Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           742                            21.04.2017 година                                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети  състав, на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.С. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 633 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“-Бургас против решение № 1903/15.12.2016г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5805 по описа за 2016г. на БРС, с което е отменено наказателно постановление № 02-000022 от 16.08.2016г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас. На „КМБ България“ ЕАД, ЕИК **, за нарушение на чл.221, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на закона – касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Намира за неправилни и необосновани изводите на съда, че установеното нарушение не съставлява административно нарушение, въз основа на което да бъде наложена имуществена санкция, а по същество представлява трудов спор, подлежащ на разглеждане по друг съдебен ред. Счита, че възможността за работника да предяви претенция срещу работодателя по гражданскоправен ред относно неизпълнение на задължението му за заплащане на обезщетение  в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието не прегражда правото и възможността на контролния орган за неизпълнение на това задължение да ангажира административнонаказателната отговорност на работодателя. Искането от съда е да отмени оспореното решение и постанови друго по същество, с което да потвърди издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас наказателно постановление.

 В съдебно заседание, касаторът, чрез ю.Н., поддържа жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация –„КМБ България“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна в представено становище по нея и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, нередовно призован, не се представлява. В молбата с вх.№ 3699/13.04.2017г. моли да се даде ход на делото, като сочи,че поддържа депозирания отговор по касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на наказателното постановление.

 Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на „КМБ България“ ЕАД е съставен АУАН от инспектор в Д „ИТ“-Бургас за това, че от представените в Д „ИТ“ –Бургас документи–ведомост за заплати за месец април 2016г., извлечение от дължими суми от заплати и обезщетения към 16.06.2016г., във връзка с извършена проверка на място на 4.05.2016г. в хипермаркет „Карфур“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Транспортна“ №5, МОЛ „Бургас Плаза“, стопанисван от „КМБ България“ ЕАД, е установено, че дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило задължението си да изплати на Й.Г.Н. при прекратяване на трудовото правоотношение полагащото и се обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което е нарушение на чл.221, ал.1 от КТ. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 02-000022/16.08.2016г. от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което при идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението, на дружеството – работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

За да постанови оспореното решение, с което е отменил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е приел, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление деяние не съставлява административно нарушение, за да бъде наложена имуществена санкция на дружеството. Счел е, че неизпълнението на задължението от страна на работодателя да изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие  на работници или служители не може да осъществи състав на административно нарушение, а представлява трудов спор, относно изпълнението на трудово правоотношение и за решаването на този спор законодателят е предвидил особен ред. Позовавайки се на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, предвиждаща възможността на юридическите лица и еднолични търговци да бъдат налагани имуществени санкции за неизпълнение на задълженията им към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност, е приел, че в случая е налице неизпълнение на задължение към работник – физическо лице, поради което тази предвидена от закона санкция не може да бъде налагана.

Решението е неправилно.

По силата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая, такава отговорност е предвидена в Кодекса на труда. Съобразно чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. Разпоредбата е част от раздел ІІ към глава деветнадесета от Кодекса на труда „Контрол за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателна отговорност за неговото нарушаване“. Установените от наказващия орган факти не са оспорени от санкционираното лице и от събраните по делото доказателства категорично се установява нарушената от дружеството-работодател разпоредба на трудовото законодателство – чл.221, ал.1 от КТ – посочена за нарушена от административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление.

При тази законова регламентация, без съмнение са налице предпоставки за реализиране на обективната административнонаказателна отговорност на работодателя – юридическо лице, което не е изпълнило задължението си да изплати в срок  дължимото обезщетение. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ юридическото лице има качеството на работодател, щом самостоятелно наема лица по трудов договор, и съобразно санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ именно като работодател носи административнонаказателна отговорност за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и може да се ангажира неговата отговорност. В този смисъл следва да се тълкува препращащата разпоредба на чл.83 от ЗАНН. Възможността за работника да предяви иск срещу работодателя за заплащане на дължимите суми не изключва тази за реализиране на административнонаказателната отговорност на работодателя, при осъществен състав на административно нарушение, както е в случая. Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и правилно е определен размера на наложената санкция в пределите на чл.414, ал.1 от КТ, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно прилагане на закона, а по същество, да бъде потвърдено наказателното постановление.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи , че в АУАН и в НП са налице дата и място на извършване на нарушението. Тъй като се касае за бездействие, датата на която е следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение е датата на прекратяване на трудовото правоотношение -11.04.2016г., посочена в АУАН и в НП, а мястото на извършване на нарушението е мястото, където е полаган труд от страна на работника, а именно хипермаркет „Карфур“.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХV-ти административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №1903/15.12.2016г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5805 по описа за 2016г. на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №02-000022 от 16.08.2016г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на „КМБ България“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ **, синдик М.Ш., за нарушение на чл.221, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1.      

 

 

          

                                       2.