Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 989             Година 05.06.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 633 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от П. Д. К. в качеството и на ЕТ „Дими – П. К.“ *** против решение № 194/24.02.2015год., постановено по нахд № 5648/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и  незаконосъобразно. Твърди, че наказателното постановление е издадено в несъответствие  с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на търговеца. Посочва, че описанието на установеното деяние се разминава с неговата правна квалификация. Излага доводи за квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Заместник началник на Митница Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 358/08.12.2014г. на Заместник Началника на Митница Бургас, с което за нарушение по чл.87, ал.2 от ЗАДС и на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС, на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер от 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и  издаване на наказателното постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като същите са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми реквизити. По същество съдът е преценил, че неподавайки изискуемата декларация в предвидения от закона срок, търговецът е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.110, ал.1 от ЗАДС. Посочено е, че не са налице предпоставки за квалифициране на същото като маловажен случай, наложената санкция е справедливо определена в минималния предвиден в закона размер, съобразена е с обществената опасност на деянието и с целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и все странно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на издаденото наказателно постановление.

Неоснователни са възраженията на касатора, че в наказателното постановление е налице непълна правна квалификация на установеното деяние, като според него същата би следвало да е по чл.87, ал.2, във връзка с чл.87, ал.4 от ЗАДС, а не само чл.87, ал.2 от ЗАДС. Нормата на чл.87, ал.2 от ЗАДС определя за кои обекти и в какъв срок следва да се подаде акцизната декларация, като в ал.4 е предвидено, че така се подава и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период. С непосочването на нормата на чл.87, ал.4 от ЗАДС, правото на защита на търговеца не е нарушено  доколкото обстоятелството дали е начислен или не е начислен акциз за данъчния период не е елемент от фактическия състава на нарушението по чл.110, ал.1 от ЗАДС, чието изпълнително деяние се състои в неподаване на акцизна декларация в определения от законодателя срок.

В случая не е спорно между страните, че касаторът не е подал акцизна декларация за месец април 2014г. в законоустановения 14-дневен срок след изтичане на данъчния период, за който се отнася, а именно до 14 май 2014г.. Ето защо е налице осъществен състав на административно нарушение по чл.110, ал.1 от ЗАДС, съгласно който лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл.44 или не подаде акцизна декларация в срока по чл.87, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лева - за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 500 до 1500 лв. - за физическите лица.

Неоснователни са поддържаните и пред настоящия касационен състав доводи за маловажност на установеното нарушение. В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Също така, законодателят е обвързал подаването на декларация по ЗАДС с конкретен срок, а бездействието на задължения субект да стори това е административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на което наказващият орган е длъжен да санкционира субектът за неизпълнение на вмененото му задължение. Без значение е обстоятелството какъв е периодът на закъснението, тъй като законодателят не е обусловил налагането на наказание в зависимост от  времето на закъснението, но то следва да се вземе в предвид при индивидуализацията на наказанието, както е сторено в случая и наложената имуществена санкция е в минималния предвиден размер.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194/24.02.2015год., постановено по нахд № 5648/2014год. по описа на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

 

                       

                                                                                          2.