Р Е Ш Е Н И Е

 

     320                                         26.02.2018г.                                  гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 62 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Регионална здравна инспекция Бургас, против Решение № 2024 от 15.12.2017г., постановено по НАХД № 5456 по описа на Районен съд – Бургас за 2017г., с което е отменено Наказателно постановление № 06.1-24/05.10.2017г. на директора на РЗИ-Бургас, с което на Т.Н.К.,*** за нарушение по чл.58, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за здравето (ЗЗ), връзка чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15/2005г. за имунизациите в Р България и на основание чл.209, ал.3 от ЗЗ е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Намира, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно. Моли да се потвърди НП.

В съдебно заседание касаторът РЗИ - Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касация Т.Н.К., редовно и своевременно уведомена, се явява лично.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора  и ответника в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП К., в качеството си на родител и законен представител на детето, не е осигурила провеждане на задължителна планова реимунизация срещу морбили, паротит и рубеола според Имунизационния календар на РБългария. Посочено е, че нарушението се потвърждава при извършена проверка на 05.04.2017г. При това описание на нарушението в акта и НП, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство по издаване наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Безспорно изискването по чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН към съдържанието на АУАН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН към съдържанието на НП е императивно. При нарушения извършени под формата на бездействие е необходимо да се посочи крайната дата до която е било необходимо да бъде извършено съответното действие, респ. изпълнено съответното задължение, за да се изясни към кой момент е осъществено изпълнителното деяние на административното нарушение. В конкретния случай това не е сторено от административнонаказващия орган. Не е допустимо датата на извършване на нарушението, като негов индивидуализиращ белег, да се установява от съда въз основа на приложени по преписката доказателства, нито чрез препратка към други, предхождащи издадения АУАН документи. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, издаденото НП страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административно-наказателното производство. Допуснато е съществено нарушение на процедурните правила, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление. Като е отменил оспореното пред него НП по тези съображения, РС-Бургас е постановил правилно решение.

Настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, не се констатират отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2024 от 15.12.2017г., постановено по НАХД № 5456 по описа на Районен съд – Бургас за 2017г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

     2.