № 14086/08.11.2012 г. по адм. д. № 1112/2012 г. на първо отделение, Решение № 14754/22.11.2012 г. по адм. д. № 2775/2012 г. на осмо отделение, Решение № 3725/18.03.2013 г. по адм. д. № 7575/2012 г. на осмо отделение,

 

 

 



От страните по делото се претендират разноски, които предвид изхода от делото, ще следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя. На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 221,42 лева, съобразно размера на имуществената претенция, която следва да бъде отхвърлена изцяло.

 

Предвид горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът:

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Г. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2605-53-1/11/23.11.2012г. на Началник Митница Бургас, потвърдено изцяло с Решение № 39/29.01.2013г.  на Директора на Агенция “Митници”, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с вх. № 2605-53/25.08.2011г. за възстановяване на законна лихва в размер на 1 357,03 лева върху възстановен с Решение №2605-53/02.02.2011г. на началника на митница Бургас надвнесен акциз за употребявани автомобили в размер на 5 150,00 лева, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Н.Т.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Митница Бургас сумата от 221,42 лв, представляващи разноски по делото и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Начало на формуляра