Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1424                      16 юли 2018 година                     град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито  заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                  Съдия : Златина Бъчварова                                                                       

Секретар Б.Ч.

като разгледа административно дело  номер  630  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „****“ЕООД, с ЕИК по Булстат *******, със седалище и адрес на управление -гр.**, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от Г.Б.Д., против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №РА000046 от 05.01.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци, такси и услуги“/ПМДТУ/, община Созопол, с който са установени задължения за такса битови отпадъци/ТБО/ за 2017 г. в размер на 1 757.69 лева-главница и лихва-62.25 лева, потвърден с решение №002 от 05.02.2018 г. на началник отдел „ПМДТУ“, община Созопол.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност и нищожност иска административния акт да бъде отменен. Твърди, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и е немотивиран. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

 Ответникът по жалбата - началник отдел „ПМДТУ“, община Созопол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представил е административната преписка. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: 

Жалбоподателят се легитимира като собственик на подемна кула/надшахтова кула/, представляваща 11 етажна стоманобетонова кула и построени към нея 3 броя стоманобетонови бункери, със застроена площ от 330 км.м., РЗП 2 930 кв.м., масивна, построена 1976 г., находяща се в с.Атия/старо селище/, м.с. Росен, разположена в имот №000409, представляваща „друга селищна територия“ с площ от 606.910 дка. от КВС, ведно с правото на строеж, върху отредения имот, в който са построени сградите, съобразно постановление за възлагане на недвижим имот №1261/2001/069183 от 10.12.2004 г., вписан в служба по вписванията Бургас на 29.07.200 5 г., т.VІ, №198, дв. вх. рег.№10036/л.72 от делото/.

Със заповед №1025 от 30.10.2006 г., кметът на община Созопол е одобрил ПУП в обхват на част от поземлен имот №000409, находящ се в землището на гр. Черноморец като се обособява нов УПИ І-409 в землището на гр.Черноморец/л.188 от делото/. Последният попада в строителните граници на с. Атия, в кв.6, съобразно одобрен с решение №1016, обективирано в протокол №54 от 14.09.2007 г. на общински съвет Созопол, ПУП-ПРЗ/л.187 от делото/.

Не се спори, че дружеството е подало декларация  по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, вх.№376 от 23.02.2011 г., в която са декларирани характеристиките на имота /л.6-12 от делото/. Подадена е и декларация по чл.17 ЗМДТ, вх.56 от 23.02.2011 г., в която са декларирани три нежилищни сгради с обща отчетна стойност - 27 923.46 лева/л.160-163 от делото/.

Спори се относно определената такса за битови отпадъци, като жалбоподателят счита, че стойността й следва да бъде определена върху реално предоставени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и поддържане на сметища.

По делото са представени писмени документи отнасящи се до определянето на такса битови отпадъци за 2017 г., както следва:

Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол/ Наредбата, НОАМТЦУТОС, л.79-103 от делото/.

Заповед № 8-Z-1607 от 31.10.2016 г. на кмета но община Созопол, за определяне районите на територията на община Созопол, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2017 г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване /л. 34 и 35 от делото/.

Представено е също решение №598 от 27.01.2017 г., обективирано в протокол №27, с което общински съвет Созопол е одобрил план - сметка на приходите и разходите по осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци, събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване на територията на Община Созопол за 2017 г./л.105 от делото/.

Дружеството е депозирало декларация по чл.18, ал.6 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол за освобождаване на сградите с в имот №000409/идентичен с ПИ 81178.51.41/ от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, вх.№ДК19000891 от 13.12.2016 г. за 2017 г./л.106 от делото/. „****“ ЕООД не е освободено от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2017 г., поради наличие на неплатени местни данъци и такси за предходни години, съобразно чл.18, ал.7 от общинската наредба/л.107 от делото/.

На 05.01.2018 година, старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци и такси и услуги“, община Созопол, е издал акт за установяване на задължение по декларация №РА000046, с който са установени задължения за ТБО за 2017 г. в размер на 1757.69 лева-главница и 62.25 лева-лихва, потвърден с решение №002 от 05.02.2018 година на началник отдел „ПМДТУ“, община Созопол, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/  №РА000046 от 05.01.2017 г. е издаден от компетентен орган, в случая от старши инспектор в отдел „ПМДТУ“, община Созопол, съобразно заповед №8-Z-1586 от 12.11.2015 г. на кмета на община Созопол/л.42 от делото/. Затова е неоснователно възражението на жалбоподателя, че актът е нищожен.

На второ място, актът е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Оспореният административен акт обаче е издаден в нарушение на  приложимия материален закон.

Съгласно нормата на чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Условията и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол, в която размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.66 ЗМДТ.

Декларираните от лицето данни са послужили за определяне размера на таксата и в съответствие с заповедите на кмета на община Созопол, издадени на осн. чл.62 и 63 ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите на такса за битови отпадъци  в общото задължение по години. В мотивите на АУЗД е посочено, че като основа за изчисляване на задълженията са послужили декларираните от лицето данни. В решението на началника на отдел „ПМДТУ“ в община е отразено, че  таксата битови отпадъци е определена съобразно чл.18, ал.3 НОАМТЦУТОС, т.е. таксата е начислена върху по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка на обектите/л.47 от делото/.

От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че имот с идентификатор 81178.51.41, в който са ситуирани нежилищните сгради с идентификатори 81178.51.41.2, 81178.51.41.3 и 81178.51.41.4, е идентичен на УПИ І-409, кв.6 по ЗРП на с.Атия и  принадлежи към територията на гр.Черноморец, местност „Мина Росен“, с трайно предназначение на територията - нарушена и начин на трайно ползване /НТП/- за друг вид застрояване. Достъпът до имота е по стар асфалтов път, отклонение от шосе с.Атия-м.с. Росен- с.Росен, по който могат да се движат превозни средства, например сметосъбиращи камиони. Експертът сочи, че към момента на огледа 30.06.2018 г. не са установени никакви дейности в процесния имот, които да дават основание за генериране на отпадъци. Поставен е контейнер за смет, тип „Бобър“ на асфалтовия път, отклонение от шосето на около 50 м. от имота. Вещото лице сочи още, че територията на процесния имот е неподдържана, частично обрасла с тревна и храстовидна растителност, а построените в него сгради са отдавна неизползваеми и имат вид на самосрутващи се руини.

В заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се сочи, че ТБО е правилно определена като е взета предвид по-високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност на сградите. За 2017 г.  таксата битови отпадъци с нейните три компонента, общо за трите сгради, е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 1 581.91 лева, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване- 87.88 лева и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения-  87.88 лева или общо изчислената ТБО за 2017 г. е в размер на 1757.69 лева. Вещото лице сочи също, че установените задължения за ТБО с АУЗД за 2017 г. са математически вярно определени/вж. заключението на вещото лице, л.170-175 от делото/.

От събраните по делото доказателства се установява, че имотът на жалбоподателя е включен в границите на районите, в които през 2017 г. е извършвано организирано от общината събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци/вж. заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ/л.34 и 35 от делото/. Дори да се приеме, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставена в района на процесните сгради, съдът намира, че дружеството-жалбоподател следва да бъде освободено от заплащането й.

Фактическото неползване на имотите е ирелевантно за дължимостта на данъка върху тях-чл.13 ЗМДТ и на ТБО, като неначисляването на такса, при това само за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, е обусловено от ежегодно деклариране на обстоятелството, че имотът, респ. имотите няма да се ползват. Следователно, неизползването на имотите е от значение само  по отношение заплащането на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване - елемент на ТБО, като законово условие такава да не бъде събирана е наличието на своевременно подадена декларация по образец, съгласно изискването на чл.71, т.1 ЗМДТ, каквато дружеството е депозирало.

Дружеството е подало декларация за 2017 г. за освобождаване от заплащане на този вид услуга, в съответствие с изискването на чл.18, ал.6 от НОАМТЦУТОС/наредбата, л.106 от делото/. Искането не е уважено от администрацията на  основание чл.18, ал.7 с.н.- поради наличие на неплатени задължения за местни данъци и такси от предходни години.

Общинската наредба е издадена на основание чл.9 ЗМДТ. В чл.8, ал.5 ЗМДТ се сочи, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно със закона не се делегират правомощия на общината да установява с наредба условия, при наличието на които лицата, неползващи услугата да могат да се освобождават от заплащане на таксата. Това е привилегия на законодателя и той го е предвидил в нормата на чл.71, т.1 ЗМДТ. Всяко друго действие, посочено  като условие в подзаконов нормативен акт, ще бъде в нарушение на закона. В случая, в нормата на чл.18, ал.7 от Наредбата, общински съвет Созопол е предвидил допълнително условие, обуславящо освобождаването от компонента сметосъбиране и сметоизвозване, а именно данъчно задълженото лице да няма неплатени задължения за местни данъци и такси от предходни години. Заплащането на такса битови отпадъци, съгласно това условие, превръща таксата не в цена на услугата, а в санкция. Цитираната разпоредба от наредбата е в противоречие с нормата на чл.71, т.1 ЗМДТ, поради което същата не следва да се прилага/по арг. от чл.15, ал.3 ЗНА/.

Налага се извода, че след като е подал декларации, съобразно чл.18, ал.6 от наредбата,  в които е посочил, че през 2017 г., няма да ползва процесните сгради, жалбоподателят е изпълнил изискването на закона и не следва да заплаща такса за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за тези години, по арг. от чл.71, т.1 ЗМДТ.

Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от съответните имоти на територията й. Затова обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира отпадъци е без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги.

Съобразно нормата на чл.71, т.2 ЗМДТ задълженото лице не дължи такса за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ само когато услугата не се предоставя от общината. В конкретния случай, представените по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, сочат на дължимост от „****“ЕООД на такса за тази услуга.

Общината е възложила дейностите по поддържане на чистотата на територията на гр.Созопол, прилежащите територии от вилни зони в землището на гр.Созопол, гр.Черноморец и прилежащото землище, с.Равадиново и с.Атия / населени места, селищни образования и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол/ на изпълнител „***“ООД- гр.**, съобразно представените договори за възлагане на обществена поръчка №364 от 15.09.2010 г./л.189-195 от делото/ и №8-30 от 13.01.2015 г./л.14-19 от делото/. За дейността на дружеството-изпълнител са съставени актове за извършена работа за съответния месец и година, подписани от възложителя - община Созопол и извършителя/л.22-33 от делото/. В тези актове са посочени дейности по обслужвани райони. Процесните сгради се намират в с.Атия, местност „Мина Росен“, а изрично в актовете за извършена работа за 2017 г. е посочено-наряд ІV- с. Атия. По делото са приложени и наряди за сметосъбиране и сметоизвозване/л.20 и 21 от делото/, съгласно договор №8-30 от 13.01.2015 г. като наряд 4 се отнася конкретно до с.Атия: зимен период-веднъж седмично и летен период-два пъти седмично. Освен това в одобрената с решение на общински съвет Созопол план-сметка за 2017 г. за дейност 623 „Чистота“/л.104 и 105 от делото/ са включени видовете дейности и разходи за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и др. територии от населените места, предназначени за обществено ползване на територията на Община Созопол, описани в изложението в общ размер на 3 944 279.00 лева. Разходите, предвидени в план-сметката имат прогнозен характер и са посочени по видове дейности, а не по локация на предоставянето им.

Изложеното мотивира съда да приеме, че тази услуга се предоставя от общината, поради което е и дължима от жалбоподателя.

Правилно и законосъобразно са определени задължения и за третия компонент- обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения,  който не е дължим единствено и само когато липсва депо за обезвреждане на битови отпадъци/по арг. от чл.71, т.3 ЗМДТ/.

В конкретния случай сметта се е извозвала и обезвреждала в депо за битови отпадъци, находящо се в ПИ №000379, в местността „Чоплака“, в землището на с Равадиново, Община Созопол, за което е представено разрешение за ползване №СТ-12-795 от 10.09.2007 г. на  ДНСК **/л.36 от делото/.

При това положение  АУЗД за ТБО за 2017 година  следва да бъде отменен в частта, представляваща такса битови отпадъци за компонента сметосъбиране и сметоизвозване, като за жалбоподателя остава дължима таксата за поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, която е общо в размер на 175.76 лева-главница и 6.22 лева-лихва.

При този изход на спора и предвид направеното искане и от двете страни, на жалбоподателя, по компенсация, следва да се присъдят разноски в размер на 1795.00/хиляда седемстотин деветдесет и пет/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд  Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №РА000046 от 05.01.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи, местни данъци, такси и услуги“/ПМДТУ/, община Созопол, с който на „****“ЕООД, с ЕИК по Булстат *******, със седалище и адрес на управление -гр.**, ул. „***“ №*, вх.Б, ет.2, ап.21, представлявано от Г.Б.Д., са установени задължения за такса битови отпадъци/ТБО/ за 2017 г. потвърден с решение №002 от 05.02.2018 г. на началник отдел „ПМДТУ“, община Созопол, за сумата над 175.76 лева-главница и 6.22 лева-лихва, представляваща такса за  поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2017 г.

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ЕООД, с ЕИК по Булстат *******, със седалище и адрес на управление -гр.**, ул.“***“ №*, вх.Б, ет.2, ап.21, представлявано от Г.Б.Д., в останалата й част.

ОСЪЖДА община Созопол за заплати на  „****“ЕООД, с ЕИК по Булстат *******, със седалище и адрес на управление - гр.**, ул.“***“ №*, вх.Б, ет.2, ап.21, представлявано от Г.Б.Д., разноски в размер на 1 795.00/хиляда седемстотин и деветдесет и пет/ лева.

 Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                                           

 

СЪДИЯ: